ставаше да запали печката, .. Черната лъсната печка в ъгъла започваше да боботи, по тавана заиграваха весели светлини. Д. Талев, ГЧ, 369. Дядо Петър беше станал вече, малката печка весело боботеше. М. Марчевски, ГБ, 295.
2. За глас при говор — звуча със силен, нисък, плътен тембър. Говори малко, но важно. Тежко чува и нищо не го стряска. Гласът му боботи, гърми още в гърдите. П. Росен, ПШ, 112. От апарата боботеше глас на непознат говорител — четеше заповед на началника на генералния щаб. П. Славински, ПЩ, 9. Гласът му е басов и боботи с такава скрита сила, че подлепеното с вестник прозорче на бараката леко прозвънява. Н. Хайтов, ИТ, 89. // Говоря със силен, нисък, плътен глас. Тогава заговори възрастният работник, който откри събранието. Той сече въздуха с ръце и натъртено боботеше: — Какви са тези приказки, Смит? Да не си дошъл да ни агитираш да попълним вашите графи с еди колко си нови членове? Бр. Йосифова, БЧМ, 80.
— Друга форма: бубо`тя.
БО`БРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бобър. След малко се впусна [рисът] напред: един, два, три скока по разхвърчалия се сняг и със скимтене скочи на „покрива“ на едно боброво жилище. Тук той продължи да скимти и да тъпче с крака, въобразявайки си може би, че тормози някакъв бобър в жилището над него. Е. Аврамова, МС, 5.
2. Който е направен, изработен от кожата на бобър; касторен. Но един ден влезе в класната стая един непознат господин с голяма глава на къс врат,…, облечен в богата руска шуба с широк бобров вратник. Ив. Вазов, Съч. X, 161. От „Темерер“ слязоха двама офицери, свити в полушубки с яки от боброви кожи. Д. Добревски, БКН, 165.
БО`БСЛЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Спорт. 1. Спортна шейна с по 2, 4, 6 или 8 места, кормило и спирачки, която се спуска по специална писта като улей.
2. Вид спорт с такава шейна.
— Англ. bob-sleight.
БОБСЛЕИ`СТ м. Спорт. Спортист, който се спуска с бобслей.
БО`БЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от боб (във 2 знач.).
2. Едно зърно боб, зрял боб.
БО`БЪР, мн. -бри, след числ. -бъра, м. 1. Малък бозайник от разреда на гризачите с ценна кожа, който живее на колонии край реки и водоеми, в които строи жилища и малки бентове от клони и пръст. Castor fiber. Близките родове се обединяват в семейства .. В отделно семейство се обединяват катериците и лалугерите, бобрите образуват друго семейство. Биол. VII кл, 1982, 11.
2. Кожата на такъв бозайник, използвана обикн. за направа на палта. Палто от бобър.
◇ Блатен бобър. Нутрия.
— Друга (диал.) форма: бе`бер.
БО`БЪРКА ж. Женската на бобър.
БОБЯ`НКА ж. Диал. Обвивка, шума на фасулеви зърна; бобовина, бобеник.
БОГ, бо`гът, бо`га, зват. бо`же, дат. бо`гу, мн. богове` и (остар.) бо`зи, м. 1. Само ед. Според религиозните схващания при еднобожието — висше свръхестествено същество, което е създало и управлява света, вселената. „Сила има у тебе, Еньо, от Господа-Бога ти е дадена на него да служи.“ Ем. Станев, А, 44. Момчил рече да се разсърди, ала махна с ръка .. — За даровете сполай и хвала на Игрила, .. Жив ли е? Здрав ли е? — Живи и здрави, .. За тебе, за деспотицата и за твоята рожба Бога молят за здраве и дълъг живот — изрече все със същата тържественост Стаматко. Ст. Загорчинов, ДП, 468. — Аз съм Божи служител и правя това, което Богу е угодно. С. Таджер, ПНМ, 185. Под горица, под зелена, / ред орачи, ред копачи, / оран орат, жито сеят, / те го сеят, Бог го расти — / да го женат девойките, / .. / да го ядат християни — / сите Бога да зафалят. П. П. Славейков, КНП, 88. Бог дал, бог зел. Погов. • При благопожелания и клетви. Боже помози! Помага Бог! Помози Бог! Бог да те поживи! (благопожелание за дълъг живот). Дал (ти) Бог добро) (отговор при поздрав). Бог да го убие! (клетва). Бог го убил!) (клетва). // Ед. и мн. При многобожието — едно от многото свръхестествени безсмъртни същества, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Старите гърци и римляни вярвали, че на Хемус живее богът на войната Марс. Й. Радичков и др., ГСП, 5. Цар Аспарух сгради своя дворец .., утвърди го с властта на царска повеля — и принесе жертва на боговете, — да крепят с мощна ръка и мъдро слово народа му. Н. Райнов, ВДБ, 9. Ако е [Ахил] храбър създаден от боговете всевечни, / ще позволят ли те нему поради туй да обижда? Ас. Разцветников, Избр. пр (превод), 15. Горе на Олимп, / за весел пир, самите богове / прекъсвали са своите дела. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 36. Египтените били твърде набожни. Те почитали много богове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29.
2. Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение, обожание; кумир. С часове ми говори за Бетховен и Моцарт, за Брамс и Менделсон, .. Навлизам в един интересен и близък свят, където „гениите служат всеотдайно на своя единствен бог — музиката“. С. Таджер, ПНМ, 72. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. Хр. Ботев, Съч. 1929, 55. Личната
