(след Меркурий) и най-близка до Земята.
2. Римско название на гръцката богиня на любовта Афродита.
— От лат. Venus, -eris през рус. Венера.
ВЕНЕРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с планетата Венера. При едно завъртване на Венера около Слънцето, тя се завъртва около 24 пъти около оста си, т.е. една „венерианска“ година се състои от 24 венериански денонощия. ВН, 1961, бр. 3048, 4.
ВЕНЕРИ`К, мн. -ци, м. Човек, болен от венерическа болест.
ВЕНЕ`РИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с богинята Венера. Венерин храм.
◇ Венерин косъм. Бот. Декоративно вечнозелено растение с дребни полукръгли перестоназъбени листенца, разположени на дълга тънка дръжка, използвани в народната медицина като лекарство против кашлица. Adiantum capillus veneris.
ВЕНЕРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Венерически.
ВЕНЕРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет. Венерическа болест. Мед. Общо название на трите болести (сифилис, гонорея и мек шанкър), които се предават предимно по полов път. Градоначалникът нарежда: никоя певачка, келнерка или служителка в кафене да не получава право да упражнява занаята си, ако не представи медицинско удостоверение, че не страда от венерически болести. К. Странджев, ЖБ, 89.
ВЕНЕРОЛО`Г, мн. -зи, м. Мед. Лекар, специалист по венерология.
ВЕНЕРОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Мед. Дял от медицината, който изследва симптомите на венерическите болести и методите за тяхното лечение.
— От лат. Venus, -cris ’Венера, богиня на любовта’ + -логия.
ВЕНЕ`ТИ мн. Истор. Венеди; венди, винди.
ВЕНЕ`Ц, мн. -нци, след числ. -неца, м. 1. Изплетен кръг или дъга от цветя и клонки, който се носи на главата за украса или се поставя на гроб, паметна плоча и др. Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правила венци и китки и пяла. Елин Пелин, Съч. I, 105. Трогателни, но къси и прости са тия следсмъртни обреди на бойното поле. Няма речи, няма некролози, венци. Й. Йовков, Разк. II, 146. Прекрасни венци окичваха вратите, прозорците и катедрата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! / И тогаз с венец и китка / ти, майко, ела при мене. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Вило моме зелен венец, / пол го вило полгодина, / цял го вило за година, / си го кладе на главица. Нар. пес., СбБрМ, 472. Полагам венец. • Обр. Над широкото поле, заградено с венец от сини далечни планини, трептеше адска марана`. Елин Пелин, Съч. I, 17.
2. Обикн. мн. Корона, която се слага върху главата на всеки от младоженците при венчален обред. — И девер нямате, и венци нямате, и черква няма! Каква венчавка тука? — каза троснато попът, посъвзел се вече. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. — Дядо попе, ще река, ти си ни венчавал, кръстник, ти ни си държал венците… и ще им разправя всичко, всичко, от игла до конец… Й. Йовков, А, 84. Чорбаджийските щерки й завиждаха и я мразеха, че им отне най-желания ергенин, а старите чорбаджийки кривяха устни, мръщеха се недоволни: невестата, още щом се върна от църквата — свали сватбения венец от главата си, а сега, вместо да стои права до стената там, .. — седна и тя наред с гостенките. Д. Талев, ПК, 420-421. — Снощи си ма калесали / .., / булка да венчая, мамо, / мойто първо либе. / .. / — Като венци слагаш, Герге, / люто да въздъхнеш, / като венци дигаш, Герге, / люто да я кълнеш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 549.
3. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Украшение за глава във вид на корона или металически кръг, което се слага тържествено при коронация или при присвояване на високо звание. — Той може да завиди на силата ти, да те предаде. Той може да се продаде на тия ромеи, заради които ти му даваш царски венец. А. Дончев, СВС, 193. И разчу се между боляри и духовници, че царят ще снеме венец и ще отстъпи престол на брата си. Н. Райнов, КЦ, 22. — Тяхната благословия и свещеническият венец, който те ще ми дадат, за мене ще бъде проклятие и синджир на носа. Д. Талев, ЖС, 230. Императорският венец на Симеона сочил на българските господари към цариградския престол; а царската титла на Петра, който бил припознат фактически от Византия, са преобразили на празен звук. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 13.
4. Изработено от сребро или злато украшение или изписано сияние, ореол около главата на светец в икона. Изтриваха с кърпа иконите и златните и сребърни венци по тях. Ив. Вазов, Съч. XIII, 99. Та той й някаква икона подарил. И златен венец. Й. Йовков, Ж 1945, 153. Небето се отвори и дядо господ, голям, много голям, се спусна към земята, със златен венец на главата. Елин Пелин, Съч. II, 41. Няма светец без венец; / няма дявол без рога. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 229.
5. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Успешен завършек на значително и трудно дело. Последваха щастливи години, пълни с любов, щастие и богатство, а двете деца — .. — бяха венецът на всичко. М. Марчевски, П, 108. Разбира се, аз нямах нищо против това, дори щях да се радвам, ако Дашев разкриеше
