слънчев. Цв. Ангелов, ЧД, 85. И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна, / тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър. Хр. Ясенов, Събр. пр, 31. И ведрата вечер зове / на вечна почивка, под свода / на звездната майка природа / заспалите в мир синове. Н. Лилиев, С 1932, 92. // За небе, небесен простор — който не е затъмнен от облаци; безоблачен, ясен. По-необятно и по-високо изглеждаше небето, ведро и чисто. Й. Йовков, Разк. II, 124. Над тях ведро и мило синееше пролетното небе. И. Петров, МВ, 119. Утрината беше приятно топла и слънчева, априлското небе се синееше ведро и спокойно. Д. Ангелов, ЖС, 401. И мигом безбройни цветя лекокрили / изпръхнаха в ведри простори. П. П. Славейков, Б, 40. Ведри хоризонти.
2. За въздух, вятър и под. — който е приятно хладен и свеж; прохладен. Въздухът е ведър и се леко диша. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. Лъх ведър нивята запали, / облъхва след огнений зной. Д. Дебелянов, С 1936, 39. Настъпва нощ. Река Владайка / шуми и лъха ведър хлад, / за да прегърне като майка / възторжнотрудовия град. Н. Хрелков, ДД, 194.
3. Прен. Който изразява или съдържа бодрост, жизнерадост, спокойствие. Ведрото му румено лице дишаше бодрост, здраве и издръжливост. Д. Ангелов, ЖС, 208. Цялото му лице бе придобило жив, ведър израз. Д. Талев, ПК, 369. И никаква неволя нито можа да смръкне ведрите му големи очи, ни от устни му да пропъди веселия гласен смях. П. Тодоров, И I, 117. Умните му зелени очи бяха втренчени неподвижно в лицето й. От тях се излъчваше ведър и спокоен блясък. Д. Димов, Т, 303. Със ведър поглед, с усмех на уста, / над него бе се майка му привела. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22. Вятъра волен далеко понесъл е / нашите песни и смях… / песни ликуващи, ведри и весели — / цялата младост е в тях! Е. Багряна, ВС, 23.
4. Прен. Поет. Който е изпълнен със спокойствие, радост, който е без тревоги и вълнения. Животът бе ведър / и лесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 76. Люлян в грамадна бяла люлка, / .. / заспивам кротък, ведър сън. А. Разцветников, С, 136. Препускат тримата и гледат с ясен взор, / .. Душата ведра е, сърцето е доволно. К. Христов, ЧБ, 14. 1. Духът ми, без да имаше видима причина, беше ведър и весел. Св. Миларов, СЦТ, 51. // Рядко. Който се отличава с яснота. Висок, снажен, .. бодър духом и с ведър ум, той внушаваше неволно уважение. Ив. Вазов, Съч. X, 169. Млад бях тогава, отче, / силна бе ръката ми, ведра — моята помисъл, а сърцето ми смело. Н. Райнов, КЦ, 100. Ведра мисъл.
ВЕ`ДЪРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Голям меден съд, който се използва за пране; котел.
2. Количеството течност, което се съдържа, вмества в такъв съд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЕДЪРЦЕ`, мн.* -а`, ср. Умал. от ведро.
ВЕ`ЕНЕ, -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вея и от вея се. Войната все още бушуваше по всички фронтове .. Веенето на профучаващите камиони сякаш за миг донесе нейния студен, мъртвешки полъх. П. Вежинов, ЗЧР, 77-78.
2. Направление, течение, насока, обикн. в литературата и изкуството. В някои мои граждански стихотворения стои песимизмът на Некрасова, както в някои поеми — веенето на Шевченковия лиризъм. Ив. Вазов, Съч. IX, 205. Литературни веения. Нови веения в изкуството.
ВЕ`ЕР м. Остар. Книж. Ветрило. — Ласкателю! — каза му Драга, като галено го перна по лицето с веера си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 117. Белите пътища, които излизаха от село, като лъчи из един център, и желтите ивици на нивите, — всичко това под необятния купол на небето приличаше на грамаден веер, разгънат около селото. Й. Йовков, Разк. I, 126. Реката спира за отдих пред баража и по неговата дъга от цимент се разлива като веер надолу и движи турбината. Ст. Станчев, НР, 36.
— Рус. веер.
ВЕ`ЖА1. Вж. везвам1.
ВЕ`ЖА2. Вж. везвам2.
ВЕ`ЖА3, -еш, мин. св. ве`зах, прич. мин. страд. ве`зан, несв., прех. Диал. Веза. вежа се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ЖДА ж. Ивица косми над очната кухина. Имаше [Нона] тънки извити вежди и хубави черни очи, обкръжени с дълги черни мигли. Й. Йовков, ЧКГ, 10. Под рошавите му вежди светят малки сиви очи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Дядо Костадин нахлупи гугла до вежди изправи снага и застана пред бирника. К. Петканов, СВ, 197. Големите сини очи на монаха гневно блеснаха под сключени вежди. Д. Марчевски, ДВ, 7. Хаджи Захария Мирчев приличаше на някой библейски човек, с дълга бяла брада и бели вежди, като заснежени стрехи над очите му. Д. Талев, ЖС, 300-301. „Пет години ходих .. гре`ха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди.“ П. К. Яворов, Съч. I, 43. Калугерица думаше: — В манастир място широко — / за тебе място тук нема, / че ти йе равна снагата / и ти йе руса косата, / и ти са черни очите, / и ти са тънки веждите. Нар. пес. СбНУ XLVI, 83. Черни вежди. Гъсти вежди. Дебели вежди. Вити вежди.
◇ Веждите ми са окапали; изтрили ми са се веждите. Разг. Ирон. Обикн. във 2 и 3 л. Не
