Page:RBE Tom2.djvu/138

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


ветеран, който не се разделя с доспехите и оръжието си. К. Калчев, СТ, 15.

2. Прен. Стар, опитен, заслужил деец в известна област. Тия дни се празнува в столицата 50-годишният юбилей на един от ветераните на руската поезия, Полонски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 166. Салонът на Централния дом на войската е препълнен с железничари .. Тук са дошли млади машинисти и сивокоси ветерани на нашия транспорт. Ив. Бурин, НП, 65-66.

— От лат. veteranus ’дългогодишен, стар’ през фр. vétéran и рус. ветеран.


ВЕТЕРА`НКА ж. Жена ветеран. Това бяха беловласи ветеранки на революцията и на женското движение. ЖД, 1968, кн. 11, 1.


ВЕТЕРА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ветеран.


ВЕТЕРИНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Ветеринарен лекар или зоотехник. Нямаше друг изход, доведоха един опитен ветеринар. И какво установи: че кучето отдавна ослепяло, оглушало и загубило всякакво обоняние. Р. Ралин, ДВШ, 17.


ВЕТЕРИНА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с лекуване на домашни животни. От улицата с кестените ще завие покрай ветеринарната лечебница, която ще му напомни, че преди двайсет години му умря кравата. Сл. Македонски, ЕЗС, 157. Тук се произвеждат видове серуми и ваксини, разработват се нови методики за производство на ветеринарни биопрепарати. ВН, 1958, бр. 2051, 2.

2. Който е свързан с изучаване на болестите по домашните животни и тяхното лечение. С какъв жар, с какъв ентусиазъм се залови за ветеринарната наука!… Понякога той си представяше големи стада красиви алени жребци и си казваше: „Това е мое дело!“ Н. Каралиева, Н, 115. Ветеринарен институт.

3. Като същ. ветеринарния<т> м. Разг. Ветеринарен лекар. — Хората, госпожо, тук не са, изглежда, свикнали да водят добитъка си на ветеринарния. Д. Калфов, Избр. разк., 41.

Ветеринарен лекар. Лекар, специалист по ветеринарна медицина. Заедно с него дойде висок мъж с очила — ветеринарен лекар. Той прегледа внимателно болното куче и каза, че има пневмония. Ив. Планински, БС, 32.

Ветеринарна медицина. 1. Наука за особеностите на организма и болестите на домашните животни, тяхното лечение и предотвратяване; ветеринарство, ветеринария. Писалищната маса, етажерки с книги, по стените — таблици и картини по ветеринарна медицина. Й. Йовков, М, 49. 2. Тази наука като специалност във висше учебно заведение. — Какво пък? Ще следвам ветеринарна медицина! — заяви той на приятелите си. А. Гуляшки, Л, 483.

— От лат. veterinarius ’свойствен на товарни животни’ през рус. ветеринарный.


ВЕТЕРИНА`РИЯ, мн. няма, ж. Рядко. Ветеринарна медицина; ветеринарство. Като оставим на мира художествените специалности, за които безусловно е необходима наличността на талант .., в популярността на другите специалности съществува пълен хаос .. Агрономията, зоотехниката и ветеринарията се наричат с убийствена ирония полевъдство и животновъдство. Отеч., 1978, кн. 19, 18.

— Лат. veterinaria.


ВЕТЕРИНА`РКА ж. Простонар. Жена ветеринар.


ВЕТЕРИНАРНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до изучаване и лекуване на болестите по домашните животни, напр.: ветеринарнозоотехнически, ветеринарномедицински*, ветеринарносанитарен, ветеринарнохигиенен.


ВЕТЕРИНА`РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Ветеринарна медицина; ветеринария.


ВЕТЕРУ`ШКА ж. Диал. Вихрушка. Мама снощи е сънувала, че през село минал червен кон и се изгубил като ветерушка към Елнъзач. К. Петканов, СВ, 84. Не ми били ветерушки, / лю ми били до три юди. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 199.


ВЕТИНА` ж. Остар. и диал. Вехтина. Погледнете тия пусти земи, .., покрити или по-добре да речем, обрасли с дебели и черни дръвие по сичките високи места; .., полегнати, строшени, да падат от ветина. КП, 1874, кн. 1, 7. Тях [паметниците в Египет] са наричали египетски ветини още по времето на Платона. КП, 1875, кн. 5, 15.


ВЕ`ТКА ж. Остар. и диал. Клонче, вейка. А целият потон, изкусно тъй сделен / на четири връсти, с венец е обграден / наоколо, венец от ветки позлатени — / дафина и чемшир… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 15.


ВЕ`ТО, мн. няма, ср. 1. Юрид. Окончателна или условна забрана, наложена от държавния глава върху решение на държавен орган или от един държавен орган върху решение на друг държавен орган, чрез което се осуетява влизането в сила и прилагането на това решение. Людовик XVI наложил вето на трите декрета [на законодателното събрание] и с това открито защитил контрареволюцията в един момент, когато революционна Франция била заплашена от война. Ист. X кл, 1951, 21. На път от Виена за София той вече обмисляше първите си действия в столицата. Преди всичко ще упражни своето право на вето и няма да утвърди закона за народното опълчение. В. Геновска, СГ, 84. Президентът Петър Стоянов наложи четвърто вето върху закон, приет в парламента. Той върна вчера за ново обсъждане промените в Закона за Българския червен кръст. Сега, 1999, бр. 57, 2.