5. Непрех. Ветрея се (в 1 знач.). Ехтят „ура!“, ветреят знамената. Ив. Вазов, Съч. V, 74. А откъм мичманския пристан се зададоха с бърз ход два ескадрени торпедоносци. На стожерите им ветрееха червени флагове. Д. Добревски, БКН, 126.
6. Непрех. За спиртни напитки, лекарства и под. — губя от качествата си, отслабва способността ми за някакво въздействие, като стоя открит или недобре затворен; изветрявам. Виното ветрее, когато не е добре затворено. △ Запуши шишето да не ветрее спиртът.
7. Непрех. Остар. За вода — изпарявам се. Обхванала го беше повишена чувствителност, която сега .. захвана да се оттича от душата му, да ветрее като шепа бистра вода, напечена от слънце. А. Гуляшки, Л, 336. Варовитата пръст лесно прибира у себе топлина ..; попива и много вода, но не я задържа .., защото от многото топлина водата ветрее. Й. Груев, Лент., 1872, 236.
ВЕТРЕ`Я СЕ несв., непрех. 1. Развявам се от вятъра. Върху бай Петровата топола, над самия връх, се ветрееше червено знаме. А. Каралийчев, СР, 10. Не се боеше от бесилото той, а само желаеше да му облекат чиста, бяла риза и да му вчешат косата. Та да е хубав и в смъртта — ризата да му се белее, а перчемът да се ветрее… Зл. Чолакова, БК, 106. Горо, горо, майко мила, / .. / храни, горо, таквиз чеда / дорде слънце в света гледа, / дорде птичка в тебе пее, / тоз байрак да се ветрее! Хр. Ботев, Съч., 1929, 25.
2. За дрехи, кожи и под. — съхна или се проветрявам на открито, на въздух. Под стрехите се ветрееха разпънати свински кожи. Й. Радичков, СР, 198.
3. Прен. Разг. Ходя насам-натам, без да върша нещо; мотая се. Стига си се ветреела на чардака, стига си пазила хубостта си. Да не мислиш, че хората са слепи и нищо не виждат? Добре, че има кой да те храни! К. Петканов, X, 38. — Божи празник е, бре… Що се не облечеш и ти като хората, ами се ветрееш като бостанско плашило. О. Василев, ЖБ, 396. // Скитам се без работа и без определена цел; разтакавам се, шляя се. „Ето ти беда, каза той, Нистор ме изпревари, Момчил си дошъл, пък аз по друмищата се още ветрея.“ Ст. Загорчинов, ДП, 318.
ВЕТРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от ветрило. Преди изнамирането на парната машина ветрилата били главни корабни движители .. Приложната точка на силата R се нарича център на ветрилната площ. Й. Пращинков, ТК, 350-351.
ВЕТРИ`ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Място, обикн. помещение, където прониква вятър, много духа и става течение; ветрилница. Под навеса наистина е сухо, но затова пък този ъгъл е дяволски ветрилник. Б. Райнов, ДВ, 162. — Той е директор на такъв голям завод, .., а се задоволява да се движи с лека кола, която е същински ветрилник. Д. Кисьов, Щ, 359. Къщата им е цял ветрилник.
ВЕТРИ`ЛНИЦА ж. Разг. Ветрилник. Печка нямаше — .. — но от дишането на толкова хора, а и от тютюневия дим вътре се затопляше. Пък и хората тук са привикнали на студа: да не би къщите им ветрилници да са по-топли през зимата? Б. Несторов, СР, 138. Тази стая е цяла ветрилница.
ВЕТРИ`ЛО, мн. -а`, ср. 1. Лек, най-често сгъваем ръчен прибор, от специално дърво, пера, плат и др., който, разперен, служи за веене хлад, обикн. на лицето. Жените бяха с разноцветни широки копринени рокли, дълги до земята и надиплени… Всяка от тях имаше в ръката си ветрило. Д. Габе, МГ, 40-41. Амбалажната книга изхвърча и върху килима се разпери едно ветрило. Обикновено ветрило от сандалово дърво, каквито носят за подаръци всички, които са ходили в Китай или Виетнам. С. Северняк, ВСД, 14. Години живях в Гинекия като роб — и години веях ветрило от пера на паун и камилска птица. Н. Райнов, ВДБ, 83. В сараите на падишаха ще има всичко, каквото поиска. Ще я облекат в коприна, ще я разхлаждат с ветрила от паунови пера. М. Марчевски, П, 56. • Обр. Тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката. Над нея тополите помахваха зелени ветрила, сякаш искаха да уталожат безумните удари на сърцето й. Ем. Манов, ДСР, 392. Очите на Методий грееха тъжни, замислени, обградени с ветрила от бръчки. Й. Вълчев, СКН, 558.
2. Платно на кораб или лодка. Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. П. Льочев, ПБП, 22. Шуми, шуми ти, корабно ветрило, / носете ме, попътни ветрове! Н. Ракитин, С II, 26. Далеч от бряг, сред океана, / люлей се лодка сам-сама. / Потъна кораб, тя остана / без ветрила и без кърма. К. Христов, Кр, 49. Триста са гемии минале / със триста бели ветрила. Нар. пес., СбНУ XLI, 398.
3. Зоол. Всяка от двете части от перото на птица, състояща се от реснички, излизащи от оста на перото. Покривните пера имат твърда ос. Страничните им реснички са свързани посредством кукички така, че образуват плътна пластинка — ветрило на перото. Зоол. VII кл, 98. Външните ветрила на перата по крилата [на тъмночервеникавите канарчета] са със светлокафяв кант. Вл. Помаков, ПДП (превод), 105.
4. Диал. Детско хвърчило (Н. Геров, РБЯ).
5. Редица била, разпръснати ветрилообразно (Ст. Младенов, БТР).
ВЕТРИЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Ветрилообразен. Бръмбарът се ориентира
