че си има паринки. Н. Геров, РБЯ I, 119.
ВЕ`СЕЛО нареч. 1. Радостно, безгрижно, приветливо, закачливо. — Добро утро, добро утро… господа ранобудници! — каза той, като се усмихваше весело и непринудено. Ив. Вазов, Съч. VI, 51. Той пристъпи настръхнал, страшен, готов да убие човека. Но съвсем отблизо го гледаха очите на Минка, зеленикави, ясни, лъчисти, гледаха го и весело и невинно, и тоя поглед смути Агата. Й. Йовков, ЖС, 18. Тя го посрещаше весело в къщи, смееше му се като на дете. Елин Пелин, Съч. III, 138. Тя говореше весело и засмяно, и очите й светеха от радост. Т. Влайков, Съч. II, 69. Учудваха му се на сръчността, сякаш на нивата бе израсъл. Момичето, което вървеше след него да му връзва, весело му подхвърли: — Де е сега Яна да те види! К. Петканов, СВ, 114. И тъй нашият войник заживя много весело: ходеше на театър, разхождаше се в градината на царя и раздаваше на бедните много пари. Цв. Минков, СЦ (превод), 32. • Удвоено весело-весело. За усилване. Ухилен до ушите от станалото събитие между двамата млади, по пътя Яким весело-весело си ломотеше. Б. Обретенов, С, 165.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, че някой е във весело настроение. — Се` ти е малко това пусто вино… Той нищо не отговори — боеше се да не му се скара Султана повече, а му беше весело и леко на сърцето след празничния обед. Д. Талев, ПК, 95. Има часове, в които ти е особено весело, леко, хубаво. Л. Александрова, ИЕЩ, 272. — Ако песента е по-лесна — пее и реве целият салон. Всички. И се смеят, и им е весело! П. Спасов, ХлХ, 314. Пий вино кисело, да ти бъде весело. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 47. • Удвоено весело-весело. За усилване. Като се добрахме до горската барака на върха, хайле се позарадвахме. Тук и сушина, и топлина .. Сушим се и закусваме, и надуваме винка лозича, и ни е весело-весело и леко. Ал. Константинов, Съч. I, 256. б) Означава, че някъде има веселба, радост, весело настроение. Бешко посрещна новата година сам, но около него беше тъй оживено, тъй весело и шумно, че той забрави самотата си. Ал. Бабек, МЕ, 197. — От някое време не е никак весело в нашата къща, чедо .. Мене ми се иска понекогаш и да се посмея, и да попея, ама се` нещо ме спира, се` с половина сърце… Д. Талев, ПК, 349. А знаете ли колко е весело и хубаво на такава нива, дето има повече копачки и се` момичета! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 13.
ВЕ`СЕЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на весел. Левски имаше ръст среден .., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Палазов винаги е бил весел и винаги беше правил смехории, но сега изпадна в една трескава и луда веселост, стана наистина духовит и изобретателен. Й. Йовков, ВАХ, 52. Всъщност всички го гледаха учудени, дори обезпокоени от необичайната му веселост, зад която явно личеше треската на обтегнати до скъсване нерви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51.
ВЕСЕЛУ`ШКА ж. Диал. 1. Жена или момиче с весел нрав. Един ден Лачката ми каза поверително: — Вчера идва у вас веселушката. Носеше романи и други подобни, да ни просвещава… К. Калчев, ДНГ, 87.
2. Епитет на животно. Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-среброгушки. В. Паспалеева, МСС, 11.
ВЕСЕЛУ`ШКО, мн. -вци, м. Диал. Мъж или момче с весел нрав.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕСЕЛЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Създавам весело, радостно настроение у някого; забавлявам. Отскоро бе се завъртял в село, свиреше с гуслата, пееше, веселеше хората. Елин Пелин, Съч. I, 220. Вечер, като се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те свиреха и пееха до късни нощи, та веселяха махалата. И. Петров, НЛ, 57. — Като пън съм лежал, а вие сте се били, кръв сте проливали .. А мнозина ли паднаха от нашите? — Двама-трима, а Едрей в огница се мята. — Едрей песнопоят ли? Е, веселеше ни момъкът! Ст. Загорчинов, ДП, 145-146. — Не ме гледай, ами ме вземи, — казал той [Езоп] на Антропос-Философос .. — Ще те взема. Все ще ми свършиш каква да е работа. Само ще трябва да научиш смехории, та да ми веселиш децата. Д. Немиров, Б, 44. Па и децата да ни са живи и здрави, и тие ни веселят и разговарят. Т. Влайков, БСК I, 509. Ще хванат Мечо, ще му окачат на носа халка. В село ще го заведат. Хоро да играе на мегдана, селските деца да весели. Ем. Станев, ГЧ, 6. веселя се страд.
ВЕСЕЛЯ` СЕ несв., непрех. 1. Участвам във веселба; забавлявам се. Обнадежди се народът, .., яде, пие, весели се. Елин Пелин, Съч. IV, 111. Те пиеха, викаха, лудуваха, веселяха се със същата тая сила, .., която бликаше и в работата им. Й. Йовков, Ж,* 1945, 7. — Синко, младостта хвърчи като пиле с девет крила! Сега ви е времето, веселете се! К. Петканов, X, 87. Цял ден играха, пяха, веселиха се, а щом мръкна — свирна рог и всички се прибраха. А. Каралийчев, НЗ, 15. А дядо ви Либен седеше като цигански царибашия, ядеше, пиеше и веселеше се. Л. Каравелов, Съч. II, 39.
