Page:RBE Tom2.djvu/92

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


несв., прех. Остар. и диал. Връзвам1. Пообвий го [детето] какво-годно; не везвай го като злодеец, отпусти му ръчетата и крачетата съвсем свободно, нека да може да си ги маха и развръля, накъдето ще. Хр. Данов, Лет., 1869, 100. Няколко души еничаре са приближили до българските юнаци, везале очите им с бели кърпи и казале им да клекнат. Л. Каравелов, Съч. V, 179. Цеко повярвал на пашата и предал са, но турците го везале и закарале го в Ниш. П. Хитов, МЦ, 137. Цял ден тие жънат под яркото слънце; / от утро до вечер се` на крака стоят, / веслата си махат и снопове везват. Нар. пес., Л. Каравелов, Съч. II, 27. Она си беше сама на жетва, / сама си женеше, сама вежеше. Нар. пес., СбНУ XLIII, 392. — Леле мале, леле мила мале, / да си вежеш коня за дирека, / па му тури сено чемерика, / що да ядне, веднага да умре. Нар. пес., СбНУ XLIII, 547. везвам се, вежа се страд. и възвр. Тая походна къща са везва за няколко колове, които са набиват в земята. Знан., 1875, бр. 12, 181. Въже ся изпитва за якотата с истия начин: то ся веже за един край да виси, а на другия му край окачват нещо тяжко и притурят по малко, докле да го скъсат. Н. Геров, ИФ, 181.


ВЕ`ЗВАМ2, -аш, несв.; ве`жа, -еш, мин. св. ве`зах, прич. мин. страд. ве`зан, св. и (рядко) несв., непрех. Остар. и диал. За растение — давам, раждам плод; връзвам2. Щом настане лято, ето друга радост: кукурузът везва, житото жълтее. Л. Каравелов, Съч. I, 31. Ка се е Яна женила, / яболка е засадила, / засадила и нарекла: / .. / Кога ми веже яболка, / тогай до свекър че седна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 391.


ВЕ`ЗВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от везвам1 и от везвам се; връзване1. Кръвотеченията из големите артерии са запират не твърде лесно със закритие (със свиване и с везване) на разединените части. Знан., 1875, бр. 8, 119.


ВЕ`ЗВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от везвам2; връзване2.


ВЕЗВА`Ч м. Диал. Човек, който по време на жътва връзва снопи; връзвач. Рано Драгана ранила, / рано по село одила, / сбирала много аргаке, / сто и петдесет сърпове, /още петдесет везваче. Нар. пес., СбНУ IV, 60.


ВЕЗДЕ` нареч. Остар. Книж. Навсякъде, навред, вредом. Кога е човек млад, освен дето сам той везде и навред бива усмихнат, но като че ли сичко в света му се усмихва. Ил. Блъсков, ДБ I, 37. Ние употребихме при изложението на туй си съчинение един гладък, плавен и .. един вразумителен язик; и споряд това, всякога и везде се мъчихме да отбягваме .. от тъмни, технически и научни изражения. В. Берон, ЕИ, V-VI. Който не има приятели, странен е везде (вредом). А. Гранитски, ПР (превод), 72.

— Рус. везде.


ВЕЗДЕСЪ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Според религиозните представи — който се намира навсякъде, навред (за Бога). Бог е вездесъщ, т.е. в едно время ся намира всъду и на всяко място. Хр. Данов, ППК (превод), 24.

2. Разш. За човек — който много бързо отива от едно място на друго, успява да бъде на различни, на много места (при подчертаване, хиперболизиране на това качество). Евгени прекара целия подиробед в квартирата си в радостно-тревожно възбуждение, че ще се срещне със самия Сидер, с вездесъщия, неуловимия Сидер. Д. Ангелов, ЖС, 458. Властта бдеше вредом невидима, строга, / обсаждаше двайсет града изведнъж / да улови тоя демон вездесъщ. Ив. Вазов, Съч. I, 172. А ти си плаха гълъбица / .. Напразно се боиш от мен .. / Изгубена те найдох — вездесъщ, / и те обгърнах тъмен и могъщ. / Далеко ще те отнеса: / отвъд най-смелата мечта. П. К. Яворов, Съч. I, 112.


ВЕЗДЕХО`Д м. През 1959 г. с четири мощни вездехода беше проведен поход към южния полюс. А. Бешков и др., ИГ, 206.

— Рус. вездеход.


ВЕЗИ`Р, -ът, -а, мн. -и, м. В Османската империя и в много мюсюлмански държави — висше административно лице, министър или паша от висш ранг. — Днес приказвах с Хюсеин ефенди — писал писмо до везира, та султанът на нас да продаде Елнъзач. К. Петканов, СВ, 81. — Аз съм спахията Караибрахим, пратеник на везира Мехмед паша, аллах да благослови името му. Това са мои хора. А. Дончев, ВР, 31. Не свари тамо Никола, / най свари бели чадъри, / ноще е везир пристигнал. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 938. Виното прави човека не везир, а резил. Послов., Н. Геров, РБЯ I, 116.

Велик везир. В Османската империя — министър-председател и главнокомандващ на войската във военно време. Внезапно великият везир Мохамед Кюпрюлю нахълтал с много еничари в Чепинско. Ив. Вазов, Съч. XVI, 45. Първото правителствено лице е великият везир, .., който е облечен с чин, наместник султанов. С. Бобчев, ПОС (превод), 41.

— От араб. през тур. vezir.


ВЕЗИ`РЕВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от везир; везиров. Съборът на пашите / е сборище на твари раболепни, / .. / везиря всякак да ласкаят, — ето / вседневната, всечасната им грижа; / най-дребното везирево желание / за тях е повеление на съдбите. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 169. Пашите слушаха с благоговение / везиревото хитроумно слово. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 2, 175.