са цветовете на самодивското лале и омайничето, на ведрицата и петлюгата! Ст. Драганов, ФБР, 3.
> Циганска ведрица. Диал. 1. Смес от разни ястия, буламач. 2. Неодобр. Стомах на човек, който яде всякакви яденета; търбух (Ст. Младенов, БТР).
ВЕДРИ`ЧКА ж. Диал. Умал. от ведрица. Туй сирене през колкото цедилчици прецедено, колкото са капчици във ведричката капнали, на тогоз наш брата толкози агнета по двора блекнали. Ил. Блъсков, С, 13.
ВЕДРО`, мн. -а`, ср. 1. Дървен съд за вода, мляко и др., подобен на котел. Людмила ставаше рано, .. грабваше ведрата и тичаше на бунара. А. Гуляшки, СВ, 69. Комитът мълчаливо и често пиеше вино от блюдото, като си гребваше сам от ведрото. А. Дончев, СВС, 94. Навсякъде по улиците стояха войници, мъкнеха ведра и кофи. П. Вежинов, ЗЧР, 125.
2. Количеството течност, която се съдържа, вмества в такъв съд. Ведро вода. Ведро мляко.
3. Разг. Мярка за вино, ракия и др. (10 или 12 литра). — А много ли имате от старото вино .. — Около триесет ведра, Хаджи! Л. Каравелов, Съч. II, 58. Дванайсет крави доя, ама крави ти казвам — все са монтафонки. Едната — ведро пълни, толкова млечни са. Кр. Григоров, Н, 19.
◇ Вали (излива се, лее се и под.) <като> из ведро. За дъжд — вали много силно, проливно. Дъждът валеше из ведро. Уличките се превърнаха в буйни реки, площадът — в езеро. Н. Стефанова, РП, 81. Дъждът почна да барабани по чергилото на файтона. В Кутловица той започна да се излива като из ведро. А. Каралийчев, ПГ, 184. Няма селянин, който ще тръгне на пазар, щом вали из ведро. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 90. Дъжд се лее като из ведро.
ВЕ`ДРО нареч. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Означава, че някъде е ясно, светло, че има слънце, светлина. Противоп. мрачно. Уж ведро е, а пък гърми… К. Кристов, В, 51. б) Прен. Означава, че от някого се изпитва чувство на спокойствие, радост, лекота. В гърдите е така леко, приятно, ведро, като току-що родилото се утро. К. Кръстев, К, 78. Той се повдигна от земята, сълзите бяха пресекнали, а и в сърцето му бе ведро и спокойно. Ст. Загорчинов, ДП, 239.
ВЕДРОЛИ`К, -а, -о, мн. -и*, прил. Поет. 1. Който е с ведро лице. Над света като огнена буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 105.
2. Прен. Който е ясен, светъл, безоблачен. Полъхна цветен мирис на вечер ведролика, / полъхна морно слънце над сънни лесове. Хр. Ясенов, Събр. пр, 42. Весели девойки — птички същи — / в утрината топла, ведролика, / с песен носят вест от всички къщи / за живота, който вредом блика. Н. Ракитин, С II, 79.
ВЕДРОО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който е с ведри очи.
2. Прен. Който е ясен, светъл, безоблачен. И тя въздъхна — / издълбоко, / изплавала / из тежък мрак. / Небето пак е ведрооко / и всичко става ясно пак. В. Андреев, ПП, 80.
ВЕДРОСИ`Н, -я, -ьо, мн. -и, прил. Поет. Ясносин. Слънцето сияеше върху ведросиньото небе и обливаше със злато самотната птичка. П. Бобев, ГЕ, 149. Съмна в сънните градини, / всяка капчица роса / отразява ведросини, / ведросини небеса. Н. Лилиев, С 1932, 11. От изток иде утрин ведросиня, / на изток днес ще тръгнем пак на път. Д. Пантелеев, ВДК, 7. Ведросини висини.
ВЕ`ДРОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на ведър. Тихият шепот на хлопатарите долиташе нестройно .., всеки звук беше дихание на цвят, всеки тон — ведрост и злак. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73. Ведрост, вътрешна чистота и успокоение лъхаше в тази стая. К. Константинов, СЧЗ, 42. Хубава си, земльо, и благословена, /.. / Всичко в теб е пълно с плод и с благодат, / .. / реките ти / — със злато, небето ти — с ведрост. Ив. Вазов, Съч. I, 94. Спи и сънувай в нощите, / пълни със ведрост и сняг, / как във полята зарити / малки кокичета спят. Ас. Разцветников, С, 71.
ВЕДРОТА`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Ведрина. Благо не се радваше на хубавото време, не усещаше ведротата на тези тихи, мирни, свободни часове. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89. Ведрота се разстила над нагизналото поле. Г. Манов, КД, 61.
ВЕ`ДРЯ СЕ, -иш се, мин. св. няма, несв., непрех. Рядко. За небе, небесен простор и под. — изяснявам се, ставам ясен, чист, без облаци; ведрея. А над нашите глави небето се дигаше още толкоз, ведреше се — вечерната бледина все по` се заличаваше — и на всяка минута блясваха и затрептяваха нови и нови рояци звезди. А. Страшимиров, УШ, 29. Укор върху укор се сипеха безчетни / върху събраните .. / Но вече минал бе изпървия уплах; / небето почваше изново да се ведри, / .. затрептя — / спокойна дума от войводските уста. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 34.
ВЕДУ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Водещ (в 1 знач.). Ведущо научно направление.
— От рус. ведущий.
ВЕ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. За ден, утрин и под. — през който има достатъчно светлина, през който не е облачно, мъгливо; ясен, светъл. Противоп. мрачен. Беше ведра юнска утрин и приятен хлад нахлу в стаята. Д. Талев, СК, 8. Над белия планински лагер възхождаше денят — ведър и
