подслон или сянка. Дуни ми, ветре ладяне, / разлади поле широко, / по поле църни аргате, / по планин млади шлегаре, / под вейник бели бункаре, / йу лагер млади войници. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 48.
ВЕ`ЙХАЙВЕЙ м. и ж. Разг. Завеян, несериозен човек. Той е много приятен, но е вейхайвей — не можеш да разчиташ на него.
— От кит. собств.
ВЕ`ЙЧИЦА ж. Умал. от вейка. Лазар пристъпи към старата върба, хвана се за една вейчица и скочи във вира. К. Петканов, ОБ, 67. Стройна се Калина вие над брега усамотени, / кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.
ВЕК, векъ`т, века`, мн. векове`, след числ. ве`ка, м. 1. Период от време, равен на сто години; столетие. Първите български преселници в Цариградско били бегълци от кърджалийските зулуми, развихрили се най-яростно около средата на осемнадесетия век. Хр. Бръзицов, НЦ, 5. И тогава той пак си спомни за миналото и в съзнанието му изпъкна жената от другия свят — старовремско бижу от древен староеврейски род, който беше дошел преди четири века от Испания. Д. Димов, Т, 246. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, / спомня тоз ден бурен, шуми и препраща / славата му дивна, като някой ек, / от урва на урва и от век на век! Ив. Вазов, Съч. I, 205. // Само мн. Дълъг период* от време, равен на няколко или много столетия. И шуртеше веселото чучурче непрекъснато, дълги години и векове. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Под стръмните баири, където в извита черна дъга се тъмнееха старите дъбови кории, селото си оставаше неизменно от векове. Й. Йовков, СЛ, 76. Това, що е било с векове печелено и кътано, за ден-два ще бъде разхитено. Н. Райнов, ВДБ, 76. Те преминаха над цели области от кратери на угаснали през вековете вулкани, които бяха направили грозно и опустошително разрушение на лунната кора. Елин Пелин, ЯБЛ, 102.
2. Относително дълъг период от време, който се характеризира с определен начин на мислене и обществено поведение, важни обществени или природни изменения, събития; епоха, ера, време. Фауст вижда само един изход от положението си: да се предаде на магията. Чадо на века си, той вярва в нейните тайнствени формули. М. Арнаудов, Г, 66. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. Векът на отделните личности отдавна вече е минал и човеческата борба за свобода изисква множество ръце и мозъци. Хр. Ботев, Съч., 1929, 229. И във века на „автомобилния потоп“ писани каручки с една „конска сила“ продължават да се търсят. Ив. Коларов, Е, 16-17.
3. Само ед. Разг. Обикн. с притеж. местоим. Времето на един човешки живот. Дядо Павел гледаше с овлажнели очи тези хора, с които беше прекарал своя век и не можеше да ги познае. Промениха се. А. Каралийчев, НЗ, 122. Сладки сонища, джаним, си гледах. / Поминаха до три луди-млади, / първото мене даде ябълка, / ..; / трекьото мене, джаним, целива. / ..; / той що ме мене, джаним, целива, / дай ми го, мили боже, наяве, / век да поминам, боже, със него. Нар. пес., СбБрМ, 394-395. Немал век да живее. Погов. Ако има век, ще има и лек. Погов.
4. Диал. Земята и хората, които я населяват; свят. А они хубави били, что нямало на века от них по-хубави. Н. Геров, РБЯ I, 196.
◇ Златен век. Време, епоха на разцвет. Но Яворов не беше сам: през неговата бурна творческа епоха, наричана от мнозина ентусиасти златен век на следосвобожденската ни литература и общественост, изпъкваха големите фигури и на други духовни първенци. М. Кремен, РЯ, 32. Златен век на българската книжнина.
Средни векове. Истор. Период в историческото развитие на европейските народи, обикновено определян от V до XV в. сл. Хр., характеризиран като феодален обществено-икономически строй, с големи открития в областта на природните науки, изкуствата, географията, който е особено важен за държавното, икономическото, духовното и културното им оформяне; Средновековие. Името Витоша за пръв път се мярка едва в историческите документи от средните векове. П. Делирадев, В, 18. Той [Атон] е бил… школа за най-добрите южнославянски книжовници през епохата на средните векове. Б. Пенев, НБВ, 41.
> Всегда нине и присно и во веки веков; нине, присно и во веки; от нине до века. Старин.; Во веки веков; за (на, до) веки веков. Книж. 1. Завинаги, за вечни времена. Патриархът се обърна тогава към еврейката ..: „Благословена бъди нине, присно и во веки, рабиня новопосвещена Теодора!“ Ст. Загорчинов, ДП, 254. Силният е винаги добродетелен, това е толкова страшно, че нямам думи да изразя страха си за човечеството от нине до века. Д. Добревски, БИ, 115. — Ще вървим ли днес в чаршията? — Нема, нема! — дочу се от всички страни. — Днеска ще празнуваме цел ден. И сека година на тоя ден, во веки веков! Д. Талев, ПК, 57. И който умре за народа, той ще бъде жив на веки веков. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 82. 2. Вечно, непрекъснато. Светиня му ще държи реч .. „О, братя мои, .. Любовта ви да къркате, всегда нине и присно и во веки веков, .. не ви готви добро нещо.“ Елин Пелин, Съч. I, 70.
До век<а>. Диал. 1. До края на човешкия живот; до смърт. Кахъри, грижи, стара ле майко, / досе`га, — / отсега драгост, стара
