Хайтов, ШГ, 118. // Водя някого някъде без нужда; влача, мъкна. — От днес ще си търсим друго момиче .. Влекла си тук по цели нощи разни стражари! Г. Райчев, ЗК, 175. Поетът — няма що, и той е пак наред: / където тръгнеха — влече го пустий кмет. К. Христов, ЧБ, 59. // Водя някого, като го увличам, карам неволно да ме следва. И въоръжен с тая дълбока вяра, той [Ивайло] влече стихийно народните тълпи и ги води победоносно до вратите на Търново. Ив. Вазов, Съч. XXI, 5. Аз и не мислех дали ще мога да го [малкия барабанчик] заместя както трябва. Мене ми стигаше съзнанието, че аз .. ще влека със своите последователни удари натам, където поискам, и пистона, и пискливото кларне, и флаутото. Ст. Чилингиров, ХНН, 135.
6. Прен. С крат. лич. местоим. във вин. Будя силно желание, влечение у някого да върши нещо, да работи в някаква област, да бъде някъде или да постигне нещо; привличам, притеглям. Казах му, че не ме влече живописта, и от дума на дума му доверих, че съчинителствувам. Ем. Станев, А, 41. От всички занаяти най-много го влече железарството, машинарията. Ив. Бурин, НП, 19. Бе нощувал в разни села и касаби, но не можеше да каже защо София го влече, защо всеки път, спуснеше ли се към града, присядаше на високото и дълго гледаше надолу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 105. Родният край не го влечеше така силно. Ст. Даскалов, СЛ, 21. // За чувство, мисъл и под. — водя, подтиквам, тласкам някого към нещо, да извърши, да постигне нещо. Но понякога, дали защото му омръзнаха планинските пущинаци, дали защото омразата му към Хаджи Емин го влечеше към конаците му в Есерлий, той слизаше от планираща и се появяваше из селата в полето. Й. Йовков, СЛ, 50. Да му каже ли защо той без време е станал овчар? Тази изкушителна мисъл неудържимо го влечеше към откровеност пред този човек, към когото всички бяха откровени. X. Русев, ПС, 61. Любопитството ги влече да видят ранения. Л. Стоянов, X, 52. Гоце .. веднага се упътва там, където го влечеха и мисъл, и мечта — упътва се да търси своя пост. П. К. Яворов, Съч. II, 182.
7. Прен. Ставам причина за нещо, водя до нещо. Ако ферментацията не се извършваше правилно, тютюнът мухлясваше или изсъхваше. Тогава партидата се считаше за „изтървана“, което влечеше загуба в качеството и количеството й. Д. Димов, Т, 38. Предложението беше прието веднага като заповед — още повече, че не влечеше никакви рискове; напротив, щеше да изглежда величествено. Л. Стоянов, Б, 101. Индустриите са в зависимост една от друга. Развитието или упадъкът на една влече развитието или упадъка на цял ред други индустрии. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 1, 22. Нашето тяло е съставено от известно число апарати (главни части) .. Разстройството в един от тие апарати естествено влече след себе си променения в деятелността на другите. Знан., 1875, бр. 18, 280-281. влека се страд. Зафанали да се влечат бързо по улиците ягнешки, ярешки, овчи и кози кожи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 98. Сетне [учителят Петров] посмъкваше очилата си, взираше се и показваше къде трябва да се надебели и къде само да се влече острието на тебешира. РД, 1950, бр. 338, 2. Вагоните се влекат от локомотив.
ВЛЕКА` СЕ несв., непрех. 1. За предмет — движа се бавно по земята, тъй като съм закачен, прикрепен към нещо, което е в движение; влача се. Той слезе от вагона, като остави дългата си сабя да се влече по плочника, поздрави със сдържано и отмерено темане посрещачите си и заговори с досегашния мютесариф. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Все по същата причина [от бабаитлък] долу пачите .. на потурите му са разкопчани на всичките си копчета, като на единия крак са оставени да се размахват и да се влекат по земята, а на другия са запършени нагоре. Й. Йовков, Б, 160. По мраморний под се влечат багреници / и шушнат копринени дрехи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 102. // За пълзящо растение и под. — простирам се, проточвам се по повърхността на нещо; влача се. В гората има много дива асма, диво лозе — влече се по дърветата като повет. Й. Йовков, ПГ, 50.
2. За човек или животно — придвижвам се, мъкна се бавно по земята с цялото си тяло, като си помагам с крайниците си; тътря се, влача се. Той ту пълзеше, .., ту се влечеше по корем. Д. Немиров, Д, 40. В същото време от двете страни на кошутата се показаха жълтият лесугер и неговата другарка — въглищарката. Те се влечаха по корем и възбудено размахваха дебелите си опашки. Ем. Станев, ПЕГ, 98. Птицата бе още жива и пърпаше с глухо гугукане, като се влечеше на крилете си, счупени при падането. Ст. Загорчинов, ДП, 59. // За влечуго и под. — движа се, придвижвам се с плъзгане на тялото; влача се. Бубата не ще да яде, влече се по лесата като пияна. Ст. Младенов, БТР I, 320.
3. Ходя с мъка, с усилие, едва вървя поради умора, изтощение; влача се, мъкна се, тътря се. Разбит и смазан и душевно, и телесно, Кънчо, се влечеше към кухнята, завалящец се като пиян и замаян. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 385.
4. Разг. За човек или животно — ходя, движа се бавно, отпуснато, лениво; влача се, мъкна се. Челното рало се караше от Димитър, след него следваха братята му Мирчо и Щерьо, а на опашката се влечеше бащата. К. Петканов, СВ, 15. Обозни части, етапни комендантства, нестроеви роти, болници — всичко се влече назад. Л.
