3. Прен. За сърце, душа и под. — който е временно безчувствен поради страх, ужас или друго неприятно изживяване. Дълго след преживения ужас от нападението нищо не достигаше до вледенената й душа. △ Бе стреснат от студенината на жена си в тоя тежък момент и я погледна с вледенено сърце. • Обр. Кой е? / Този ли, дето ме гледа? / .. / Или онзи с усмивката бледа, / с вледенената буца в душата? Г. Джагаров, ПСВ, 13.
ВЛЕДЕНЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вледенен. Окото на смъртта. Спряно движение. Вледененост. Лавината прегражда пътя на твоята утрешна творба. Бл. Димитрова, Лав., 151-152.
ВЛЕДЕНЕ`Я. Вж. вледенявам2.
ВЛЕДЕНЯ`. Вж. вледенявам1.
ВЛЕДЕНЯ`ВАМ1, -аш, несв.; вледеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Превръщам в лед или покривам с лед нещо; смразявам, вледявам. Студ земята вледенил, / сняг на преспи я покрил. Елин Пелин, ПБ, 141. Гора юнаку говори: / .. / Зимни ми вихри повяха, / .. / Бели ме преспи покриха, / покриха и вледениха. Ем. Попдимитров, ПМ, 61. • Обр. Шах Джехан в златна Агра живял. / Имал млада жена като пролет. / .. / Но дошла у дома им смъртта, / вледенила прекрасното тяло… Мл. Исаев, ЯД, 87. А млада, толкоз млада тя е още! / .. / Но с дъх отровен фабриката хладна / погуби свежи младини / и ето: вече хищница нещадна / челото в смъртен полъх вледени. Хр. Смирненски, Съч. I, 49.
2. Прен. Правя някой да усеща болезнено силен студ, да измръзне, да премръзне от студ; вледявам. Тази година дори и Малък Сечко се е отказал от своите древни права да властвува по деретата и баирите, да замита пътищата и да вледенява хората… Н. Стефанова, РП, 127.
3. Прен. Правя някой или нещо да замре, да се екове от страх или ужас; смразявам, вледявам. Николина тичаше, .. с подкосени крака, с пресъхнало гърло. Вледеняваше я всеки звук, всяка трепнала сянка. Г. Райчев, ЗК, 89. Той сви устни и я изгледа с презрение, което можеше да вледени човека. А. Гуляшки, МТС, 150. Само шейхът Шабан Шебил не пляскаше. Застанал бях откъм здравата му ръка, та не се виждаше, че е еднорък, и страшната му неподвижност ме вледеняваше. А. Дончев, ВР, 255. вледенявам се, вледеня се страд.
ВЛЕДЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вледеня` се св. непрех. 1. Ставам на лед; замръзвам, вледявам се, вледенявам2. Ботушите на бойците се вкоравиха и замръзнаха .. набитият под налчетата сняг замръзна, вледени се. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Невена притисна към тялото си болното дете и ако се осмелява да иска нещо, то е: цялата топлина от тялото й да се прелее в детето и то да живее, и да живее много дълго, и да живее много щастливо, а тя самата да се вледени от студ. В. Пламенов, ПА, 50.
2. Прен. Усещам болезнено силен студ; измръзвам, премръзвам; вледявам се, вледенявам2. Чаках дълго автобуса и се вледених.
3. Прен. Движенията ми, мисълта ми, волята ми замират, сковавам се от страх или ужас; смразявам се, вледявам се, вледенявам2. И тогава тя се вледеняваше от ужасната мисъл. Пепо е мъж. А като че ли беше вчера — той е бебе, дете, генералшата млада и жизнерадостна, влюбена в себе си, в живота, а генералът, напет и красив капитан. В. Нешков, Н, 417. — Не се озъртай! — скръцна със зъби Гошо. Драган се вледени. Б. Болгар, Б, 223.
◇ Вледенявам / вледеня кръвта на някого. Предизвиквам силен страх, ужас у някого; силно го изплашвам. Усещаше [Тонев] тялото си все тъй бездейно, обезсилено от болестта и глада. — „Малария! — тази мисъл вледени кръвта му. — И то сега, тъкмо сега…“ П. Бобев, К, 12.
Кръвта ми се вледенява / се вледени. Обзема ме силен страх, ужас; уплашвам се, ужасявам се. Защо не пише Кирил? .. Болен ли е? Ранен ли е? Или… или нещо по-лошо е станало? Той не смееше да го назове, но чувствуваше как при тази мисъл кръвта му мигом се вледеняваше. Г. Райчев, В, 34.
ВЛЕДЕНЯ`ВАМ2, -аш, несв.; вледене`я, -е`еш, мин. св. вледеня`х, прич. мин. св. деят. вледеня`л, -а, -о, мн. вледене`ли, св., непрех. Рядко. Вледенявам се. Той хвана желязната пръчка на прозореца, напрегна сили и цялата рамка остана в ръцете му. Той я пусна долу и се вмъкна в стаята. Гърбуна вледеня. Д. Немиров, Д № 9, 86. И в тез очи на двата врагове / безмлъвно, сякаш, бяха вледенели / омразите на цели векове / и яростта на две истории цели. Ив. Вазов, Съч. V, 34. Вледенявам от студ.
ВЛЕДЕНЯ`ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от вледенявам1 и от вледенявам се; вледяване.
ВЛЕДЕНЯ`ВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от вледенявам2.
ВЛЕДЕНЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вледенявам1 като прил. 1. Който превръща в лед, смразява. Прозорчетата, обърнати на север, не виждаха слънцето, а през отворите на изгнилия дървен покрив непрекъснато се вливаше остър, вледеняващ мраз. А. Гуляшки, МТС, 277.
2. Прен. Който сковава, парализира волята, мисълта или движенията на някого. Когато боевете затихнаха съвсем и прегракналият вледеняващ вой на картечниците се отдалечи от града, една вечер майката на Марин го изпрати до аптеката за прахове. Ем. Коралов, МВ, 18. Тя не спа цяла нощ и непрестанно беше във вледеняващ страх, че е затворена, че е сама с диво животно, което спи там, но всеки миг може да се събуди
