бяха много по-далече от грамадата. Елин Пелин, Съч. III, 93. — Ти много духовито завърши картината, но я направи зловеща .. — Това не пречи да бъде тя вярна. Ив. Вазов, Съч. X, 55. // Който не буди съмнение, който заслужава доверие; надежден, сигурен. Когато вече вестникът беше турен под печат, научихме се от верен източник, че още 80 души бунтовници излезли в Троянския балкан. Хр. Ботев, Съч., 1929, 420. — Отде научи това? .. — От вярно място, джанъм. Ив. Вазов, Съч. XXII, 112.
4. В съчет. с изстрел, удар и под. При който не е възможно отклонение, грешка; безпогрешен, точен. И Соня и Тоска отговаряха с верен изстрел и продължаваха да пълзят по снега, по леда, по скалите. К. Ламбрев, СП, 97. Очите му и слухът му бяха нащрек не ще ли изфръкне отнякъде пъдпъдък или заек, за да го свали с верния удар на оръжието си. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Слезни там и с удари верни / разбивай, разлюшквай, руши, / разкъртвай тез пластове черни, / тез робски души. Хр. Смирненски, Съч. I, 142. // В съчет. с око, ръка и под. Който не допуска отклонение; безпогрешен, точен. Той основно изучи и устройството на леката картечница, .., доби и много вярно око. Двамата със Сирма се очертаваха като най-добрите „картечари“. Д. Ангелов, ЖС, 380. Неведнъж бе пълзял така към околните села, но тогава беше друго, .., тогава беше сигурен в себе си, .., във вярната си ръка. П. Вежинов, НС, 242. — Прочут си ти със верен поглед. Хайде, / сега от теб, стрелецо, се изисква / изкуството си чудно да покажеш. Д. Стоевски, ВТ (превод), 116. // За часовник, кантар и под. — който работи, който измерва точно. Нона не беше запомнила тоя часовник да е бил някога верен, но той я подсети да погледне своя. Й. Йовков, ЧКГ, 298. Верен кантар.
5. Който не съдържа грешка; правилен. Надникна в тетрадката му. Видя верните решения на задачките — нещо необикновено за Любен! Г. Русафов, ИТБД, 218-219. Името на тая планина повечето пишат и изговарят Мусалла, мнозина — Мусаллах, .. Но едвам сега, подир нарочна справка, аз видях, че първата форма на името е вярната. Ив. Вазов, Съч. XV, 148. Тъждество наричаме равенство, което е вярно за всички допустими значения на числата в него, означени с букви. Алг. VII кл, 66. Верен тон.
6. Който не води към грешки при възприемането или оценката на действителността. Със своя тънък и верен женски усет Станка долови неговото вълнение и си поотдъхна. Г. Караславов, ОХ I, 62. Като че от сърцето ми се откъсна последната надежда, .., и в ума ми ясно и студено изпъква пълно и вярно съзнание за положението ми. К. Величков, ПССъч. I, 21. Във всеки случай жените имат по-верен усет за дълбоките преживявания. Др. Асенов, СВ, 123. Моите предугаждания излязоха верни. Тати изложи на мама всичко, което бе промислил мълчаливо. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. — Чичо Филип в поезията е профан, но за повестите има много верен усет. Ив. Вазов, Съч. XIX, 66.
7. Като същ. верни мн. Църк. а) Християни. б) Последователи на някаква религия (от гледна точка на тези, които я изповядват); правоверни. Тачеха го [Петър Осоговеца] избрани и верни, защото надалек скиташе да проповядва божественото учение на господа Исуса и на апостолите. Н. Райнов, КЦ, 93.
◇ Верен като куче. Разг. Който е много предан на някого, готов е да направи всичко за него, да бъде до него във всякаква ситуация. На Рахни, който го хранеше, той гледаше като на баща и беше му верен като куче. Й. Йовков, ВАХ, 123.
Вярно куче на някого. Разг. Пренебр. Човек, който е крайно предан и привързан към някого и изпълнява всичките му заповеди. Васил Бабаноглу беше мухтарин на Сопот, вярно куче на турските управници. М. Марчевски, П, 23. Гледа те като бик и е вярно куче на Кралича. Ив. Вазов, Съч. XXII, 128.
Като вярно псе (куче). Разг. Много, изключително предано, привързано. През всичкото време като вярно псе той стои отстрана и я гледа в очите. П. Тодоров, Събр. пр II, 297. Борислав е предан като вярно псе на Асеня. Ив. Вазов, Съч. XX, 32.
Верен до гроб, съм (оставам) на някого. Разг. Изключително предан, много привързан към някого (съм). — Да идем при кир Манолис, там ще можем още по-добре да разговаряме! — Това е друго, нему аз съм верен до гроб! — съгласи се Бори и стана. Й. Вълчев, СКН, 14.
ВЕРЕНДЖИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Диал. Човек, който пие или взима нещо, без да плаща, на вересия; веренджия. — Не ща го, не ща го, / че си е Йован бекриец, / бекриец и веренджиец. Нар. пес., СбНУ XIV, 49. Че то се случи пустото момче, / пусти бекриец и веренджиец, / та й изпило двесте дюшека. Нар. пес., СбНУ XIV, 59.
ВЕРЕНДЖИ`Я, -та, мн. -и`и, м. Диал. Веренджиец. Че ми си, Рачо, бекрия, / бекрия и веренджия — / сичко за вино залагаш, / за вино и за ракия. Нар. пес., СбНУ XLVI, 222.
ВЕРЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от веря и от веря се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРЕСИ`Я ж. Разг. 1. Покупка или продажба на стока на кредит, на доверие, без заплащане. Селяните слушаха, гледаха празните ракиени чаши пред себе си — нямаха пари, за да си поръчат още по една, а кръчмарят бе спрял вересиите. П. Спасов, ХлХ, 442. — Няма пари. Уших за събора някой и друг сукман, но си ги взеха хората вересия. Кр. Григоров, ОНУ, 75. — От готови
