Елин Пелин, Съч. III, 64. Йосиф си взе сбогом с Манолакя. Й. Йовков, ЧКГ, 94. Ето и аз сега плача, господи, .., ала не с живи души е раздялата ми, а от бездиханни места и вещи си вземам сбогом. Ст. Загорчинов, ДП, 498. Елисей чувствуваше, че трябва да каже още нещо, но не знаеше какво − .. и си тръгна, без да си вземе довиждане. И. Волен, МДС, 154.
◇ Взел-дал. Разг. 1. За човек — напълно негоден за работа, много съсипан, изнемощял, остарял. Това е от мене… ти ги [банкнотите] скътай… на мене може и да ми не потрябват вече — наблегна той многозначително. — Аз съм взел-дал… нали ме виждаш. Г. Караславов, ОХ I, 446. Ние, старите, имаме опит, но сме взели-дали — новото ще го построят младите. ОФ, 1950, бр. 1750, 2. 2. За нещо — напълно похабен, негоден, изхабен, износен. Къщата е взела-дала вече.
Взел съм клечка да бия мечка. Диал. Ирон. Върша нещо неразумно, необмислено.
Взел съм приликата на някого. Диал. Приличам напълно на някого.
Взел съм си двете пари. Разг. Не струвам вече за нищо, не ме бива никак.
Вземам (взимам) / взема акт от нещо. Остар. Книж. Съобразявам се с нещо; имам пред вид. Многобройните депутации, които се явиха пред представителя на царя да му изразят народното желание, получиха само отговор, че Русия взима акт от тяхното заявление. Ив. Вазов, Съч. XXV, 70. Новото правителство в лицето на г. Данева, министър-председател, заяви тържествено, че взема акт както от речите на ораторите по договорите, тъй също и от вота. Бълг., 1902, бр. 451, 1.
Вземам (взимам) / взема акъла (ума) на някого. Разг. 1. Отнемам способността на някого да разсъждава разумно, трезво; лишавам някого от разум, правя някой да оглупее или да обезумее; побърквам. — Бях се зарекла на тоя ден да не похващам работа, ама де-де. Накара ли те дяволът, заслепи те, та не виждаш… И акъла ти вземе, и ума ти изпие… Кр. Григоров, ОУ, 52. — Защо се увлякохме в тази дяволска мина? Тя най-напред ни взе ума, а после ни изяде. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 450. 2. Правя някой да се смае, слиса от голяма изненада, страх или възхищение. Прекият ми началник жъне успех след успех. — Важното е — казва той — номерът да бъде блестящ, да им вземем акъла! Номерата ги изпълнявам аз. В. Сотиров, ЛНП, 59. 3. Правя някой да се влюби силно в мене; увличам по себе си някого. — Ефендим — севда! Взела му е ума една гяурка. И каква мома е. Й. Йовков, СЛ, 35. Сестрата на байрактаря му взела акъла. М. Марчевски, П, 30.
Вземам (взимам) / взема акъл (ум) от някого. Разг. Уча се, поучавам се от някого или се съветвам с някого. Ей го Калчо, комунист стана, в кооперативното някакъв големец .. Ала в миг нова мисъл се загнездваше в главата му… Не каниха ли го още в началото… Но от прост акъл Наке не взема… Кр. Григоров, Н, 46. — Аз не толко, че ми е отребвало да взема ум от тях, ама ха рекох да видя, като какво ще кажат пък те… Ст. Даскалов, БМ, 22.
Вземам (взимам) / взема балкана. Разг. Забягвам в планината и ставам хайдутин или партизанин.
Вземам (взимам) / взема висок мерник. Имам големи изисквания, стремежи, цели. Обади се огнярът. — Агата [прозвище на майстора] се нае да извози 800 тона .. — Много висок мерник вземате! Ив. Бурин, НП, 39-40.
Вземам (взимам) / взема връх над някого или над нещо. Получавам надмощие над някого или над нещо; побеждавам, надделявам. Анадолецът вземаше вече връх над вълка. Й. Йовков, АМГ, 29. Несъмнено бяха се измамили ония, които мислеха, че енергията и решителността на отца Ивана вземат връх или поне биха могли, .., да вземат връх над кротостта и добрината на Асеновия брат. К. Величков, ПССъч. VIII, 78.
Вземам (взимам) / взема в ръце <те си>; вземам / взема в свои ръце. 1. Нещо. Заемам се изцяло с някаква работа, започвам изцяло да се разпореждам с нещо, да ръководя нещо. Юрталанката беше проста, глупава и несръчна жена, та за Севда не беше трудно още от първите дни да вземе цялата къщна работа и уредба в ръцете си. Г. Караславов, С, 89. Много ще те моля, татко, да вземеш черковните и книжовните работи в свои ръце, за да не загаснат пламъците на славянското просвещение. А. Гуляшки, ЗВ, 420. 2. Някого. Подчинявам някого напълно на волята си, накарвам някого да ме слуша напълно. Пред директора на училището и пред училищното настоятелство Борис каза, че отива да се лекува в Битоля и те му разрешиха две недели отпуск. А щом се яви в четата, Гьоре Павлев веднага го взе в ръцете си. Д. Талев, И, 256.
Вземам (взимам) / взема въздух. Разхождам се на открито. Хайде днес на кино (..). Хайде утре на почерпка. „Пък може и само да поскитаме, да се пошляем, въздух да вземем“. Б. Болгар, Б, 36.
Вземам (взимам) / взема върху себе си (отгоре си) нещо. Разг. Помислям, че нещо казано (обикн. неприятно, оскърбително) се отнася до мене и се засягам; обиждам се от нещо. Ти си бил за плашило на турците, ама на: останал си да плашиш българите. — Кажи му де, кажи му: за бостанско плашило на врабците. Някои от младите взеха тия думи отгоре си и се обадиха в един глас: — Та ние да не сме врабчета? Ст. Чилингиров, ХНН, 163.
Вземам (взимам) / взема върху (на) себе си нещо. Съгласен съм да нося отговорност, да отговарям за нещо. Щом началник-влакът пише, че не е виновен, Спасов му вярва и взема всичката вина върху себе си. М. Марчевски, П, 262. —
