пари вересия не прави. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 20. Вересия — празна кесия. Погов. Вересия — гола шия. Погов.
2. Обикн. мн. Сума, която се дължи или има да се взема за продадена или купена на кредит, на доверие стока. Хората ни посрещаха като гости. Слагаха ни ядене, баща ми сръбваше по някоя чаша сливовица, правехме сметка и си тръгвахме. На един тефтер той записваше вересиите. Кр. Григоров, ОНУ, 21. — Евтим обядва, плати си снощната вересия на гостилничаря и се върна в редакцията. О. Бояджиев, П, 107. Ако Осман речеше от днес, та до смъртта си да не помръдне пръст, дори да не изброи алтъните си, да не прегледа бащините си вересии, имаше какво да яде и пилее. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 453. И когато обикаляше из селата да събира вересии, и когато работеше по къра, и когато стоеше в дюкяните, Христина не излизаше от ума му. Ем. Станев, ИК I и II, 11. Като пресметнах според главната книга стоките и вересиите на дюкеня си, излязоха за осем хиляди гроша. С. Попов и др., ТБП, 42.
◇ На вересия. Разг. 1. В съчет. с вземам, давам и под. Без да плащам (без да ми се заплаща) веднага в брой (вземам, давам); на кредит, на вяра, на доверие. През ваканцията му помагах, ала работата намаляваше. Пък и хората не плащаха. Вземаха си дрехите на вересия. Кр. Григоров, ОНУ, 25. Понеже хората в Търновската махала нямат по всяко време пари на ръка, Даулов дава стока на вересия. Д. Бозаков, ДС, 59. Който дава на вересия, ще си остане без сермия. Н. Геров, РБЯ I, 118. 2. В съчет. с говоря, приказвам, пиша и под. Без да се съобразявам с фактите, без сериозни основания, без да се интересувам вярно ли е или не нещо (говоря, пиша). Трябва така да направите, че той да претърпи неуспех именно тука, в текезесето. — Че ние пишем и за това! — Пишете вие всичко на вересия! Ст. Даскалов, СЛ, 202.
На юнашка вересия. Разг. Без да плащам (без да ми се заплаща) нещо и без да имам намерение да го платя. Тия ядовити стрели, тия остри нападки и закани се поемаха от неговите копои, които на юнашка вересия пиеха в механата му. Т. Влайков, Съч. III, 247.
— От тур. veresi ’купуване на кредит’.
ВЕРИ`ГА ж. 1. Скачени една за друга метални, обикн. железни, брънки; синджир. Като я зърна, той [мечкарят] закачи веригата на мечката у дирека пред дюгеня, .., посрещна я и забравиха се и двамата. П. Тодоров, И I, 30-31. Виждаше се носът на парахода с веригата на котвата, а над него сивото небе. В. Геновска, СГ, 258. След дълги колебания [вълкът] легна по корем и пропълзя до убитото животно. Захапа заека и го потегли. Веригата, с която беше превързан капанът, издрънча. Ем. Станев, ПЕГ, 10. // Брънки от тоя вид с куки в двата края за окачване на съд (обикн. котел) над огъня в огнище. Кольо се разшета. Напълни черното бакраче с вода, закачи го на веригата, стъкна огъня. Ст. Марков, ДБ, 374. Приседнем с баба край огнището, вглеждаме се как припламват сухите върхари, как пламъкът, .., ближе черното котле, окачено на веригите. Кр. Григоров, ОНУ, 94. // Брънки от тоя вид с кукички за прикачване към автомобилна гума за по-леко и сигурно преминаване по хлъзгав терен. Дечев се страхуваше да се не натрупат големи преспи. Страхуваше се и шофьорът, затова беше сложил вериги на задните колела. X. Русев, ПЗ, 124.
2. Обикн. мн. Окови. — Събор, побратиме, а знаеш ли що е то? Ще ни изловят, във вериги ще ни оковат. Ст. Загорчинов, ДП, 360. — А Мохамед е дал на своите следовници една вяра, която лекомислено прощава греховете на блудници и разбойници, .. Тия думи жегнаха съдията.. — Сложете вериги на ръцете му и го хвърлете в тъмницата. А. Каралийчев, ПГ, 110. Но щастлива звезда му е гряла в тези патила, — помогнала му е да се избави веднъж дори от бесилото, към което е бил воден с вериги на ръце. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 10. Дано болест те налегне, / болест, дъще, живеница, / и Дойчин да не убегне / от верига, от темница. Хр. Ботев, Съч., 1929, 25. • Обр. Животът се променя, .., скоро ще дойде и денят, в който и българката ще стане свободен човек, свободен от всякакви вериги и предразсъдъци. Д. Талев, ПК, 201. Илинденското и Преображенското въстание завършили с неуспех поради това, че силите на въстаналото население се оказали недостатъчни, за да строшат веригите на турското владичество. Ист. X и XI кл, 239.
3. Разш. Скачени, наредени или разположени на една линия, близо един до друг еднородни предмети; редица. Сега сред реката никнат тук-там и отминават малки островчета, потънали в тръстика и замрели под слънцето. Срещат се нови вериги шлепове. К. Константинов, Избр. разк., 171. На хоризонта плуваше верига от миноносци — миниатюрната българска флота. Д. Димов, Т, 352. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев, ЯГ, 60. Цяла верцга кучета бяха се наредили там и лаеха. Й. Йовков, ПГ, 159. Показа се широк завой с мост на реката, откриха се далечните сини вериги на балкана, огрени от слънце. Ем. Станев, ИК I и II, 15. Планинска верига. // Прен. Обикн. с предл. от и в съчет. с отвл. същ. Последователност от еднородни, еднакви явления. Идеше му да се спусне подир Катя, .. колко много е виновен той пред нея. Как за един свой миг крадена наслада е докарал верига от натрапливи страдания за тая жена. Ст. Чилингиров, РК, 273-274. — Той си е наредил
