Page:RBE Tom2.djvu/107

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


вече верни приятели и предани другари между велможите. В. Друмев, И, 14. От вестите, които имаше, великият войвода очакваше, че тоя бунт ще се превърне във вътрешна война между Василия и дигналите се открито срещу него велможи. Д. Талев, С II, 94. Велможата излезе. Ханът се обърна към посланиците. Ив. Вазов, Съч. XIV, 97.


ВЕЛМО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Истор. Прил. от велможа. Не е чудно самият цар да ги прочете [стиховете], да разбере кому и защо съм ги писал. Ще науча баща ми и всички велможни синове, които и без това ме гледаха като бяла врана. Ем. Станев, А, 26.


ВЕЛМО`ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от велможа. Внешна слава, .., велможеско великолепие, но бедност и нагота в общото людство, ето, в кратце, блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала въобще деятелността както на нашите праотци .., така и на другите, .., народи. Ч, 1871, бр. 11, 325.


ВЕ`ЛНЕ нареч. Диал. Много, твърде; велно. Имаш сина, среброглава, / среброглава, златнокоса, / дай го, дай го, дай го бане, / цар да бъде, бан да бъде. / — Имам, имам, .., / але ми е велне младо, / велне младо, та глупаво, / не че може войска реди. Нар. пес., СбАИ, 94.


ВЕ`ЛНО нареч. Диал. Много, твърде; велне. Баневица отговаря: / — Хей фала ви, харамлии, / .. / ни ме млада погубете, / ни ме млада заробете! / Нал айдете да ви водим, / да ви водим бану двори, / бане ми йе велно младо, / велно младо та глупаво, / голем че ви дар дарити. Нар. пес., СбНУ XLIII, 508.


ВЕЛОБО`Л м. Спорт. Колобол.

— От вело (сипед) + англ. ball ’топка’.


ВЕЛОСИПЕ`Д м. Превозно средство с две, а понякога и с три колела, което се язди и се привежда в движение с крака; колело. Ян Бибиян се качи на велосипеда и с всички сили замина за града. Елин Пелин, ЯБЛ, 22. Изведнъж велосипедът, който беше изправен до стената, лекичко се хлъзна напред и едното му гумено колело застъпи дългата опашка на подлеца. Ив. Остриков, ОП, 44. Двамата ухилени до уши махнаха с ръка и натиснаха педалите на велосипедите. П. Спасов, ХлХ, 55.

— Фр. vélocipède.


ВЕЛОСИПЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до велосипед. Златан вече знаеше, че другарят му има в София велосипедна работилница, която сега бе оставил на наемния си работник. П. Вежинов, ВР, 79-80. Велосипедна гума.


ВЕЛОСИПЕДИ`СТ м. Лице, което кара велосипед; колоездач. Мина четвърт час и нищо особено не се случи. Отвреме-навреме някой случаен минувач прекосяваше улицата, някой велосипедист подрънкваше разсеяно със звънчето си и отново наставаше тишина. П. Вежинов, СО, 98. През войната и веднага след нея интересът към велосипеда се засили .. Велосипедисти имаше тогава повече от сега. П. Мирчев, СЗ, 36. И велосипедистите даже стъпват тежко на педалите, когато пред тях се изправя стръмнината пред площада на Невски. П. Вежинов, ДВ, 113. За един час по булевард „Руски“ преминаха само трима велосипедисти .. Така се очертаха двата проблема — за качеството и количеството на произвежданите у нас велосипеди и за необходимите привилегировани пространства за велосипедистите. О, 1977, кн. 10, 16.


ВЕЛОСИПЕДИ`СТКА ж. Жена велосипедист.


ВЕЛОСИПЕ`ДЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от велосипед; малък велосипед. Момченцето беше смазало нос до витрината и жадно гледаше велосипедчето с три колела. М. Грубешлиева, ПИУ, 226.

2. Играчка, която представлява малък велосипед. На една от скамейките в посипаните с пясък алеи стояха забравени детски играчки: малко дървено велосипедче и тенекиена кофичка с лопатка. Д. Димов, Т, 311.


ВЕ`ЛПАПЕ неизм., ср. Мек вълнообразен картон, който се употребява за опаковка; гофриран картон. Постигнатото през последните години при изработването на различни видове хартия, картони, велпапе, транспортни и потребителски опаковки е значително.

— Нем. Wellpappe ’хартия на вълни’.


ВЕ`ЛТЪР, -ът, -а, мн. няма, м. Вид пресована текстилна тъкан, предназначена за облицоване на стени или за подова настилка. След двадесетина минути влязохме във фоайето, обзаведено с вкус: мокет на пода, стените — облицовани с велтър и дървена ламперия, мека мебел, телевизор, вестници върху масичките. Е, 1979, бр. 20, 2.


ВЕЛУ`Р м. 1. Вид памучен или вълнен плат с гъст мъх от едната страна. Текстилната фабрика „Георги Димитров“ е изложила 56 десена в 87 разцветки и 20 едноцветни кадифета и велури. ВН, 1959, бр. 2234, 1.

2. Специално обработена кожа с мъх откъм лицевата страна; шведска кожа. Сако от велур.

— Фр. velours.


ВЕЛУ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от велур. Високата му велурена шапка с широки поли, хубаво изпънати по края с тел бе украсена с бяло щраусово перо. В. Геновска, СГ, 7. Той се вслуша в лекото скърцане на велурените си обуща. Ем. Станев, ИК III и IV, 352. Рожи беше облечена с бледосиво астраганено палто, шапка и