крепен с две подпори водоравно на определена височина; лост. Наложи си да не гледа в зашеметяващата със своята дълбочина бездна, започна да си въобразява, че е на висилката или пък на успоредката в училищния салон, дето обикновено ставаха градските празненства. А. Мандаджиев, ОШ, 25. На гимнастическата площадка се изпълняват състезанията от гимнастическия шестобой — игри на висилка, халки, ус-поредка, кон с гривни, прескок на кон и земна гимнастика. ВН, 1955, бр. 182, 1.
ВИСИНА, обикн. мн. висини, ж. Поет.
1. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, вие1, висине. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин, Съч. I, 17. Едвам се забелязваше и дим, като лека мъглица се издигаше нагоре и се разтапяше в небесните висини. Кр. Григоров, Н, 40. Всички тръгнахме по тясна пътека през джунглата. Над нас и около нас се издигаха вековни дървета с дебели стъбла, които се губеха във висините и там се разклоняваха. М. Марчевски, ОТ, 363. Люлей се облачето горе в висините, / люлей се и затуля най-по-дир звездите. К. Христов, Кр, 17. На изток греят слънце и луна, / звезди горят в лазур-на висина. Ем. Попдимитров, СР, 78.
2. Планинско възвишение; височина. През целия остатък от нощта ние се лутахме по висини и долища, като знаехме само това, че отиваме към Мелнишко. П. К. Яворов, ХК, 170. На запад се издигаха един след друг висините на Малуша, Исполин, Пата-решка, Мазалат. Ст. Станчев, ПЯС, 13. Върнахме се в Михалково. Слезнахме от непристъпните мохамедански висини в дерето. Н. Стефанова, РП, 104.
— Друга (диал. и поет.) форма: вишина.
ВИСИНЕ, обикн. членувано, мн. няма, ср. Поет. Висина (в 1 знач.). Два орела кръжат във висинето и от време на време се обаждат „пию-ю-ю-ю, пию-ю-ю-ю!“ Н. Хайтов, ШГ, 219. Чучулиги, задушени от стра-шната мараня, падаха от висинето мъртви. Елин Пелин, Съч. I, 74. Наближаваше обяд и слънцето бе така жарко, че голото, безоблачно висине заслепяваше. Ст. Дичев, ЗС II, 601. Как лилиите утренник ласкай / и птичи хор оглася висинето ../ За всичко туй, за теб чаровен край, / легенди ни разправят вековете. Л. Стефанова, СКО, 31.
— Друга (диал. и поет.) форма: вишине.
виск, вйскът, вйска, мн. няма, м. Диал. Цвилене; вискане, вищене. Кога изпадна от Скопе вонка, / тогай ми веле нигов шарен кон / со виском на стопан прикажува. Нар. пес., Христом, КМ П, 40.
ВИСКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За кон — цвиля; вищя. Конче виска, та се небо цапи, / с нозе копа, та се земля тресе. Нар.
пес., СбНУ ХЬУ, 353. Марко легна малко да си преспи, / копа, виска тая Шарка коня: — Стани, Марко, да би да не станеш. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 22.
ВИСКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вискам; цвилене, виск, вищене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИСКОЗА ж. 1. Само ед. Вещество, което се добива при специална обработка на целулозата и се използва за получаване на изкуствени влакна, в производството на хартия и пр.
2. Плат от изкуствена коприна, който се използва предимно за подплата на дрехи.
— От лат. У18С08118 ’лепкав’.
ВИСКОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Който се отнася до вискоза. Вискозни влакна. Вискозна коприна. Вискозен разтвор.
2. Спец. За течна маса, течност — който е гъст, леплив и се точи. Бонбонената гликоза или обикновено наричаната в производството „гликоза“, представлява гъста, вискозна, прозрачна течност с бледожълт до сламеножълт цвят и неособено сладък вкус. А. Генадиев и др., ТЗ, 9-10. Провлаче-ната саламура е вискозна, точи се като гъст зелев сок и има тежка неприятна миризма. Н. Димов и др., ТМ, 197. Вискозните, мъчно подвижни лави застиват бързо около вулканските гърла и образуват кубета (куполи) и конуси. Ст. Бошев и др., ГГ, 40.
ВИСКОЗИМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за определяне на вискозитета на течности и газове. Вискозиметърът на Оствалд представлява стъклена тръба с 11-видна форма, поставена в стъклена вана, в която се поддържа постоянна температура. Ст. Христов и др., РЛУ, 190.
— От лат. У18С081Д8 + -метър.
ВИСКОЗИТЕТ, мн. няма, м. Физ. Вис-козност. Най-важното качество, от което зависи за каква цел може да се употреби дадено масло, е неговата провлаченост (вискозитет). П. Минков и др., ЕФМ, 180. Съпротивлението, което оказват молекулите помежду си при движението, се царича вътрешно триене или вискозитет. И. Ганчев, X, 17.
— Нем. У18С0811а1.
ВИСКОЗИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физ. Прил. от вискозитет. Вискозитетно триене.
ВИСКОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Свойство на течности и газове, което се изразява в триенето, възникващо при нееднаква скорост на движение на различните им слоеве; вискозитет. Вискозността на всеки флуид зависи главно от температурата и налягането. М. Попов, X, 13. Неясно било само как нищожната вискозност, която притежават въздухът и водата, може да
