и снели бяха снишените кожени шапки, ко-шпо ше носеха вмесшо шлемове. Ст. Загорчинов, ДП, 108. Вместо топли компреси, хинин, / да ти дам ли аз хап стрихнин? Д. Дебелянов, С 1946, 154. //За означаване, че едно състояние, положение на дадено лице замества друго някакво състояние, положение. Той случайно беше попаднал игумен в манастир, вместо войвода в Балкана. Ив. Вазов, Съч. XXII, 45.
2. За означаване, че едно обстоятелство, характеризиращо действието, заменя, замества друго (обикн. очаквано, желано) обстоятелство. Върна се [Василев] замислен и вместо у дома си — отиде направо в клуба. Кр. Велков, СБ, 132. В хора на другите шумове влизаха сега и ухораздирателните крясъци на рояк вестникопродавци, под мишницата с едвам сега излели от пресата вестници, вместо снощи по реда си. Ив. Вазов, Съч. X, 13. Неочаквано той [параходът] беше изменил посоката на движението си и вместо на запад, идеше право на юг. И. Йовков, Разк. II, 22-23.
◇ Вместо да изпиша вежди, изваждам (извадих, Ще извадя) очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам (навлякох, ще навлека) на себе си или другиму беда. — Ето какво излиза, когато човек направи грешка! — изръмжа Вълко. — Отровихме златка. Вместо да изпишем вежди, извадихме очи! Тъй де! Ем. Станев, ПЕГ,
55. — Тъй като си слаб в политиката, престани да се занимаваш с политически въпроси.. Аз и друг път съм ти казвал — повтори Замфир Петров,.. — че така ти, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи. Д. Ангелов, ЖС, 98.
> Вместо да сложен съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което изразява, че някакво въз-можно и очаквано действие се заменя с друго, посочено в главното изречение. Гроздан се върна в къщи,.. Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече пораснаха. И. Йовков, Ж 1945, 188. И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на картината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. При всяко напъване, при всяко усилие той, вместо да хвръкне, по-дълбоко е потъвал в тая грозна житейска кал. Елин Пелин, Съч. I,
142. Вечер бързаше [Кирилов] да се прибере в къщи и вместо да почива, затваряше се в кабинета си да работи над своето изобретение. П. Стъпов, ГОВ, 14. 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение към гла-вно изречение, съдържащо сравнителна степен, като изразява някаква възможност, пред която се предпочита друга възможност, изразена в главното изречение; отколкото. По-добре е да знаеш колко часа още ти остават да чакаш, вместо да седиш като дервиш и да свещенодействуваш в неизвестност. Св. Минков, ДА, 29. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124.
ВМЕ`СТЯ. Вж. вмествам, вместя-вам, вместям, вмещамивмещавам.
ВМЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); вместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместям. А съдържанието му [на писмовни-ка] състои от образци на най-нужни, мислим, прошения, записи, полици,., и пр., на които вместяваме и българския им превод.
С. Попов и др., ТБП, 4. вместявам се, вместя се страд. В някои от нашите повременни списания,.., твърде често., ся вместя-ват някой вид статистически известия за нашите места. Ч, 1871, бр. 15, 459. ВМЕСТЯВАМ СЕ несв. (остар.); вместя се св., непрех. Вмествам се; вместям се.
ВМЕСТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вместявам и от вместявам се; вместване, вместяне.
ВМЕ`СТЯМ, -яш, несв. (остар.); вместя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместявам. Когато натуралистът пише историята на пчелите, той не описва само тяхното тяло и техните крила. Той се по-грижва да прикаже.. как берят и правят восъка, за да наредят питите, дето вместят меда. Ч, 1875^ бр. 8, 339. Известието даже, турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка. Вместяме го за любопитство. 3. Стоянов, ХБ, 127. вместям се, вместя се страд. С особито благодарение вместяме в Читалище тези три стихотворения на известния наш заслуживш работник в книжнината ни и най-сполучлив поет, г-на П. Р. Славейкова. Ч, 1875, бр. 1, 26.
ВМЕСТЯМ СЕ несв. (остар.); вместя се св., непрех. Вмествам се; вместявам се. Тук [в изложението] някой път са вместят външни обстоятелства, които, макар и да не са относят право на главния предмет, намер-ват са обаче тясно свързани с него или го поясняват, или го допълват. Т. Шишков, ТС (превод), 121.
ВМЕ`СТЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вместям и от вместям се; вместване, вместяване.
ВМЕ`СЯ. Вж. вмесвам и вмесям.
ВМЕ`СЯМ, -яш, несв. (остар.); вмеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмесвам, вмесям се, вмеся се страд.
ВМЕ`СЯМ СЕ несв. (остар.); вмеся се св., непрех. Обикн. с предл. в. Вмесвам се. И сам Феодор Николаевич е считал за добре да се вмеся в препирните на своите млади възпитаници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 120. Но когата виждаше баща ми, че той [уста Цончо] обезустя другарите му и се
