маншон от същата кожа и сиви велурени ботушки. П. Славянски, ПЩ, 294.
ВЕЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. 1. Диал. Говоря, казвам; велям. — Руже, като се освободи Македония, тоя ас-кер ще се махне оттук. — И татко вели така. Д. Талев, И, 300-301. Търпение, търпение, той не слушал що му велела жената му. Нар. прик., СбНУ XIV, 112. Татко му му велеше: / „Море синко, маленък! / Още си ми маленък, / не ти требит девойка“. Нар. пес., СбБрМ, 490. • Нар.-поет. вели-гово-ри или вели-отговори. Насреща са му три моми. / Първа му вели-говори: / „Вземи ме мене, Иване“. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 30. Кючюк Стефан вели, говори: / — Уйчо ле, Хаджи Димитър, / елате ми глава отрежете, / турски ме раци не дайте! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 448. На кукувица си вели, /вели-отговори: /— Кукувице мъри, /../Не виде ли, мъри, / нейде мое майка. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 52.
2. Остар. и диал. Заповядвам, повелявам; велям. После няколко дена умряла вдовицата, която боляринът, като погребал, как що вели дълг християнски, зел Стоянчето дома си. А. Хаджоглу, ББ, 89. —Дохождат, господин капетан, дохождат двама люге, страшни, захващат да ме удрят в главата и велят: писувай — и аз писувам .. Й. Йовков, Разк. II, 85. веля се страд.
ВЕЛЯ частица. Диал. Дори, даже; биля. Я му сборувам за негово добро, а он веля ме не чуе. Т. Панчев, РБЯд, 49.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЕЛЯМ, -яш, несв., прех. и непрех. Диал. Веля.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕНА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Вехна. — Сбогом, Герчо! — Сбогом, момичета! — На ти здравец, да си здрав! — На ти невен, да не венеш! Елин Пелин, Съч. V, 97. Духа есен, жално стене, / всичко млъква, чезне, вене. Ив. Вазов, Съч. V, 107. Третя пролет стана как съм на чужбина, / булче чака война, майка чака сина... / Аз на ум ги имам, те на сърце мене: / с мисли ум се бие, в скърби сърце вене. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 76. Она Невену говори: / „Вени, не вени, невене, / ка венеш тизе у мене, / така да вене млад Стоян“. Нар. пес., СбНУ Х1ЛV, 267.
ВЕНА ж. Анат. Кръвоносен съд, по който кръвта се движи от периферията на тялото към сърцето. Лицето на генералния директор почервеня от внезапна ярост, което му се случваше много рядко, и вените на слепите му очи се издуха. Д. Димов, Т, 261. Изпъкналата вена, която разделяше на две високото чело от носа до правата черна коса, се свиваше и от лицето изчезваше строгостта и упоритият заповеднически вид. Д. Добревски, БКН, 8. Кажи ми, Родино, за тях и за мене / не е ли еднакъв света? / Нали и в мойте, и в техните вени/еднакво е топла кръвта? Д. Дамянов, ПОС, 51.
О Разширени вени. Обикн. мн. Разг. Вари-ци. Страдаше [Параскева Паскалева] от гръдна жаба и разширени вени. В. Пламе-нов, ПА, 29.
— Лат. уепа през рус. вена.
ВЕНГЕРА ж. Остар. Домашна забава с музика и танци. Утре бал ще има — / други ден — венгера. Ив. Вазов, БМ И, 126.
— От пол. \уздрегка ’танц’, през рус. венгерка.
ВЕНДЕТА ж. Книж. Кръвно отмъщение, обичай на островите Сардиния и Корсика до началото на XX в.
— Ит. уепйеКа.
ВЕНДИ мн. Истор. Венеди; венети, винди.
ВЕНДСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от венди.
ВЕНДУЗА ж. Употребявана при простуда специална стъклена чаша, която вследствие разредения в нея въздух прилепва плътно върху тялото и причинява загряване, привличайки кръв към повърхността на кожата. Старият Синап се залежа повече, отколкото очакваха, и стана тежест на целия дом. Дълбока, мъчителна кашлица го разтърсваше. Не помогнаха нито пресните овнешки кожи, нито вендузите. Г. Караславов, СИ, 267.
— От ит. уепЮза през гр. реутотЗ^а. — Практическа медицина (прев.), 1845 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959,233).
ВЕНДУЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Прил. от вендуза.
ВЕНЕДИ мн. Истор. Най-старото общо название на славянските племена, населявали земите западно от Висла и крайбрежието на Балтийско море; венди, винди, венети.
ВЕНЕДЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Венециански. На всяка косица, дето се свършваше плитката, беше завързано с червен копринен конец, пресукан със златен, и на ключа висеше по една бадемлия венедишка жълтичка. Ц. Гинчев, ГК, 20. Намери ми, моля та, ако мож и други огледала, даже венедишки, които да имат так-воз съвършенство. Ч, 1875, бр. 1,44.
— От гр. Реуенкод през тур. уепеШк. — Друга (остар.) форма: венетички.
ВЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Остар. Прил. от вена; венозен. До тия мехурчета у белий дроб пристига из сърцето венната кръвта из дихателната тръба приходи въздух. Й. Груев, Лет., 1869, 89.
ВЕНЕРА, мн. няма, ж. 1. Най-ярко светещото небесно тяло след Слънцето и Луната, втора по отдалеченост от Слънцето пла
