ний насаме". К. Христов, ЧБ II, 165. Но и Неофит, вярвам, и любимецът му Костаки, много пъти изпосле са имали случай да си припомнят, че са ме обидели и запирали. П. Р. Славейков, БП IV-V. вярва се безл. от вярвам в 1, 2, 3 и 4 знач. —Да надценяваш нещата е лекомислено, а да ги подценяваш — пагубно. Затова на никого не трябва да се вярва. Б. Балабанов, Избр. п II, 205. Вярваше се, че кюстендилската линия ще бъде открита през втората половина на текущия месец. БД, 1909, бр. 3, 2. — Аз зная пътя! Повярвайте, повярвайте, .. — Кажи ми кое е това момиче, откога го познаваш, какво е, може ли да му се вярва? Й. Йовков, Разк. I, 222. вярвам се. Остар. I. Страд. от вярвам в 1, 2 и 5 знач. II. Възвр. от вярвам в 5 знач. Старий Вельо цар Вавилонски, са вярваше за първ човек на земята. И. Адженов, ВК (превод), 5.
ВЯ`РВА МИ СЕ несв., непрех. 1. Имам желание да вярвам, искам да вярвам. А нему все му се вярваше, че Крумчо е жив и здрав и че приказките за смъртта му се пускат от завистници. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382. Все му се вярваше, че може на последния час да е станала. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 137.
2. Приемам нещо за възможно; допускам. — Може и Гаврил да е бил, ама по` ми се вярва да е бил Сенебирски. Й. Йовков, А, 68. — Ротната канцелария е насреща! .. Само че не ми се вярва подпоручикът да е там. П. Вежинов, ВР, 165. — Сега вече зе да ми се вярва — думаше тя, — че Койчо наистина ще изучи златарлъка. Т. Влайков, Съч. II, 239. Да се е свечерило — не му се вярваше [на княза], колкото и да беше улисан в мислите си, имаше чувство за изминатия път, не бяха отишли кой знае колко далеч. А. Гуляшки, ЗВ, 350.
◇ Вярвай бога. Обикн. вметнато. Възклицание — при уверяване, че нещо, за което се говори, е истина. — Вярвай бога, Кириак, аз ти казах още одеве: не бива да свириш. Ив. Вазов, Съч. XXII, 106. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. —Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът. Елин Пелин, Съч. I, 13.
Не вярвам на очите (ушите) си. Разг. Силно съм изненадан от нещо, противно на очакваното. Иван не вярваше на очите си, като гледаше как Гороломов събира парите и ги тъпче в портфейла си. Й. Йовков, ПГ, 49. Навярно не е имало такъв смешен ферман — .., ферманът, който премахваше сераскерите и пашите из Анадола и Румелия и ги заменяше с един единствен човек — Мустафа паша Байрактар .. Караше [Байрактар] да му го четат и препрочитат, не вярваше на ушите си. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 575.
ВЯ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от вярвам (в 1 знач.). Ивана. Кажете си направо, че вие вече не вярвате в никаква революция! Дамян. А бе вярваме, но то само с вярване не става. Ст. Цанев, С, 18. — Вярването не е задължително! — отговори тя троснато и той разбра, че е безсмислено да я уверява повече.
2. Обикн. мн. Религиозни убеждения. Извънредно интересни са вярванията в старата Жеруна за самодиви, юди, змейове и др. СбАСЕП, 396. Не след много време седнаха и четиримата на бъднишката трапеза. Ния спази всички обичаи за тази вечеря преди големия празник: с гозбите, и с реда на трапезата, и с другите стари вярвания за живи и мъртви. Д. Талев, ГЧ, 179. Оран, сеитба, жътва, кога почват и кога се свършват, хиляди правила, наставления и вярвания имат мястото си в тоя календар. Й. Йовков, Разк. I, 49.
3. Обикн. ед. Вероизповедание, религия, вяра.
◇ За вярване. С гл. съм, струва ми се и под. 1. Означава, че на някого може да се вярва, може да се има доверие. Един човек, който си зарязва работата, за да живее от днес за утре, на чужди гръб, не е нито за почитане, нито за вярване. К. Петканов, ДЧ, 44. 2. Означава, че нещо може да се допусне, допустимо е. Твърде е за вярване, че когато г. Пърличев е предприел да превежда „Илиада“, .., той е имал пред очи подобен пример в някоя друга литература. К. Величков, ПССъч. VIII, 109. Колкото и да беше глупаво това, на Гороломов се струваше за вярване. Й. Йовков, ПГ, 158. А дали него обичаха просто и приятелски — и това беше трудно за вярване. А. Гуляшки, ДМС, 68.
ВЯ`РВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Вярване. Суеверие ще рече, когато вярваш неща, които не съществуват нито във вярата, а нито в този божи свят, и което вярвание може да бъде и за нас, и за всичките человеци вредителско. П. Кисимов, ОА II (превод), 54.
ВЯ`РВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вярвам като прил. 1. Който е убеден, вярва в реалното съществуване на представи, създадени от религията. — Аз и сега понякога съжалявам, че не съм вярваща — заблудата на християните им спестява много страдания! А. Наковски, МПП, 89.
2. Който изразява вяра, убеденост в някого или в нещо. Хората се дръпнаха назад, сякаш се бяха уплашили да ги не ударят думите й .. Само бай Нончо я гледаше възторжено усмихнат, с вярващи и ласкави очи. А. Гуляшки, СВ, 314. Усмихни се с вярваща усмивка, / присегни със даваща ръка — / ще намериш може би така / дирената радост и почивка. Е. Багряна, ЗМ, 44.
3. Като същ. вярващ м., вярващи мн. Вярващ човек. Беше убеден, че рано или късно народът ще се вдигне и ще отхвърли всяка власт, .. Кога щеше да стане това, не се
