напред .. Тази вежливост бай Ганьо я пуща със сметка. Ал. Константинов, БГ, 40. Това посещение има много по-дълбоко и широко значение, отколкото обикновената размяна на вежливости и гостоприемство. ВН, 1960, бр. 2613, 1.
ВЕЗ, ве`зът, ве`за, мн. ве`зове, след числ. ве`за, м. Диал. Везба. Катарина не е тука, отишла е на дружките, у дружки вез да зафаща. А. Дювернуа, СБЯ I, 20.
ВЕ`ЗА, -еш, мн. св. -ах, несв., прех. 1. Шия, обикн. с разноцветни конци върху тъкан различни фигури, шарки; бродирам. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници. Д. Талев, ЖС, 39. Младият майстор дълбаел мраморни изделия, а умната девойка везела хубави шевици. Ран Босилек, Р, 97. Върнех ли се от училище, сварвах го .. обтегнал с въдица парченце домашен шаяк, да везе с копринен конец малки фигурки, прилични на човечета. Кр. Григоров, ОНУ, 21. На наша Елена никак не й иде отръки да везе. К. Петканов, В, 150. Младежите лееха куршуми, девойки до късна нощ везеха знамена. Д. Линков, ЗБ, 81. Тя седи у градина, /та си везе полиците, / полиците, звездиците / и си везе ръкавите, / ръкавите, кръстовето. Нар. пес., СбНУ XLV, 367.
2. Диал. Плета. Ръцете й престанаха да везат и пъстрят мъжовите чорапи и ръкавици. Н. Каралиева, Н, 82. веза се страд.
— Друга (диал.) форма: ве`жа.
ВЕЗА`ЛО, мн. -а`, ср. Диал. Въже или други усукани нишки, които служат за връзване. И Гина Звезделина се опила и заспала. Тогава Трена Кръчмарица отвързала Марко. Марко зима везалата, та ги на Гина турнал. Нар. пес., СбНУ XLIV, 506.
ВЕ`ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от веза като прил. Върху който има изшити, обикн. с разноцветни конци, различни фигури, шарки за украса; бродиран. Грееше топло мартенско слънце. Лъчите му .. весело играеха по отсрещната стена над миндера, окичена с портрети, картинки и разни везани украшения. Т. Влайков, Съч. II, 198. На Илинден стана голям събор в Ичме. От всички краища на Равна гора дойдоха мъже с нови овчи калпаци, жени с везани ризи и сукмани. К. Петканов, П, 92. Борис Глаушев се разхождаше в стаята си на горния кат с везаните си чехли по килима, на тъмно. Д. Талев, И, 122. Стойко седна на миндера, дето беше отрупан с пъстри тъкани и везани възглавници. Г. Караславов, С, 19. Везана покривка.
ВЕ`ЗАНЕ ср. Отгл. същ. от веза и от веза се; бродиране. От сутрин до вечер тя не оставаше без работа. Ала каквото и да вършеше, три неща лежаха на сърцето й — тъкането с везането, цветята с билките и песните с приказките. А. Дончев, ВР, 157.
ВЕ`ЗАНИЦА1 ж. Диал. 1. Вързоп, бохча. Той носил под мишница една голяма везаница с работи, които жена му била накупила по чаршията. Ст. Младенов, БТР, 272.
2. Връзка; сплит, плетеница. Везаница чесън. Везаница лук. Ст. Младенов, БТР, 272-273.
ВЕ`ЗАНИЦА2 ж. Диал. Везана фигура върху плат. Червена светлина играеше в цялата стая и заливаше беловаросаните стени и пъстрите вълнени черги на кръжила .. и наредените по тях околовръст възглавници с едри цветни везаници. Ив. Карановски, Разк. I, 156.
ВЕЗА`РКА ж. Диал. Игла за везане (обикн. в съчет. с игла). Да яз ке се сторам иглана везарка, / та яз ке се скриям / во ситнана песок. Нар. пес., СбНУ II, 31.
ВЕЗА`РНИЦА ж. Диал. 1. Бродирачка; везбарка (Вл. Георгиев и др., БЕР I).
2. Шивачка (Т. Панчев, РБЯд).
3. Плетачка (Т. Панчев, РБЯд).
ВЕЗБА` ж. 1. Везане, бродиране върху плат, обикн. с разноцветни конци; бродерия. Ръчна везба. Курс по везба.
2. Ушита, везана върху плат украса; везмо, бродерия. Из двете главни улици .. вървяха бавно и тежко, пременени с дълги сукнени джубета .., на глава с червени или черни шапки, със златни везби по краищата, болярите. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Дрехата се гънеше като знаме, бледосиня, със сърмени едри везби, обсипани със скъпи камъни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 132. Стаята, в която влязоха, беше почти тъмна, четирите й прозорци .. бяха засенени с двойни завеси — бели, с везби и тантели по краищата. Д. Талев, ПК, 429. // Платът, ръкоделието, на което се изработва такава украса; везмо, бродерия. Само Ния не подигна очи, наведена над някаква везба. Д. Талев, ПК, 330.
ВЕЗБА`РКА ж. Диал. Бродирачка; везарница.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕЗБА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до везба и до везбарство. Везбарско изкуство.
ВЕЗБА`РСТВО, мн. няма, ср. Рядко. 1. Изкуство, умение да се везат, върху плат обикн. с разноцветни конци, шевици, мотиви и др. под.
2. Занятие на лице, което везе, бродира. Занимавам се с везбарство.
ВЕ`ЗБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до везба. Нашите народни носии се отличават със стройните си форми, с богатите по колорит и разнообразие везбени и тъканни орнаменти, със съвършената си тъканна и везбена техника. ВН, 1953, бр. 285, 4.
ВЕ`ЗВАМ1, -аш, несв.; ве`жа, -еш, мин. св. ве`зах, прич. мин. страд. ве`зан, св. и (рядко)
