ле майко, / до века! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 104. Учен до прага, умен до века. Погов. Всяка не е до` века. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 196. 2. Докрай или за много дълго време, завинаги. Трайва до века. Н. Геров, РБЯ I, 196.
От века. Диал.; От веки веков. Книж.; От изпокон веков. Остар. и диал. От много отдавна, от незапомнени времена. Нейната икона [на Богородица] изнасяха на Голяма Богородица навън, .., и там под един навес й се покланяха и служеха служба, .. Така бе от изпокон веков. Вл. Свинтила, СЗЗ, 391. От века го помня, все си е такъв сприхав и опак човек.
Цял (един) век. Разг. Много дълго време по отношение на някого или нещо; вечност. — Здравей! — хвърлих се да го прегръщам аз, развълнуван и разнежен от срещата. — Не съм те виждал цял век! Др. Асенов, СВ, 141. Не знам как да си обясня вашето омълчаване. Ето от 16 до 23-й дек. аз нямам писмо от Евгения Марс. Цял век! Ив. Вазов, ПЕМ, 31. Последнята нощ за мене бе цял век, мъки, и мъки предсмъртни. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, 14. — Гледам, че свети у вас, и рекох да се отбия. Един век не сме се виждали! Б. Балабанов, Избр. п II, 27.
ВЕ`КЕ нареч. Диал. Вече. — Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. — Едно време бях авджия — продължи той, — пушка имах. От тогаз, толкоз години има веке, не я и поглеждам. Й. Йовков, ПГ, 47. — То аз си го знам, мене веке в гробищата ще ме изцерят, ама нали насила не може. Г. Караславов, Избр. съч. II, 111. Ударил го еднаж учителят, може и за добро да го ударил, но мой Веле като каза не — и веке не стъпи в училището. Д. Талев, И, 197-198.
— Друга форма: ве`йке.
ВЕКИ`Л м. Остар. 1. Довереник, пълномощник. Кадир ефенди заповяда: — Вземи тескерето на Йордан Попйорданов ефенди от Велес и му издай виза за Швейцария. Аз го познавам, той е верен и добър поданик на султана. Аз ставам векил за него. Д. Спространов, С, 59-60. Там бяха седнали по-младите на връст, / по-отборни мъже, извити околвръст / най-видния от тях — векил Вълкан Гошана: / Сокола, Чер Чемер и Дейо Делибана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 25.
2. По време на османското владичество у нас — лице, избрано от селяните да ги представлява пред властта. Самите селски векили, бирниците, кметовете и другите официозни лица взимаха ревностно участие в приготовлението. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 86.
— От араб. през тур. vekil.
ВЕКИ`ЛИН, мн. веки`ли, м. Остар., сега простонар. Векил. — Една-две години бях към Тузлата, .. Бях при един чокоин, векилин му бях на чифлика. Й. Йовков, ЖС, 81. Хаджи Тодор беше векилин и всеки ден два-три пъти се отбиваше при мюдюрина да пият кафета, да си поприказват и да решат това-онова… П. Стъпов, ЖСН, 162. Даже и калоферският векилин са съзнава, че в сляпото царство царува и оная глава, която има едно око. Л. Каравелов, Съч. VII, 46-47.
ВЕКИ`ЛКА м. Остар. Жена на векил. Сеймени тептил тръгнаха, / чорбаджи Петко фанаха, / калоферския векилин, .. / а Петковица векилка, тя си на след тях идеше. Нар. пес., СбБрМ, 166.
ВЕКИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от векил.
ВЕКИ`ЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Служба на векил.
ВЕ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Вековен. По-нататък са простират гъсти ливаде, над които грамадни габарови и брязови дръвета простират своите векови клоне. Знан., 1875, бр. 1, 9.
2. Геогр. Геол. Който е свързан с бавни промени, проявяващи се от десетки до стотици години в климата или в движението на земната кора. Векови колебания на климата. Векови колебания на земната кора.
ВЕКО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който съществува, трае в продължение на векове. Тоя край на гората бе най-дивият и непристъпен край. Дърветата растяха гъсто, бяха все дебели, вековни. О. Василев, ДГ, 7. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7. Вековният град живееше своя многообразен живот. К. Константинов, ППГ, 207. Тук бедност вековна е гост постоянни. Ив. Вазов, Съч. III, 124. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Българинът, .., запретна се юнашки и скокна да отмъщава за своите вековни теглила. НБ, 1876, бр. 2, 6.
ВЕКОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. Вековен, вечен. Характерна черта на нашата възрожденска обществена и религиозна мисъл е, че вековечните въпроси и идейни проблеми в нея се поставят и решават в процеса на една практическа позитивна програма. Т. Жечев, БВ, 305. С комбинираните усилия на наши и чужди учени, разбулват се една по една тайните на вековечната дейност на природните сили около образуването и моделирането на балканския земен профил изобщо и специално на китната Витоша. П. Делирадев, В, 25. Родопи горделиви — грамада вековечна, /.. / защо ме тъй привлича видът ви див, суров? Ив. Вазов, Съч. II, 28. Не стигнаха ли дните изживяни / в безцелен поход към земи незнайни, / към извора на вековечни тайни? Н. Лилиев, С 1932, 128.
ВЕКОВЕ`ЧНО. Поет. Нареч. от вековечен. Дали разбра ти мойта скръб горчива?