БОБИНЬО`РКА ж. Спец. Работничка, която изработва бобини; бобинарка1.
БО`БИЩЕ, мн. -а, ср. Място, засадено с боб. Ценовото стадо се беше покатерило нагоре из габриците, .., а Кара Кольо, .., беше натирил своето из габарско землище, накъм бобищата им, та едва му се чуваха звънците. Чудомир, Избр. пр, 21.
БО`БО1, мн. няма, ср. В детския говор — нещо сладко за ядене (бонбон, захар, овощие и под.). Детето се изплъзна* от ръцете на майката, отиде при баща си, седна на полата му и сложи ръчичка в пояса му. Яна се усмихна на мъжа си. — Бобо търси. Баба Ерина бръкна в джеба на сукмана си, извади сушени круши, показа ги на внучето си: — Ела баба да му даде бобо! К. Петканов, X, 96.
БО`БО2, мн. няма, м. Диал. Боба`. — Баща ми ще ме търси — сподели страха си момичето. — И Мурадовците ще ме търсят. Зер те подклаждат бобо. В. Полянов, БВП, 81. Там обаче не заварил зетя си Махмуда, .., а жена му. — Мари… Вие ли сте нагодили тая работа с Мелекето? — завикал й той с влизането… — Бобо… Че спри де, спри да ти кажа — опитала се майката да отбие словесния порой. Н. Хайтов, ПП, 147.
— От тур. baba ’баща’.
БО`БОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бобен, фасулен, фасулов. Веднаж Петля се разхождал с една кокошка по господарския харман и там кълвали, каквото намерили. Не щеш ли, едно бобово зърно се спряло на Петля на гърлото и не минава ни напред, ни назад. Елин Пелин, ПР, 223. Дочка зашепи бобови чушки, избра най-едрата и я посочи на Велика. К. Петканов, МЗК, 175. Не съм забравил гъстата бобова яхния на монасите и широката одая с буен огън в камината. А. Христофоров, О, 39. Храната на тие отритнати от светът хора е една от най-долните: бобова чорба, в която зърната плават тук-там по повърхността й, и едро нарязан лук, като трески. З. Стоянов, ЗБВ I, 68.
2. Като същ. бобови мн. Бот. Семейство двусемеделни растения, към които спадат бобът, лещата, баклата, люцерната и др.
◇ Бобови растения. Бот. Пеперудоцветни растения от семейство бобови — фасул, грах, леща, соя и др., богати на белтъчни вещества и мазнини, които се употребяват като храни и като промишлени суровини. Leghuminosae.
БОБОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бобено зърно. Бъбрекът има бобовидна форма. Л. Митов, и др., ВБ, 203.
БОБО`ВИНА ж. Диал. 1. Прът, около който се увива растението боб; бобовица (Т. Панчев, РБЯд).
2. Само ед. Събир. Сухи бобови стъбла и листа, взети заедно; бобина2 (Ст. Младенов, БТР).
БО`БОВИЦА ж. Диал. Бобовина (в 1 знач.).
БОБО`НКА ж. Диал. 1. Плод на черница; барабонка. В пъстрата гама на поясите жълтеят зрели зарзали, .., белеят бобонки по черниците. В. Ченкова, ЗХ, 141. Едни от младите си беряха трендафил, други — череши, трети — бобонки (черници). Ц. Гинчев, ГК, 195.
2. Изпражнение на овца, коза и под.; барабонка. Оказа се, че това не е изпуснат .. бонбон, а най-обикновена вкоравена овча бобонка. В. Попов, Избр. пр, 44.
— Друга форма: бубо`нка.
БО`БОТ м. Рядко. Поет. Глух шум; тътен, боботене. Арда беше пълноводна, но спокойна. Излязла с бобот и пяна из тясното ушеле, тя сега се галеше под яркото следобедно слънце. X. Русев, ПЗ, 240.
БОБОТЕ`ВИЦА ж. Диал. Шумотевица, боботене. Открои се едно равно поле, .., сипна се през него, .., една войска, че като ревнаха ония ми ти оръдия, .., не видях повече какво стана, ама се вдъних в зимника и там се траях, докато утихна боботевицата. Н. Хайтов, ПП, 133.
БОБО`ТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боботя. Планинският вятър духаше доста свеж и силен, шумотевицата в листата се сливаше с бученето му и с глухото боботене на гръмотевицата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Късно вечерта боботенето на моторните коли затихна и към полунощ групата започна да се спуска към Подгорово. Д. Ангелов, ЖС, 633. Само веднъж през деня чухме далечно боботене на самолет. П. Вежинов, ЗНН, 126. Ненадейно от далечината долетя тайнствен шум, приличен на боботенето на изпуснат яз. Ив. Харманджиев, ОК, 325.
— Друга форма: бубо`тене.
БОБО`ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Издавам непрекъснат и силен, но глух шум; тътна, буча. Нямаше вече отделни гръмотевици. Боботеше непрекъснат гръм. Й. Йовков, Ж 1945, 173. Маскирани с клони оръдия отвъд Долни Михоляц забълваха огън по нашите окопи… Артилерията още боботеше, но сега огънят й не беше така съсредоточен. Н. Нешков, Н, 149. В долините на Янтра, Бреговишката и Кесаревската река скрибучат волски хомоти, боботят трактори, търкалят се големите колела на първите редосеялки. А. Каралийчев, С, 100. Реката изглеждаше застояла, а боботела отдолу, сякаш се напъвала да подеме ледената си броня и да я разкъса. П. Славински, ПЩ, 414. // За запалена печка — издавам еднообразен и силен, но приглушен шум; бумтя. Зимно време мама
