дил живота зле, създал си е една безкрайна верига от грижи, алчност и егоизъм. Д. Немиров, Др, 53. От всички тия измислици и лъжи той бе изплел дълга верига, на която бе достатъчно да прекъснеш едно звено, за да се разпадне цялата. П. Проданов, С, 61. Наший път е веч верига от съмнения, / несбъднати мечти, измами, заблуждения... Ив. Вазов, Съч. III, 69.
4. Воен. Боен ред, при който войниците се разполагат на известно разстояние един от друг в една линия при сражение, блокада. Но вдясно боят беше започнал вече.. Никола наблюдава движението на веригите и изпада в истински възторг. Й. Йовков, Разк.
I, 77-78. Ротата се събра в подножието на горист връх, после се пръсна във верига и залази нагоре. К. Петканов, МЗК, 94.
5. Хим. Свързани последователно еднакви атоми, обикн. въглеродни. Въглеродните атоми за разлика от атомите на повечето химични елементи имат свойството непосредствено да се свързват помежду си в различни отворени и затворени въглеродни вериги. В. Цокова, ВС, 8. Лъчите [на радиацията] навлизат в човешките клетки, поразяват хромозомите, поразяват нуклеиновите вериги. Хр. Одисеев, ТН, 146.
◇ Гъсенична верига. Техн. Широка лента от метални пластини, която опасва колелата на тежки транспортни средства (танк, трактор, булдозер и др.) и служи за ходово трасе. В стаята му нахлуваше., тежкият гърмеж на танковете, грозното звякане на гъсеничните им вериги. Д. Ангелов, ЖС, 7. Електрическа верига. Физ. Съвкупност от източник на електрическа енергия, проводници и потребител на електрическа енергия, свързани в затворен кръг с цел през тях да протича електрически ток. Източникът на електричен ток и проводниците, свързани за полюсите му, образуват затворена електрическа верига. Физ. X кл, 1965, 133.
ВЕРИГАЛО, мн. -а, ср. Диал. Напречно дърво в комин над огнище, за което се окачва верига за закачване на котли над огъня; веригница. Чорбаджи Спас заизтърсва лу-личката си във веригалото на оджака. А. Христофоров, А, 45.
— Друга форма: верижало.
ВЕРИГИЦА ж. Диал. Умал. от верига (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРЙГНИЦА ж. Диал. Веригало.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ВЕРИЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
I. Който в устройството си има верига или действа с помощта на верига. Откъм стопанския двор идеше с ослепителни фарове верижният трактор и стряскаше всяка жива душа. Ст. Даскалов, СЛ, 35. Още като приемаше бригадата, той настоя верижната машина да се докара в станцията. Б.
Обретенов, С, 63. Тракторът влачи пет плуга и довършва предсеитбената оран. Верижните колела са натегнали от разкаляната пръст, лемежите къртят едри буци, но машината ручи, пухти, напира и не спира. А. Каралийчев, ПД, 20. Верижен конвейер.
2. Който се отнася до наредени във верига, близо един до друг еднородни предмети. Вече три часа той стои на това място с изтръпнали нозе и мрази, ах, как мрази тези безкрайни верижни заци, с чуждия и противен свят в тях. Б. Йосифова, БЧМ, 169. Пред нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Върховете на Стара планина са верижни и отделени един от други с по-дълбоки и по-плитки седловини. П. Дели-радев, В, 63.
3. Който се отнася до явления или действия, чиито отделни моменти следват един след друг, извършват се един след друг. В близко време ще се пристъпи към верижно кроене и шиене на дамско и детско бельо,.., с което още повече ще нарасне производителността при тези артикули. ВН, 1961, бр. 3122, 2. Новата сграда на кооперацията ще разреши да се прилага механизираното верижно производство в шивашкия труд. ВН, 1958, бр. 1998, 1. Верижен метод на работа.
◇ Верижна предавка. Техн. Устройство за предаване на въртеливо движение от един вал на друг посредством верига и верижни зъбни колела, закрепени неподвижно на съответните валове. Верижна реакция. Хим. Химическа или ядрена реакция, която се състои от голям брой периодично повтарящи се елементарни процеси. Верижен рефлекс. Физиол. Ред от последователни рефлекторни движения, при които всяко предшестващо предизвиква следващото. Верижна търговия. Разг. Продаване на стока от продавач на продавач, преди да стигне до потребителя.
ВЕРИЖКА ж. Изделие от скачени фино изработени малки брънки, обикн. от благороден метал, което най-често се носи като украшение на шията или служи за окачване на медальон, часовник и под. Когато тръгнем нагоре по липовите алеи, аз ще окача на бялата й шийка едно златно медалъонче с такава тъничка верижка, толкова сит-ничка и нежничка — сякаш влакънце от паяжина. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Бръкна под ризата си и дръпна оттам тънката верижка с мъничкото златно кръстче. О. Василев, 33, 128. На жилетката проблясваше тънка сребърна верижка за часовник. Д. Талев, ГЧ, 166. Птицата стоеше на едно дръвче и единият й крак бе завързан за дръвчето със сребърна верижка. И. Петров, ЛСГ, 39.
