буди и да протегне лапите си. Д. Талев, ПК, 437. В неговата болка звучат и протест, и страшна вледеняваща скръб, защото няма помощ, защото тежка и мъчителна е борбата, изискваща жертви. Лит. X кл,
170.
ВЛЕДЕНЯВАЩО. Нареч. от вледеняващ. Тя [Дона] го извади, лъскав и тежък [револвера], седефът по дръжката му грееше меко в ръката й, черната дупка на цевта се насочи към лицето й — строга, вледеняващо студена зеница. Д. Талев, И, 427.
ВЛЕДЯ. Вж. вледявам.
В ЛЕ ДЯВАМ, -аш, несв.; вледя, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Вледенявам1. Във други кът ми сочат / мъчилището — страх вледява ти умът! Ив. Вазов, Съч. III, 85. вледявам се, вледя се страд. ВЛЕДЯВАМ СЕ несв.; вледя се св., непрех. Рядко. Вледенявам се. — Това колело [за мъчения] та прави да ся вледяваш от страх. И. Ненов, ЧГ (превод), 14.
ВЛЕДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вледявам и от вледявам се; вледе-няване1.
ВЛЕЗНА. Вж. влизам и влазям.
ВЛЕК, влекът, влека, мн. влекове, м. Транспортно съоръжение за теглене, изтегляне по въжена линия на скиори до горния край на пистите; скивлек. Има скиписти както за начинаещи, така и за майстори на зимния спорт. Допълнителни удобства създават и редовно работещите влекове. Е, 1981, бр. 1093, 3. Влекът не работи. Тримата младежи, които бяха излезли от село Давидково да се попързалят, двадесет минути се изкачваха със ски на крака по пистата, после за двадесет секунди се спускаха. Е, 1980, бр. 7, 2. Имам едноседмична карта за всички лифтове и влекове в курорта.
ВЛЕКА, влеч&ш, мин. св. влякох, влече, прич. мин. св. деят. влякъл, -кла, -кло, мн. влекли, прич. мин. страд. влечен, несв., прех. 1. Придвижвам нещо, като го тегля, мъкна след себе си по земя, вода и др.; влача. — Вземи утре, че иди при точилата .. Помагай на точиларите. А пък ако там не може, залови се да влечеш вършини. Ем. Станев, ПЕГ, 117-118. Някоя по-страхлива и по-пъргава овца успяваше да избяга. Да-видко я настигаше и, хванал яизаизадния крак, влечеше я към стъргата. Й. Йовков, АМГ, 123. Дядо Костадин отиде при тях [биволите] и бащински ги помилва. — Сакар, какво гледаш, облаците ли? .. Тая година ново рало ще влечеш. К. Петканов, СВ, 191. Колата е пълна догоре със снопи, / и ето едвам угоени волове — / с изпъкнали жили и с пяна в устата — / влекат я низ друма. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 10. // Помагам някому да се придвижва, като го тегля, дърпам; мъкна, влача. Някои от тях [затворниците] другарите им ги бяха влекли, за да не останат по пътя, или ги бяха носили на гърбовете си. К. Величков, ПССъч. I, 49. Вечерта още четирима души влязвали в печатницата и влечели под мишци един гологлав човек, краката на когото се тътрели като пребит. 3. Стоянов, ХБ, 212.
2. Движа, придвижвам, местя, като не повдигам или едва повдигам от земята или от друга повърхност; влача. То [мечето] приближи, като влечеше широките си лапи по пода и ръмжеше радостно. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 36. Зададе се и кум Вълкан. Зад него кума Лиса опашката си влече. Ем. Станев, ГЧ, 26. // В съчет. с крака, нозе. Ходя с усилие, като едвам повдигам крака от земята; влача. Едвам се беше отдалечил калугерът и на полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже, които уморено влечеха краката си. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Някои от тях [вълците] бяха тичали, други едва влекли краката си. Ем. Станев, ПЕГ, 74.
3. В съчет. със същ. окови, вериги, синджири, хомот и под. Намирам се под робство, в робство съм; влача, мъкна. Да бъде роб той [Стефан Караджа] не е искал / .. / Не е можал равнодушно да гледа / как крастите яздят милия му брат; / не е искал да влече турските синджире. Л. Каравелов, Съч. I, 31-32. // В съчет. със същ. живот, съществуване и съгл. или несъгл. опред. към тях. Живея тежко, мъчително, в неволя; влача, мъкна. Снаха неугледна Гор-чо ще му доведе — снаха чуждоселка. По бащини вражди живот неповолен ще влекат... Ц. Церковски, Съч. III, 91. Нали безумно съм страдал /за час блажен? Нали и тамо, / и тука все за вас влека / живот покаен от години. К. Христов, ПХ (превод), 81.
4. За вода, вятър и др. — нося, отнасям със себе си, с течението си; влача, мъкна. Вълните на Струма носят хладината на снеговете от Витоша, влекат шума, ко&тд са отронили горите на Рила и Пирин. Й. Йовков, Разк. III, 137. Вадата спокойно минува през сред двора, като влече ту върбови клонки, ту парче от стара емения. Д. Немиров, Б, 6. Връхлита [бурята] кораби, играе с тях, / като играчки ги влече, разбива / и жертвите си във нощта зове. М. Петка-нова, КС, 68.
5. Разг. Водя някого със себе си против волята му, насила; влача, мъкна. Явиха се хайдути да крадат децата на богатите българи и да ги влекат в горите за богат откуп. Ц. Гинчев, ГК, 351. А сега му се чинеше, че за първи път среща жива жена .. „Дали си е с акъла?“ — помисли. Не беше се случвало срещу му да изстъпи жена, без да са я били и влекли. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 370. Узнало се само, че неделя и нещо преди смъртта си той влякъл някаква кадъна в гората с разхайтени като него бабаити. Н.
