пурпурна вестява / смъртта на тягостната нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. вестявам се, вестя се страд.
ВЕСТЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вестя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Идвам, явявам се някъде, обикн. за кратко време; мярвам се. Тополчани много добре познаваха Кара Османа, .. Не пропускаше ни сборове, ни празничните хора. Дето не го очакваха, там се вестяваше и разваляше веселбата. К. Петканов, X, 87-88. Многобройните ония посетители, които по-рано пълнеха механата му, не се вестяваха вече при него нито да пият, нито борчовете си да плащат. Т. Влайков, Съч. III, 115. — По цяла седмица не се вестяваш, а сега идваш по никое време. Аз съм решила да ти се разсърдя най-сериозно — добави тя със съвсем друг тон. Ем. Станев, ИК I и II, 83. Камен се прибираше късно през нощта. И дори веднъж три дни не се вести. Б. Несторов, СР, 50. Жаждата започна наново да го мъчи, но я понасяше твърдо. Твърдо понесе и следващия ден в очакване да чуе всеки момент щракането на бравата. Но през целия ден при него не се вести никой. Д. Ангелов, ЖС, 519.
ВЕСТЯ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от вестявам и от вестявам се.
ВЕСТЯ`ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вестявам се. „Мъжките сълзи не лъжат!“ Тя беше чула тези думи веднъж от някого. И тъкмо вестяването им сега пораждаше у нея този страх и озлобление. Г. Райчев, ЗК, 211.
ВЕСТЯ` СЕ. Вж. вестявам се.
ВЕ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Окачвам нещо или някого да виси. Ти весеше ни на халка / нагоре със краката, / по-леко ще ти е така / с един куршум в главата. Т. Харманджиев, П, 73. Веся дрехи. △ Веся черги.
2. Диал. В народната медицина — окачвам някого да виси с главата надолу с лечебна цел. Цялата челяд на Вълчана беше изплашена, по-младата от снахите му се разболя, децата дълго време трябваше да ги весят за страх. Й. Йовков, Ж,* 1945, 99. От дебелата греда на празния таван виси преметнато здраво въже, вързано като детска люлка. На него дядо Съботин веси болния, като го връзва за краката и спуща с главата надолу, като при това го тупа по стъпалата с метла. Така изтупва всички зли духове, които са се вселили в него. Ив. Карановски, Разк. I, 180. Хареса му [на Маджурина] да стряска хората и после да врачува — веси и лее куршум срещу мизерно заплащане. Д. Вълев, Ж, 55.
3. Диал. Беся. Воз портите кули че заградим, / на кулите ченгеле че турим, / че ти весим оджи и аджии, / че ти весим паши и везире. Нар. пес., СбНУ XLIII, 53. Като Маринча бесиха; / и въжето са прекъсна; / с девек го въжа весиха, / и девекях са скъсаха. Нар. пес., СбНУ X, 71-72. веся се I. Страд. от веся. II. Възвр. от веся в 3 знач.
ВЕ`СЯ СЕ несв., непрех. Увисвам, като се залавям за нещо. Провираше лоста в цепнатината, направена от Нина, весеше се над него, тръскаше се по корем като дете на опашката на кола. Ст. Даскалов, СД, 431.
ВЕТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Вехт; ветък. Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджия и духовенството. Хр. Ботев, Съч., 1929, 118. „Какъв студ!“ — каза си Нейчо и още повече се сви. И да беше по-добре облечен, а то — с тоя изтъркан и оръфан ямурлук, препасан през кръста с вет, също такъв оръфан пояс. Й. Йовков, ЖС, 54. По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей, / като че псалт беззъб, разтворил вета книга / над стар мъртвец, канон за упокой му пей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 52.
◇ Ново-вето. Остар., сега простонар. Ново-вехто. — Кажи сега каква е работата. Нещо ново-вето по къра, по селата? З. Сребров, Избр. разк., 18. — Какво ново-вето по пазара? — рече той… — Според хората — насмешливо отвърна Али. — Който има, купува, който няма, зяпа. Н. Нинов, ЕШО, 80.
ВЕ`ТВА ж. Остар. Книж. 1. Поет. Клонка на дърво; вейка. Недалече от мене, във ветвите на висока бреза, чух бавен и нежноморен глас на птица. Ив. Карановски, Разк. I, 98. Всред общий празник клоне разцъфтяла / с мъх нежен и самотната върба, / .. / Навела жално ветви, с умилене / очи ми и сърце ми тя плени. К. Величков, ПССъч. II, 6. Нек висне намръщено сводът небесен, / нек вятърът ветви ломи. К. Христов, Т, 53.
2. Разклонение, част от нещо главно, основно; клон. Хуните, .., по сичките признаци са биле едно от племената на восточнофинската или чудската група на народите и са принадлежале на нейната угорска ветва. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 4-5.
— От рус. ветвь.
ВЕ`ТВИЧКА ж. Остар. Книж. Умал. от ветва (в 1 знач.). Откършил [гълъбът] една ветвичка и я пуснал на извора, по която изпълзяла мравята и ся избавила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42.
ВЕТЕРА`Н м. 1. Стар, изпитан в боевете воин. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, ..; стари хъшове ветерани от 1862 г. и участници в четите от 1867-8 г. .. се стичаха сега в Букурещ. Ив. Вазов, Съч. XVI, 96. Тя ни разведе из квартала, в който се намираха музикалното училище, клубът на жените и дружеството на ветераните от войната. Г. Белев, КВА, 183. Дядо Еким беше все там, на поста си, същински
