„Златна книга“, украси стихотворението с весели рисунки и го поднесе на децата напечатано. А. Каралийчев, С, 263.
◇ Весела поща. Вид забавление, игра, създадена в началото на XX век и играна по-късно на вечеринки, градински увеселения и под., при която участниците си разменяли анонимни писма или картички със закачливо съдържание. Или пък се озоваваше на някоя работнишка вечеринка и, .., младежите го приемаха добре, а на веселата поща младите работнички му пишеха картички с адрес: „На най-младия социалист, другаря Стоян Мъглов.“ Й. Йовков, ПГ, 243. Ах, какъв наивно-провинциален и своеобразен облик имаше София, .., дето градинските увеселения с конфети, серпантини, весела поща и духова музика, .., ставаха в Градската градина! К. Константинов, ППГ, 136.
Весели ти очи. Диал. Поздрав към някого, на когото е дошъл приятен гост или се е завърнал близък човек. Денят на свободата нагази стърнищата на равна Добруджа .. 27 години се изтърколиха. Ето сега двамина от тях [българи] тичат да посрещнат българската войска .. Военната музика раздруса селото. В мрачината се лутат мъже и жени, като омагьосани. Поздрав: — Хайде, весели ти очи! Честито! А. Каралийчев, ПГ, 169-170.
ВЕСЕЛБА` ж. 1. Шумна забава с игри, песни, смях, шеги и под., понякога придружени с угощение; веселие. Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба. Й. Йовков, Ж,* 1945, 28. — Като си спомням едновремешните сватби, още ми е драго на сърцето, .. Какви веселби имаше, какви песни се пееха! И. Петров, НЛ, 95. Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха, цял ден и до късно през нощта се свири на гайди и гъдулки, блъскаха се тъпани и тарамбуки, изпи се цяло море от медовина и вино. Д. Талев, С II, 167. Никакъв път, .., не минуваше през тая усамотена морава, .. Нейната прикритост, прелест и прохлада, няколко години наред вече бяха я направили любимо място на всичките пиршества, веселби и оргии. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82. И пак чу далечния шум на веселбите, и до слуха му се донесе сподавено, .., троплива моминска песен. Елин Пелин, Съч. III, 111.
2. Само ед. Рядко. Радостно, весело настроение; радост, веселие. Долината лъсна в цялата си хубост, .. Празник и веселба беше в душите ни. Чудна утрина. Ив. Вазов, Съч. XV, 114. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. А усмивката му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата му. Н. Райнов, БЛ, 124.
ВЕСЕЛБИ`НА ж. Диал. Веселба. Иой наздраве свет Никола, / тебе пеем, бога славим! / От дружина веселбина! Нар. пес., СбАИ, 39.
ВЕСЕЛБИ`ЦА ж. Рядко. Умал. от веселба. Тако си е Тако: за гуляй, за веселбица, за джумбуш, за свирки — душата си дава. П. Велков, СДН, 339. Три години стана, откакто сме се задомили, и надали три дни сме имале някоя си веселбица. Ил. Блъсков, ПБ II, 82-83.
ВЕСЕЛЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от веселя и от веселя се.
ВЕСЕ`ЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Радостно, весело настроение; радост, веселба. — Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч. Ем. Манов, БГ, 161. Невидима ръка сякаш грабна болката от всяка душа и я замени веднага с веселие. Й. Йовков, Ж 1945, 20. В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие. К. Петканов, СВ, 32. Още от самото начало разговорът ни придоби едно непринудено веселие. СбАСЕП, 210.
2. Веселба (в 1 знач.). В деня на Кирил и Методий трябваше да направим годишното тържество и да раздам свидетелствата на децата .. Като свърши тържествената част, започна веселието. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Слънцето ярко осветляваше пъстрата подвижна картина на това народно веселие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. На тях [гайди и кавали] свиреха по хора`, сватби и народни веселия. Ив. Димов, АИДЖ. 16.
ВЕСЕЛИНА` ж. Диал. Радостно настроение; веселост. Ой наздраве, малка моме, / тебе пеем, бога славим, / от бога ти — дал бог здраве, / от дружина — веселина. Нар. пес., СбГЯ, 212.
ВЕ`СЕЛИЧКО. Нареч. от веселичък.
ВЕ`СЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от весел; до известна степен весел. — Пиян си и цяла вечер говори` глупости, потънах от срам… — Карай, кой ти разбира от военна музика. Не съм пиян, малко съм веселичък. В. Нешков, Н, 281. Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък. Ал. Константинов, Съч. I, 202.
ВЕСЕЛИ`Я, мн. няма, ж. Диал. Веселба. Без гайда веселия, гола неволя. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37.
ВЕ`СЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Умал. от весел; веселичък. — Чакаше да дойде Гергьовден и все беше веселка понякога. Ив. Вазов, Р, 14. Па дойде ред и на моята [на старшия] кобила .. Погледна я в главата — хареса му. Веселка, живи очички; прави корави ушлета стърчат нагоре и помръдват напред. Н. Попфилипов, РЛ, 34.
ВЕ`СЕЛКО нареч. Остар. и диал. Умал. от весело; веселичко. Веселко му е на сърцето,
