ВДОВСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Рядко. Вдовувам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВДОВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Живея като вдовец или вдовица, намирам се в положение на вдовец или вдовица; вдовея.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДОВУВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вдовувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДОВЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Вдовство. И моето сърце претърпя дълги и горчиви часове на вдовчество: душата ми дълго време се наскита в пространството на отчаянието. Ст. Ботьов, К (превод), 133.
ВДРАЖА. вж. вдражавам.
ВДРАЖАВАМ, -аш, несв.’, вдража, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Остар. Вдражавам се (Ст. Младенов, БТР), вдражавам се, вдража се страд.
ВДРАЖАВАМ СЕ несв.; вдража се св., непрех. Остар. Ставам драг, мил, понравям се на някого. При всички тия свои добрини и достойнства Добре не можа да ся вдражи и диа угоди нито на попа, нито на общината. И. Груев, КН 4 (превод), 9. След това де-цемвирите трябувало да си оставят длъжността, но тям ся вдражила неограничената власт и тии зели да управляват своеволно. ВИ, 46.
ВДРАЖАВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вдражавам и от вдражавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРОБЯ. Вж. вдробявам. ВДРОБЯВАМ, -аш, несв.; вдробя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Дробя, надробя-вам едно нещо в друго, вдробявам се, вдробя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРОБЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдробявам и от вдробявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДРУГИДЕН нареч. В деня след утрешния. — Ами ти, Стефо, кога мислиш да се върнеш в четата ..? — Утре съм тука. Заради пушката. А може и вдругиден да остана. Без пушка нема да се върна. Д. Талев, И,
86. — Ние ще сключим още утре договор и ремонтът ще започне вдругиден. Д. Добревски, БКН, 51. а) В конструкция с други нареч.: днес..., утре..., вдругиден... При изреждане на различни обстоятелства или на последователно извършвани действия. Днес за околийско партийно събрание, утре за окръжно, вдругиден за посрещане на някой големец от "София, бай Димо беше все по пътищата. И. Йовков, ПГ, 104. Днес болна, утре нещо шие, вдругиден не знам какво си, по едно време като се чу, че добила дете. Чудомир, Избр. пр, 89. б) Днес, утре, вдругиден. За означаване, че някакво действие трябва да се извърши колкото е възможно по-скоро. Панайотка трябва да се ожени! Днес, утре, вдругиден... бързо, бързо, бързо. Д. Немиров, Б, 98.
— Друга (разг.) форма: другиден.
ВДУХАМ. Вж. вдухвам.
ВДУХВАМ, -аш, несв.; вдухам, -аш и вдухна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдухнат, св., прех. Чрез духане вкарвам вътре в нещо въздух, прахообразно вещество и др. под. Едновременно с вливането на кръвта се прилагало изкуствено дишане с апарати, които вдухвали въздух в белите дробове. Св. Славчев, ЖББ, 12. Представете си тесто, в което вдухвате въздух. Образуват се шупли, нали? Ст. Волев, МС, 184. Вдухвам нишадър в гърлото на детето. вдухвам се, вдухам се, вдухна се страд.
ВДУХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вдухвам и от вдухвам се. Върху малкото животно бяха направени всякакви масажи, поливания, вдухвания на кислород, но то остана неподвижно... Ст. Волев, МС, 34-35.
ВДУХНА. Вж. вдухвам.
ВДЪВКАМ СЕ. Вж. вдъвквам се.
ВДЪВКВАМ СЕ, -аш се, несв.; вдъвкам се, -аш се и вдъвча се, -еш се, мин. св. вдъв-ках се, св., непрех. Диал. Ставам неприятен за дъвкане. „Сбърках ли нещо, Боже, и ме предупреждаваш?“ Вдъвка се залъкът в устата й. М. Яворски, ХСП, 85. — Медът има това свойство, щото повече може да са яде, по не са усеща натъртванието на мазнината, пд не са вдъвква на човек. 3. Стоянов, ЗБВ III, 179.
ВДЪВКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вдъвквам се.
ВДЪВЧА СЕ. Вж. вдъвквам се.
ВДЪЛБАВАМ, -аш, несв; вдълбая, -аеш, мин. св. вдълбах, св., прех. 1. Правя вдлъбнатина в нещо, върху някаква повърхност. Най-напред в края на тояжката Самуил вдълба място, където да върже ремъка. А. Дончев, СВС, 147. Нозете ни в груби туристически обуща оставят отпечатъци по прясно навалелия сняг .. Всеки вдъл-бава по-дълбоко следите на предидущия. Бл. Димитрова, Лав., 17. На камъка, де с теб стоях, / там де се сливат две пътеки, / аз имената с нож вдълбах — / един до друг да сме навеки. Н. Зидаров, НС, 87.
2. Вбивам в дърво и др. (обикн. за украса) метални частици, кост и др. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Лебанон — и вдълбаха майстори .. в дървото кост, седеф и метали. Н. Райнов, БЛ, 145. // Врязвам букви, знаци, образи и др. в дърво, камък и др. И изряза един след друг три кръга. Наглед те отделяха дръжката на тояжката, ала в същност бяха първите знаци на Самуиловата азбука, които неизменно всеки ден той вдълбаваше в кората. А. Дончев, СВС, 147.
