мето „Златна книга“, украси стихотворението с весели рисунки и го поднесе на децата напечатано. А. Каралийчев, С, 263.
◇ Весела поща. Вид забавление, игра, създадена в началото на XX век и играна по-късно на вечеринки, градински увеселения и под., при която участниците си разменяли анонимни писма или картички със закачливо съдържание. Или пък се озоваваше на някоя работнишка вечеринка и,.., младежите го приемаха добре, а на веселата поща младите работнички му пишеха картички с адрес: „На най-младир социалист, другаря Стоян Мъглов.“ И. Йовков, ПГ, 243. Ах, какъв наивно-провинциален и своеобразен облик имаше София,.., дето градинските увеселения с конфети, серпантини, весела поща и духова музика,.., ставаха в Градската градина! К. Константинов, ППГ, 136. Весели ти очи. Диал. Поздрав към някого, на когото е дошъл приятен гост или се е завърнал близък човек. Денят на свободата нагази стърнищата на равна Добруджа .. 27 години се изтърколиха. Ето сега двами-на от тях [българи] тичат да посрещнат българската войска.. Военната музика раздруса селото. В мрачината се лутат мъже и жени, като омагьосани. Поздрав: — Хайде, весели ти очи! Честито! А. Каралийчев, ПГ, 169-170.
ВЕСЕЛБА` ж. 1. Шумна забава с игри, песни, смях, шеги и под., понякога придружени с угощение; веселие. Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба. Й. Йовков, Ж 1945, 28. — Като си спомням едновремешните сватби, още ми е драго на сърцето,.. Какви веселби имаше, какви песни се пееха! И. Петров, НЛ, 95. Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха, цял ден и до късно през нощта се свири на гайди и гъдулки, блъскаха се тъпани и тарамбуки, изпи се цяло море от медовина и вино. Д. Талев, С П, 167. Никакъв път,.., не минуваше през тая усамотена морава,.. Нейната прикритост, прелест и прохлада, няколко години наред вече бяха я направили любимо място на всичките пиршества, веселби и оргии. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 82. И пак чу далечния шум на веселбите, и до слуха му се донесе сподавено,.., троплива моминска песен. Елин Пелин, Съч. П1, 111.
2. Само ед. Рядко. Радостно, весело настроение; радост, веселие. Долината лъсна в цялата си хубост,.. Празник и веселба беше в душите ни. Чудна утрина. Ив. Вазов, Съч. XV, 114. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. А усмивката му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грее-ше^веселбата на душата му. Н. Райнов, БЛ,
ВЕСЕЛБЙ`НА ж. Диал. Веселба. И ой наздраве свет Никола, / тебе пеем, бога славим! / От дружина веселбина! Нар. пес., СбАИ, 39.
ВЕСЕЛБЙ`ЦА ж. Рядко. Умал. от веселба. Тако си е Тако: за гуляй, за веселби-ца, за джумбуш, за свирки — душата си дава. П. Велков, СДН, 339. Три години стана, откакто сме се задомили, и надали три дни сме имале някоя си веселбица. Ил. Блъсков, ПБ И, 82-83.
ВЕСЕЛЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от веселя и от веселя се.
ВЕСЕ`ЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Радостно, весело настроение; радост, веселба.
— Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч. Ем. Ма-нов, БГ, 161. Невидима ръка сякаш грабна болката оцг всяка душа и я замени веднага с веселие. И. Йовков, Ж 1945, 20. В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие. К. Петканов, СВ, 32. Още от самото начало разговорът ни придоби едно непринудено веселие. СбАСЕП, 210.
2. Веселба (в 1 знач.). В деня на Кирил и Методий трябваше да направим годишното тържество и да раздам свидетелствата на децата.. Като свърши тържествената част, започна веселието. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Слънцето ярко осветляваше пъстрата подвижна картина на това на-родно веселие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. На тях [гайди и кавали] свиреха по хора, сватби и народни веселия. Йв. Димов, АИДЖ. 16*
ВЕСЕЛИНА` ж. Диал. Радостно настроение; веселост. Ой наздраве, малка моме, / тебе пеем, бога славим, / от бога ти — дал бог здраве, / от дружина — веселина. Нар. пес., СбГЯ, 212.
ВЕ`СЕЛИЧКО. Нареч. от веселичък.
ВЕ`СЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от весел; до известна степен весел. — Пиян си и цяла вечер говорй глупости, потънах от срам... — Карай, кой ти разбира от военна музика. Не съм пиян, малко съм веселичък. В. Нешков, Н, 281. Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък. Ал. Константинов, Съч. I, 202.
ВЕ`СЕЛЙЯ, мн. няма, ж. Диал. Веселба. Без гайда веселия, гола неволя. Погов., П. Р. Славейков, БПI, 37.
ВЕ`СЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Умал. от весел; веселичък. — Чакаше да дойде Гергьовден и все беше веселка понякога. Ив. Вазов, Р, 14. Па дойде ред и на моята [на старшия] кобила.. Погледна я в главата — хареса му. Веселка, живи очич-ки; прави корави ушлета стърчат нагоре и помръдват напред. Н. Попфилипов, РЛ, 34.
ВЕ`СЕЛКО нареч. Остар. и диал. Умал. от весело; веселичко. Веселко му е на сър
