и снели бяха спитените кожени шапки, които те носеха вмесшо шлемове. Ст. Загорчинов, ДП, 108. Вместо топли компреси, хинин, / да ти дам ли аз хап стрихнин? Д. Дебелянов, С 1946, 154. // За означаване, че едно състояние, положение на дадено лице замества друго някакво състояние, положение. Той случайно беше попаднал игумен в манастир, вместо войвода в Балкана. Ив. Вазов, Съч. XXII, 45.
2. За означаване, че едно обстоятелство, характеризиращо действието, заменя, замества друго (обикн. очаквано, желано) обстоятелство. Върна се [Василев] замислен и вместо у дома си — отиде направо в клуба. Кр. Велков, СБ, 132. В хора на другите шумове влизаха сега и ухораздирателните крясъци на рояк вестникопродавци, под мишницата с едвам сега излели от пресата вестници, вместо снощи по реда си. Ив. Вазов, Съч. X, 13. Неочаквано той [параходът] беше изменил посоката на движението си и вместо на запад, идеше право на юг. Й. Йовков, Разк. II, 22-23.
◇ Вместо да изпиша вежди, изваждам (извадих, ще извадя) очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам (навлякох, ще навлека) на себе си или другиму беда. — Ето какво излиза, когато човек направи грешка! — изръмжа Вълко. — Отровихме златка. Вместо да изпишем вежди, извадихме очи! Тъй де! Ем. Станев, ПЕГ, 55. — Тъй като си слаб в политиката, престани да се занимаваш с политически въпроси .. Аз и друг път съм ти казвал — повтори Замфир Петров, .. — че така ти, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи. Д. Ангелов, ЖС, 98.
> Вместо да сложен съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което изразява, че някакво възможно и очаквано действие се заменя с друго, посочено в главното изречение. Гроздан се върна в къщи, .. Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече пораснаха. Й. Йовков, Ж 1945, 188. И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на картината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. При всяко напъване, при всяко усилие той, вместо да хвръкне, по-дълбоко е потъвал в тая грозна житейска кал. Елин Пелин, Съч. I, 142. Вечер бързаше [Кирилов] да се прибере в къщи и вместо да почива, затваряше се в кабинета си да работи над своето изобретение. П. Стъпов, ГОВ, 14. 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение към главно изречение, съдържащо сравнителна степен, като изразява някаква възможност, пред която се предпочита друга възможност, изразена в главното изречение; отколкото. По-добре е да знаеш колко часа още ти остават да чакаш, вместо да седиш като дервиш и да свещенодействуваш в неизвестност. Св. Минков, ДА, 29. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124.
ВМЕ`СТЯ. Вж. вмествам, вместявам, вместям, вмещам и вмещавам.
ВМЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместям. А съдържанието му [на писмовника] състои от образци на най-нужни, мислим, прошения, записи, полици, .. и пр., на които вместяваме и българския им превод. С. Попов и др., ТБП, 4. вместявам се, вместя се страд. В някои от нашите повременни списания, .., твърде често .. ся вместяват някой вид статистически известия за нашите места. Ч, 1871, бр. 15, 459.
ВМЕСТЯ`ВАМ СЕ несв. (остар.); вме`стя се св., непрех. Вмествам се; вместям се.
ВМЕСТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вместявам и от вместявам се; вместване, вместяне.
ВМЕ`СТЯМ, -яш, несв. (остар.); вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместявам. Когато натуралистът пише историята на пчелите, той не описва само тяхното тяло и техните крила. Той се погрижва да прикаже .. как берят и правят восъка, за да наредят питите, дето вместят меда. Ч, 1875, бр. 8, 339. Известието даже, турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка. Вместяме го за любопитство. З. Стоянов, ХБ, 127. вместям се, вместя се страд. С особито благодарение вместяме в Читалище тези три стихотворения на известния наш заслуживш работник в книжнината ни и най-сполучлив поет, г-на П. Р. Славейкова. Ч, 1875, бр. 1, 26.
ВМЕ`СТЯМ СЕ несв. (остар.); вме`стя се св., непрех. Вмествам се; вместявам се. Тук [в изложението] някой път са вместят външни обстоятелства, които, макар и да не са относят право на главния предмет, намерват са обаче тясно свързани с него или го поясняват, или го допълват. Т. Шишков, ТС (превод), 121.
ВМЕ`СТЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вместям и от вместям се; вместване, вместяване.
ВМЕ`СЯ. Вж. вмесвам и вмесям.
ВМЕ`СЯМ, -яш, несв. (остар.); вме`ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмесвам, вмесям се, вмеся се страд.
ВМЕ`СЯМ СЕ несв. (остар.); вме`ся се св., непрех. Обикн. с предл. в. Вмесвам се. И сам Феодор Николаевич е считал за добре да се вмеся в препирните на своите млади възпитаници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 120. Но когато* виждаше баща ми, че той [уста Цончо] обезустя другарите му и се
