шавали ний насаме". К. Христов, ЧБ II, 165. Но и Неофит, вярвам, и любимецът му Костаки, много пъти изпосле са имали случай да си припомнят, че са ме обидели и запирали. П. Р. Славейков, БП ГУ-У. вярва се безл. от вярвам в 1, 2, 3 и 4 знач. —Да надценяваш нещата е лекомислено, а да ги подценяваш — пагубно. Затова на никого не трябва да се вярва. Б. Балабанов, Избр. п
II, 205. Вярваше се, че кюстендилската линия ще бъде открита през втората половина на текущия месец. БД, 1909, бр. 3, 2.
— Аз зная пътя! Повярвайте, повярвайте,.. — Кажи ми кое е това момиче, откога го по^знараш, какво е, може ли да му се вярва? И. Йовков, Разк. I, 222. вярвам се. Остар. I. Страд. от вярвам в 1, 2 и 5 знач. П. Възвр. от вярвам в 5 знач. Старий Вельо цар Вавилонски, са вярваше за първ човек на земята. И. Адженов, ВК (превод), 5.
ВЯРВА МИ СЕ несв., непрех. 1. Имам желание да вярвам, искам да вярвам. А нему все му се вярваше, че Крумчо е жив и здрав и че приказките за смъртта му се пускат от завистници. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382. Все му се вярваше, че може на последния час да е станала. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 137.
2. Приемам нещо за възможно; допускам.
— Може и Гаврил да е бил, ^лма пд ми се вярва да е бил Сенебирски. Й. Йовков, А, 68. — Ротната канцелария е насреща! .. Само че не ми се вярва подпоручикът да е там. П. Вежинов, ВР, 165. —Сега вече зе да ми се вярва — думаше тя, — че Койчо наистина ще изучи златарлъка. Т. Влайков, Съч. И, 239. Да се е свечерило — не му се вярваше [на княза], колкото и да беше улисан в мислите си, имаше чувство за изминатия път, не бяха отишли кой знае колко далеч. А. Гуляшки, ЗВ, 350.
О Вярвай бога. Обикн. вметнато. Възклицание — при уверяване, че нещо, за което се говори, е истина. — Вярвай бога, Кириак, аз ти казах още одеве: не бива да свириш. Ив. Вазов, Съч. XXII, 106. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. —Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът. Елин Пелин, Съч. I, 13. Не вярвам на очите (ушите) си. Разг. Силно съм изненадан от нещо, против-но на очакваното. Иван не вярваше на очите си, като гледаше как Гороломов събира парите и ги тъпче в портфейла си. Й. Йовков, ПГ, 49. Навярно не е имало такъв смешен ферман —ферманът, който премахваше сераскерите и пашите из Анаоола и Румелия и ги заменяше с един единствен човек — Мустафа паша Байрактар.. Караше [Байрактар] да му го четат и препрочитат, не вярваше на ушите си. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 575.
ВЯРВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вярвам (в 1 знач.). Ивана.
Кажете си направо, че вие вече не вярвате в никаква революция! Дамян. А бе вярваме, но то само с вярване не става. Ст. Цанев,
С, 18. — Вярването не е задължително! — отговори тя троснато и той разбра, че е безсмислено да я уверява повече.
2. Обикн. мн. Религиозни убеждения. Извънредно интересни са вярванията в старата Жеруна за самодиви, юди, змейове и др. СбАСЕП, 396. Не след много време седнаха и четиримата на бъднишката трапеза. Ния спази всички обичаи за тази вечеря преди големия празник: с гозбите, и с реда на трапезата, и с другите стари вярвания за живи и мъртви. Д. Талев, ГЧ, 179. Оран, сеитба, жътва, кога почват и кога се свършват, хиляди правила, наставления и вярвания имат мястото си в тоя календар. И. Йовков, Разк. 1,49.
3. Обикн. ед. Вероизповедание, религия, вя-ра.
О За вярване. С гл. съм, струва ми се и под. 1. Означава, че на някого може да се вярва, може да се има доверие. Един човек, който си зарязва работата, за да живее от днес за утре, на чужди гръб, не е нито за почитане, нито за вярване. К. Петканов, ДЧ, 44. 2. Означава, че нещо може да се допусне, допустимо е. Твърде е за вярване, че когато г. Пърличев е предприел да превежда "Илиада",.., той е имал пред очи подобен пример в някоя друга литература. К. Величков, ПССъч. VIII, 109. Колкото и да беше глупаво това, ца Гороломов се струваше за вярване. Й. Йовков, ПГ, 158. А дали него обичаха просто и приятелски — и това беше трудно за вярване. А. Гуляшки, ДМС, 68.
ВЯРВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Вярване. Суеверие ще рече, когато вярваш неща, които не съществуват нито във вярата, а нито в този божи свят, и което вярвание може да бъде и за нас, и за всичките челове-ци вредителско. П. Кисимов, ОА II (пре-вод), 54.
ВЯРВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вярвам като прил. 1. Който е убеден, вярва в реалното съществуване на представи, създадени от религията. — Аз и сега понякога съжалявам, че не съм вярваща — заблудата на християните им спестява много страдания! А. Наковски, МПП, 89.
2. Който изразява вяра, убеденост в някого или в нещо. Хората се дръпнаха назад, сякаш се бяха уплашили да ги не ударят думите й.. Само бай Нончо я гледаше възторжено усмихнат, с вярващи и ласкави очи. А. Гуляшки, СВ, 314. Усмихни се с вярваща усмивка, / присегни със даваща ръка — / ще намериш може би така / дирената радост и почивка. Е. Багряна, ЗМ, 44.
3. Като същ. вярващ м., вярващи мн. Вярващ човек. Беше убеден, че рано или късно народът ще се вдигне и ще отхвърли всяка власт,.. Кога щеше да стане това, не се
