изпитвам никакъв срам; станал съм съвсем безсрамен. Вместо да изпиша вежди, изваждам очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам на себе си или другиму беда. Не може да се мине реката с лодка, без немците веднага да усетят. Тогава вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. П. Вежинов, ЗЧР, 89. Изпод (под) вежди, гледам (поглеждам, изглеждам и под.). Разг. 1. Крадешком, скрито, без да вдигам очи (гледам). Не можех да му се нарадвам. Тайничко изпод вежди и отдалече го разглеждах, разучавах — лицето, поизгоряло от слънцето и кафяво като кора от препечен хляб. П. Михайлов, МП,
17. Морозов поглеждаше изпод вежди своите доброжелатели и другари и като им правеше знак да мълчат, отминаваше ги с благодарност и продължаваше своя опасен като смъртта път. К. Ламбрев, СП, 42. 2. Сърдито, намръщено, враждебно (гледам). Само Динко гледаше студено, недружелюбно под вежди, разсърден, че със своето циврене тези жени развалиха именния им ден. Г. Караславов, ОХ II, 516.
ВЕЖДАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Веждест.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЕЖДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е предназначен за вежди. Зима приготвените неща за веждите: шишарки, вежден камък.., стипца и пр. Т. Панчев, РБЯд, 48.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЕЖДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има гъсти, дебели вежди. От тримата — най-много Апостол приличаше на баща си. Носест, веждест, с бързи подвижни пъстри очи и въздълго гладко лице. Д. Немиров, Б, 19. Хубавец беше старшината. Снажен! Веждест! Черноок! Р. Сугарев, СС, 36.
ВЕЖДИЦА ж. Умал. от вежда; веждич-
ка.
ВЕЖДИЧКА ж. Умал. от вежда; веж-дица. Не обичам аз детето ми, като плаче. Разкриви уста, набръчка веждички, разци-ли се... П. Тодоров, Събр. пр П, 158-159. Пеньо Динев беше висок, кокалест.. А Точе-то беше дребничък и свит като какавида, с безцветни руси веждички и с десетина косъма под носа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 428.
ВЕЖДОСАМ. Вж. веждосвам.
ВЕЖДОСВАМ, -аш, несв.; веждосам, -аш, св., прех. Диал. В съчет. с вежди. Подчертавам, подсилвам веждите си със специална боя, молив, за да изпъкнат, за да се очертаят по-добре и да изглеждат по-краси-ви. веждосвам се, веждосам се страд. и възвр. Много подкачиха да се веждосват и да се белосват. Н. Геров, РБЯ 1,196.
ВЕЖДОСВАМ СЕ несв.; веждосам се св., непрех. Диал. Подчертавам, подсилвам веждите си със специална боя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЖДОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от веждосвам и от веждосвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕЖЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има добри обноски, който умее да се държи добре, прилично с хората; учтив, любезен. Деликатен и вежлив с всички, той дори с приятелите си говореше на „Вие“. К. Константинов, Избр. разк., 12. По техния [на селяните] демократически обичай всички дойдоха да се ръкуват с мене.. Пак любезни ръкувания с всичките тия вежливи хора. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 76-77.
2. Който е израз, признак на добро държание, поведение, възпитание. Отвсякъде поклони, отвсякъде любопитство, вежливи, изискани поздрави. Раковски кимаше и отговаряше: на едного по гръцки, на другиго по френски. Ст. Дичев, ЗС I, 293. Татко Пиер можеше да се гордее с тази пестелива, разумна и отмерена дъщеря, която никога не излизаше от добрия тон, от установените правила, от еднаквото си, вежливо, но малко студено държане към всички. Д. Димов, Т, 56. Като влезехме в някоя къща, по-напреж ни посрещаха мъжете, а после жените с вежливо поздравление, което ся съединяваше с поклон. ЦВ, 1859, бр. 442, 2. Вежливи обноски.
— От рус. вежливмй.
ВЕЖЛИВО. Нареч. от вежлив; учтиво, любезно. — Господин инспекторе, да ви представя госпожица Стоянова, нова, за пръв път учителка. — Приятно ми е — каза инспекторът и вежливо подаде ръка. Елин Пелин, Съч. IV, 169. — Ваша милост, вървете напред, аз подире Ви, каза вежливо бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 40.
— Госпожице Анета, моля, ако обичате, още едно кафе — вежливо помолвам келнер-ката Анета. Д. Калфов, Избр. разк. 321. — Добър вечер. Всички вежливо подстанаха и отговориха на поздрава му. Орце с движение на ръката покани Кадир ефенди да седне при тях. Д. Стространов, С, 51.
ВЕЖЛИВОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на вежлив; любезност, учтивост. Лакеят, по понятията на лакейската вежливост, туряше високи титли на чужденците. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 83. Цигарите бяха изпушени, кафето беше изпито, разменени бяха и необходимите за такива случаи думи на почит и вежливост. Д. Та-лев, И, 189. С голяма, даже прекалена вежливост, младежите се сбогуват и изнасят куфарите си в коридора. Л. Александрова, ИЕЩ, 1. Те приеха своя братовчед ако не с обич, то поне с вежливост. Ч, 1875, бр. 9, 428. Хладна вежливост.
2. Вежлива постъпка. — Ваша милост вър
