28. Разг. Със съюз че, та, да и следв. гл. За подчертаване действието на втория глагол и за изразяване на известна неочакваност на това действие. Бае Ноно Колев, позастарял вдовец, тих, сбутан човечец, който си живееше там на края сам за себе си, взе че се ожени повторно. Елин Пелин, Съч. IV, 272.
— Откъде знаеш какво си е намислил оня... Виж, на цяло село ергените търчаха по щерка му, а той взе, че я даде чак в Еново. Г. Караславов, С, 17. — Намерил си бях едно момиче и тъкмо да направим сватба, взеха та ме арестуваха. М. Грубешлиева, ПИУ, 75. — Бе, оня, даскалът от Сърнино, Баташки ли е,.., да взеце §а застреля дъщерята на Сарандовица. И. Йовков, ВАХ, 24.
29. Разг. Обикн. в пов. За внасяне на по-го-ляма убедителност при посочване на нещо като пример в определен случай; например. Вълчан не е предишният. Жертвува, помага. Ето, да вземем вършачката,... Може да се каже, уе грой я докара само със свой добитък. Й. Йовков, Ж 1945, 153. Но представете си друго: вървите по улицата и настигате един господин.. Или, най-после, вземете друго. Седите в кафенето, в най-шумното и прилично кафене в града. Г. Райчев, Избр. съч. II, 14-15. — В старогръцките градове дори цивилното население е било заставяно да носи еднообразно облекло. Вземи Спарта. Прическите на жените са все еднакви... от много свобода. М. Грубешлиева, ПИУ, 26. Ами да вземем например мене. По-рано аз бях един крайно деликатен и възпитан човек. П. Незнакомов, СМ, 38. вземам се и взимам се, взема се.
I. Страд. от вземам и взимам. И цялата търговия трябвало да се вземе от наши търговци. Тогава щели сме да станем господари на стопанския живот. Д. Спростра-нов, С, 82. Пътят от Бургас до Малко Търново се вземаше тогава за цели два дни. К. Константинов, ППГ, 349. Една пътечка кривуличеше едва забележимо нагоре и спираше до някакви струпани камъни, които при легналия здрач можеха да се вземат за развалини на кула. Ст. Загорчинов, ДП, 30.
— При обмисляне на някой въпрос всеки трябва да се изкаже спокойно и искрено. Обаче вземе ли се решението — ще се слуша думата само на командира. X. Русев, ПС, 130. П. Взаим. от вземам и взимам в 16 и 23 знач. — Аз зная, че вие се вземахте по любов и ти беше тъй щастлива. Ив. Вазов, Н,
34. — То лошото ще се мине, Павле! И ний ще си се вземемии ще си заживеем наедно, ще си се обичаме. Й. Йовков, Б, 111-112. —Ако се имат, ако се обичат, да се вземат — отвърна Кръстю, като помисли известно време. — Аз това знам. Г. Караславов, ОХ
I, 197. — Ина яве, и на сън все Христо ми е пред очите. Знаеш, как се взехме с него, с каква драгост и милост. К. Петканов, X, 102. Взимаха се един друг за безтелесни духове, залутани из облаци. Ив. Вазов, Съч.
XXVII, 33. вземам си и взимам си, взема си.
Възвр. от вземам и взимам в 6, 11 и 16 знач.
— Да свърша изпита — и ден не стоявам тук. Ще си взема в града квартира. Ц. Церковски, Разк., 124. — А като свърши войната, ще ти доведа и снаха. — То, да свърши веднъж, другото е лесно. Вземай си, която щеш. Д. Адгелов, ЖС, 155.
ВЗЕМАМ СЕ и ВЗЙМАМ СЕ несв.; взема се св., непрех. 1. Разг. В съчет. с откъде, отде (отгде) във въпрос, изр,, с което се изразява недоумение. Появявам се, идвам някъде. — Ами ти откъде дойде, Гого, ти откъде се взе, чичовото? — обърна се той към Гого нежно и благодарствено. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 290. По голата зелена стръмнина плъзнал свят като мравуняк.. Отде се взе тоя народ, това чудо! Елин Пелин, Съч. II, 34. Но ето долу на улицата, над която пожарният дим хвърляше страшната си сянка, се показа мома. Малко живи хора бяха останали,а в делото, отгде беше се взела тая жена. Й. Йовков, СЛ, 125. Като го гледа човек — възслаби-чък, среден на ръст, чуди се откъде се взема тая сила у него. ВН, 1958, бр. 2082, 4.
2. Разг. Със следв. (елиптично) изр. със съюз т а, ч е. Внезапно тръгвам за някъде като реакция на нещо. — Цял ден се моли, не се вдигала права, говорят. Или ще се вземе, та в манастира над Цепино, който тя сама издигна в памет на баща си и на майка си. Ст. Загорчинов, ДП, 357. Блокадата поседя и си замина, аз се взех веднага, та в Керке§-ката гора и гледам — стомната си седи. Й. Радичков, ББ, 44. Тя седна, та присади разровеното садиво,.., затърни, дето бяха проровили прасците, и се взе, та при дядо Върбан. Ст. Даскалов, СД, 195-196. Вземам се, че отивам във Варна.
3. Рядко. Смятам се, мисля се за някакъв. Види се, той ме взе за голям лъжец или умопобъркан; а аз се взех за най-нещастния дурак на света. Ив. Вазов, Съч. IX, 176.
4. Остар. Със съюз да и следв. гл. или с предл. за. Заемам се да извърша нещо, захващам се с нещо. Ако ли ние се взехме да отговорим, то е с намерението да обърнем вниманието на българското учителство, че прокараната в дописката тенденция —
— е тенденция не само безосновна, но и прокарана с умисъл. Пряп., 1903, бр. 6, 3. Един из действителните членове на "Дружеството " ми каза да разгледам с внимание „Периодическото списание“ и аз се вземах за работа. Л. Каравелов, Хр. Ботев, ЗК, 86. Видяла желката орела, / че на високо си хвърчи; / да му се моли тя се взела: / — И мене, орлъо, научи! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 281.
ВЗЕ`МАМ СИ и ВЗЙ`МАМ СИ несв. ; взема си св., непрех. Само в съчет. със сбогом, довиждане. Сбогувам се снякого. Когато Павел си взе сбогом и тръгна, тя заплака и сълзи обилно потекоха по страните й.
