2. Разг. Забраняване приемането и прилагането на някакво решение. Няколко души плеснали вече ръце да приведат в изпълнение присъдата, но Ботйовдал своето вето. 3. Стоянов, ХБ, 213. Лекарят на австрийската група е наложил „вето“, за да избегне възпаление на гърлото и други заболявания на своите спортисти. ВН, 1960, бр. 2642, 3.
— От лат. уе1о ’забранявам’.
ВЕТОШЙНА ж. Остар. и диал. Вехто-шина; вехтар1, вехтарница. Пенчо захвана сега да мъкне от запустялата своя кръчма: варелчета, качета, ведра, оки,.. Като пропи тях, забра да мъкне де що имаше ве-тошини, остале от бащиното му време, като: ръждяви кантари, терзии. Ил. Блъс-ков, ПБ, 89.
ВЕТРЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от ветрея и от ветрея се.
ВЕТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
1. Вятърен. Ветровитият баир над селото е само за тая работа. Една ветрена мелница би работила там не само когато има суша. Елин Пелин, Съч. I, 168. След време, посредством знанието, изнамериха ся ветрените мелници и водениците, които,.., избавили человечеството от една голяма мъка. Лет., 1872, 161. • Обр. И бързаха онези ми ти момци, искаха да литнат с ветрени криле и да удавят врага. НБ, 1876, 201.
2. Вятърничав. Той прие маската на безвреден младеж, който се не интересува от общите работи, търсеше веселбите с ветрени другари, ходеше на лов, мислейки тайно за целта си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 59-60. Той приказваше най-много, смееше се, пускаше някакви анекдоти един след други, които не навреме и не на място казани, минаваха без никакъв ефект, даже глупаво, а самият той не е тъй глупав, колкото ветрен. Н. Попфилипов, РЛ, 150. Види се, закърмила го е самодива, защото откъде другаде би могло да дойде у него това влечение към песните, свирните, откъде и това умение сам да реди песни? ... Това ли е работа на царските синове? Ветрени дела за селски гъдулари. М. Смилова, ДСВ, 160.
◇ Меля като ветрена мелница. Диал. Нео-добр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки.
ВЕТРЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ветря и от ветря се; ветреене.
ВЕТРЕНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Вятърничав, лекомислен, несериозен човек; ветрогон1, ветрогонец. Мечтател, идеалист, ветреник — той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.
ВЕТРЕНИЦА ж. Диал. Вятърна мелница; вятърница.
— Хр. Вакарелски, Някои народни думи, които изглеждат като „новоизковани“, РР, 1932, кн. 4,219.
ВЕТРЕНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Вятърничавост, лекомислие, несериозност. Гороломов с убито лице, с разтроган глас й разказа либенето си преди три години с Марийка,.., нещастията, които донесе тая любовна свръзка на момата, и които, по своята непростителна ветреност, не предотврати тогава. Ив. Вазов, Съч. XI, 182. Ние, шепа хора.., кретаме подир своята амбиция или детински чиста любов, подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах. П. К. Яворов, ХК, 15. Девиците., са возпи-тават в манастирите,.. Тие ходят с наведени очи, но в техните погледи са забеле-жава ветреност, кокетство и подозрителност. Знан., 1875, бр. 17, 267.
ВЕТРЕЦ, мн. няма, м. Умал. от вятър; лек, слаб вятър. Горският прохладен ветрец люшкаше нежно листата и заедно с балканските миризми носеше тук и глухия гръм на водопадите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 81. Прилича на пролет, топло, едва-едва полъхва ветрец, колкото да раздвижи паяжините из въздуха. И. Йовков, ПГ, 54. Тих прохладен ветрец ни посреща откъм южна-та страна, който ни напомняше още следи от зимата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 354. — Да знаех, момне, да дойда / с коня сянка да ти вардя, / в шепа вода да ти нося, / със дъх ветрец да ти вея... Бл. Димитрова, Л, 65.
ВЕТРЕЯ, -ееш, мин. св. ветрях, прич. мин. св. деят. ветрял, -а, -о, мн. ветрели, несв. 1. Прех. Излагам нещо на чист въздух, на открито, за да се проветрява. — Аз съм изнесла уж да ветрея червените халища. Л. Михайлова, Ж, 40.
2. Непрех. За дрехи, кожи и под. — съхна или се проветрявам на чист въздух, на открито; ветрея се. Нямаше вода да ги изперат [дрехите], затова ги простираха, поне да съхнат и ветреят. Бл. Димитрова, ПКС,
40. Той я запарвал, оставял я да ветрее, но каквото и да правил, бъчвата си останала миризлива. Т. Икономов, ЧПГ, 7.
3. Непрех. За хранителни продукти — съхна на открито, на чист въздух, за да се запазя за дълго време. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи, през дълги коридори, гдето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли, вързани на свесла. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. После тя вдигна очи към стряхата над язлъка, където бяха навесени свински суджуци да съхнат и да ветреят. Т. Харманджиев, КЕД,
58.
4. Прех. Развявам нещо във въздуха. Те яздеха хранени коне, ветрееха жълти байраци и бяло грозде ядеха. Й. Йовков, Разк. II, 376. Да, тези острови са от същата тази земя. Там може би растат стройни палми и бризите ветреят вечнозелените им гребени. Н. Боев, Г, 13.
