знаеше, но Анастаси не се съмняваше ни най-малко, че то ще дойде и се готвеше за великото събитие, както вярващият се готви за някакво чудо. Ем. Станев, ИК I и II, 135. За мене вече е съвсем ясно — душата на Маргаритка никога няма да вкуси от обещаното на вярващите райско блаженство. П. Незнакомов, МА, 31. Наименованието на Мохамедовото учение показва, че покорността е главното задължение на вярващите. Арабската дума „ислям“ значи покорност. Ист. VI, 52.
◇ Вярващи богомили. Истор. Богомили от средната категория, които са посветени в богомилското учение и членуват в богомилските общини.
ВЯ`РНО нареч. 1. В съответствие с действителността; правдиво. „На сцената вярно разбраните образи трябва и интонационно вярно да говорят“ — казва Будевска. Ст. Грудев, АБ, 160. Вярно беше предадена и сложната игра на светлината. Й. Йовков, Ж* 1945, 95. Тоя дядо Йоцо, тъй вярно и тъй пластично изобразен, зима в моите очи размерите на символична личност. К. Величков, ПССъч. VIII, 138. Вярно излезе, че на главата й няма черен ръченик и русата й коса златееше открита. А. Дончев, ВР, 27. Да, пишем, / пишем верно и честно, / защото ни смазва животът. Н. Вапцаров, С 1946, 74. // Точно, без грешка. Той забива кама в гърдите на тоз, който го помилва, .. — и тъй верно улучва тъкмо сърцето му, че енергичният тиран издъхва на мястото си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10. Едва сега той се сети за часовника си. Да, той беше в джоба на жилетката му, той тракаше все така вярно и отмерено, както тракаше ето вече десет години. Г. Караславов, Избр. съч. I, 414. Смутено, но вярно тя отговори и на въпросите ми. Л. Александрова, ИЕЩ, 269. Стрелям вярно. Меря вярно.
2. Предано, искрено. — Лъжеш се. Рада те е обичала вярно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. Тя е отзивчива, за нея няма скрито-покрито, с чувство е за хумор, добра другарка е и веднаж, щом прегърне една идея, може да й служи вярно. Г. Михайлов, Т, 1955, кн., 11, 15. Българските феодали от онова време са полагали повече усилия да запазят своята власт и да разширят владенията си, отколкото да служат вярно на своя народ. Ст. Михайлов, БС, 215.
3. Като вмет. дума и при отговор. За подчертаване, че някакъв факт отговаря на действителността; наистина, истина, действително. От нея разбрах, че моята любов е била тежка болест. И вярно, страдах много. Елин Пелин, Съч. IV, 131. — Вярно — криви устни той, — право казваш да избързам. Л. Стоянов, X, 29. — И нашите момчета се научиха да воюват! — Вярно! Трябва да се отбележи, че добре се бият. Ив. Мартинов, ДТ, 155. Да, верно, мъничкият свят / на нашата любов е тесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102.
4. С гл. съм, изглеждам и под. в 3 л. ед. Означава, че нещо се преценява като отговарящо на действителността, на истината, че нещо се потвърждава като истина. Вярно е, че отсъствах дълго, но затова пък след това работих много старателно.
◇ Тъй вярно. Употребява се като установена от военния устав форма на утвърдителен отговор. Офицерът вдигна глава от книжката. — Значи идваш при нас като доброволец? — попита той .. — Тъй вярно, господин капитан. П. Вежинов, ВР, 66-67. — Ти си глупак, моето момче. — Тъй вярно, капитане! Евг. Кузманов, ЧДБ, 17.
ВЯ`РНОСТ, верността`, мн. няма, ж. 1. Съответствие с действителността; истинност, правдивост. Верността и естествеността, с които е предадено всичко .. придават висока цена на картината. К. Величков, ПССъч. III, 207. Верността и точността на оригинала, неговата поетическа сила да се чувствуват в превода и да се съчетават с чувството за особеностите на езика, на който се превежда. Н. Лилиев, Съч. III, 94. Когато откриха електрическата искра, наченаха да мислят, че причината на мълнията е електричеството; но пръв Франклин ся убеди с опит във верността на това мнение. И. Гюзелев, РФ, 440. // Точност, безпогрешност. Всяка една дума на бабичката и на Киркова при разказването тая случка се припомни в ума му с мъчителна вярност; въображението му виждаше кървавия лик на мъченика. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24.
2. Силна, неизменна привързаност; преданост. — Наглед слабичък, скромен, свенлив, той показа рядка устойчивост, силен характер и беззаветна вярност към другарите. Г. Бакалов, Избр. пр, 44. От дейците той [Левски] иска вярност и постоянство в народната работа. Ив. Унджиев, ВЛ, 251. Всяко значително дело изисква вярност. А тази вярност най-често изисква много и различни варианти на саможертвата. Е. Каранфилов, Б III, 205. На върха на брезите един до друг кацваха два коса, които известяваха изгряването на слънцето и които бяха жив пример за съпружеска вярност. Елин Пелин, Съч. II, 128-129. Смая се везир с Гергана, / вярност в любов й почете. П. Р. Славейков, Ч 1873, бр. 10, 942.
ВЯ`РУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. Вярвам. Тия [гърци и римляни] са вярували, че боят против варварите и чуждестранните требва да е вечен. Ч, 1870, бр. 2, 47. Който прави онова, което не прилича, случва му са онова, което не вярува. ВУХБ (превод), 77.
ВЯ`РУВА МИ СЕ несв., непрех. Остар. Вярва ми се.
ВЯ`РУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Вярване.
