лена кърпа никях на стария Къорсаръ. Почакаха няколко дни, но от Синигер не се обадиха. На Латифе й бе мъчно.. — Нищо, ще му мине с времето. Бобайко носи добро сърце и ще ми прости... П. Константинов, ПИГ, 182-183.
— От тур. baba ’баща’.
БОБА`ЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е на бобайко. Бобайковата къща.
2. Като същ. бобайкови мн. Домът и семейството на бобайко. — У нас ще вървим
— каза Садет. — Я, как тъй? — учудено я изгледа Рамзина. — Докторът каза, че трябва да си починеш няколко дена.. — У бобайкови няма да те оставят и час да полежиш на спокойствие. Б. Несторов, АР, 220.
БОБА`К, мн. -ци, м. Диал. Растението боб. // Място, засято с боб.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОБА`КО, -то, мн. няма, м. Диал. 1. Татко. — Бобако, дай и мене ракийка, казал Неновият наследник. Л. Каравелов, Съч. VII, 23.
2. Мъж на зряла възраст, възрастен мъж. “.удно нещо! Ние сме и двама здрави хора, а наш Никола прилича на шебек. Не го бива... Ние ще да изгубиме това дете“, говори онзи четиридесет и петгодишен бобако. Знан., 1875, бр. 6, 91.
— От тур. baba ’баща’.
БОБА`ЧКО, -то, мн. няма, м. Диал. Бобако. Сичкото й село викнало / от Мърий-кина бобачко. Нар. пес., СбНУ XXVII, 284.
— От тур. baba ’баща’.
БОБА`ЧО, -то, мн. няма, м. Диал. Бобако. Тейно лъо, стари бобачо / станало й де-вят години, / откак е маня умряла. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 93.
БОБЕ`, мн. -та, ср. Диал. Зърно боб; бобче. То [читалището] направи прежните прости и глупави Врътопчяне, които не умееха друго освен с бобета да смятат.., да знаят днес да прочитат, да записват. Хр. Данов, Лет., 1869, 135.
БО`БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението боб и до неговия зърнест плод; бобов, фасулов, фасулен. За всяко мое прегрешение с дело или с помишле-ние, оставям тук по едно бобено зърно. Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. Веднъж в хармана кокошчицата и петлето намериха цяла торба разпилени бобени зърна. А. Каралийчев, ТР, 118.
2. Който е направен от плода на боб (в 1 знач.), предимно от зърната на растението; бобов, фасулен. Петро, да стъкна огъня, па сложи една бобена яхния. Н. Каралиева, Н, 152. Стрина Инка се зарадва много,.., разшъта се, сипа бобената чорба в една нова паница и седнаха да ядат. А. Каралийчев, ПГ, 50
БО`БЕНИК, мн. няма, м. Диал. Бобови-на (във 2 знач.); бобина2. Той сам държи воловете, защото инак ще го подиграят, като турят на воловете да ядат кълчишки от лен или бобеник. СбНУ VII, 45.
БОБАЙКОВ
БО`БЕЦ, мн. няма, м. Умал. от боб (във 2 и 3 знач.). Седнахме да вечеряме. Мама беше сготвила чорбица,.. Много ни се услади току-що набраният узрял бобец. А. Каралийчев, С, 212. Старецът отхапа хляб, взе от фасула, налапа една дълга червена чушка и промърмори с пълна уста: — Сладък е бобецът... Яжте! Т. Монов, СН, 242. Вчера боб (ядохме), днес бобец (ще ядем). П. Р. Славейков, БП I, 82. През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета. П. Здравков, НД, 228. В тия къщи живееха се сиромаси хора. Бедни кираджие, дюлгери петимни за па-ничка бобец, за чашка винце. Ил. Блъсков, ПБ, 4.
БОБИ`НА1 ж. Спец. Макара или ролка, на която се навива нишка, лента, жица и под.
— От фр. bobine.
БОБИ`НА2, мн. няма, ж. Диал. Събир. Бобовина (във 2 знач.); бобеник. Бобина оа е в яслата, че празна да не е. Н. Геров, РБЯ
1, 52.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОБИНА`Ж м. Разг. Общо название на всички видове намотки.
— Фр. bobinage ’навиване на макара’.
БОБИНА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който е свързан с изработване на бобина1. Бобинажен цех. Бобинажен кон-вейр. Бобинажно отделение.
— От фр. bobinage.
БОБИ`НАР, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Работник, който изработва бобини1; бобиньор.
БОБИНАРКА1 ж. Спец. 1. Работничка, която изработва бобини1; бобиньорка.
2. Работничка в тъкачна фабрика, която работи при бобините.
БОБИНА`РКА2 ж. Спец. Машина за пренавиване на прежда от шпули и гранчета на бобини1.
БОБИ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Дребна шарка; лещенка, варицела.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОБИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до бобина1. Бобинни машини.
БОБИ`НКИ само мн. Диал. 1. Малинови храсти; малини.
2. Плодовете на това растение; малини.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОБИ`НБОР м. Спец. Работник, който изработва бобини1; бобинар. Бутна вратата, където работеха бобиньорите, и зърна Борис. Д. Кисьов, Щ, 373.
— Фр. bobineur.
830
БОБИ`НЬОР
