ВЪРВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Място, където вървят, минават постоянно много хора или животни; път, вървеник. По едно време пътят им напусна билото на планината и тръгна из един дол. Хайдушко §ър-вище беше едно време това място. И. Йовков, СЛ, 186. Те се изкачиха по рътлината, прекосиха еленово вървище и вдигнаха две сърни, които избягаха с тропот към долината. Ем. Станев, ПЕГ, 25. А не мина кой знае колко време и из вървището, по снега, се проточи надолу към селото черна върволица от шейни, коне и хора. Ил. Волен, ДД, 119. Станил и Саулето хванаха пътечката под шосето, която вървеше към било Ходжовица. Оттам минаваше обичайното вървище на бракониерите за ония скалисти височини, където се намираха непристъпните свърталища на дивите кози. Н. Хайтов, ПП, 23-24. Спусна се из вървището на стадата за водопоя и подкара край малката брезова горица. О. Василев, Т, 136.
2. Върволица. Рев се понесе около стената след думите на бай Мицо и по стълбите се образуваха нови вървища от воеводи и войници. Й. Вълчев, СКН, 196. А мъглите отново ни обгръщаха. Играеха около нас,.., сгъстяваха се,.., кълбяха се като облаци, лудееха из планината. И нещо шушнеха измежду моренните камъни и скали, тръгваха на вървища между тях. Ст. Станчев, ПЯС, 54-55.
ВЪРВОЛИЦА ж. 1. Множество живи същества или предмети, които се движат в редица едни след други; низ, върволяк. Една върволица хора се точеше бавно по широкия път към водениците. А. Каменова, ХГ, 94. По отсрещния гол рид слизаха още хора и техните черни върволици приличаха на мътни порои. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Овцете се точеха на дълга върволица към къра. Й. Йовков, ЧКГ, 96. По двете страни на калното шосе непрекъснато се точеха безкрайни обозни кервани.. Бае Стоян., следеше с очи тия безкрайни върволици от коли. Елин Пелин, Съч. II, 154. Отдолу за-скърцаха коля. Селяни от околните села идеха на пазар.., те се занизаха в дълга върволица, краят на която се губеше далеч зад бачийницата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8. Пред склада на интендантството чакаше дълга върволица от камиони, натоварени с материали. Д. Димов, Т, 535-536.
2. Прен. Само ед. Ред, множество от мисли, преживявания, събития, явления следващи едни след други; низ. И мислите се нижат, нижат, и стават безкрайна нагорещена върволица. Д. Немиров, Б, 98. — Една върволица случайности ме задържаха... Ив. Вазов, Съч. XXVII, 122. Животът на народа е дълга върволица от събития. ЛФ, 1958, бр. 47, 4. А утрото дохожда и пак си отминава
— / безкрайна върволица от радост и тегла. Хр. Ясенов, Събр. пр, 89. Моят ден бе върволица смътна / от измами, мъка и любов. Н. Ракитин, С П, 35.
ВЪРВОЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Множество, което се движи непрекъснато; върволица, низ. Тълпи минувачи от вси страни се срещаха,.., спираха, разотиваха, сменяни от нови талази човешки върволяк. Ив. Вазов, Съч. X, 14. Града на крак дигнаха / вестците, — и на бой юнаци про-вървяха / на върволяци там, на куп и на са-ме. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 210. Ей дядо Ангел слиза, / а подир него се наниза / цял върволяк. К. Христов, ЧБ, 83.
ВЪРВЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вървял, -а, -о, мн. вървели, несв., непрех. 1. Движа се, пристъпвам, крача в някаква посока; ходя. Върви [Никола] с Илия между землянките, спира се ту при едни, ту при други войници, здрависва се, говори с познати и непознати. Й. Йовков, Разк. I, 14-15. Тогава тя тръгнала и вървяла цяла нощ, додето стигнала една гъста гора. Ас. Разцветников, СН (превод), 46-47. После видя и други коли за гарата. Но не искаше да чака и да продължи с трамвай, а все така пешком вървеше към къщи. М. Грубешлиева, ПП, 270. Конете, като чувствуваха, че наближава вечерта и почивката, с нова енергия продължаваха да вървят. Ив. Вазов, Съч. ХП, 122. Сивушка — слаба кравич-ка, два пъти по-малка от Белчо, прави усилие и върви успоредно с него. Елин Пелин, Съч. I, 149. // Имам способност, мога да се движа, да пристъпвам, да крача; ходя. Детето вече върви. // За облаци — движа се, нося се. Още вървяха разкъсани облаци ии слънцето ту се затуляше, ту светваше. Й. Йовков, ЧКГ, 50. // За вода, течение — тека, движа се. — Младите са като вода: насам я отбиеш — върви, натам я отбиеш, пак върви... Г. Караславов, С, 51. —А теченията как вървят?... Успоредно с брега или навътре към морето?... П. Вежинов, ДБ, 232. Тя ме носи... тихо ми говори [книгата] / как ще стихнат буйни ветрове, / как реките ще вървят нагоре — /да оглеждат звездни светове. Цв. Ангелов, НП, 55. // Движа се, пътувам с някакво превозно средство. — Едно време чифликът беше голям. Трябваше да вървиш цял час с талига, че да изминеш^ мерата му от единия край до другия. Й. Йовков, ЧКГ, 59. Когато файтонът навлезе в една липова гора, Иречек почна да мечтае: летен ден, птици чуруликат, липите цъфтят и той върви под тях на кон. А. Каралийчев, ПГ, 189. • Обр. Но мисълта му не вървеше напред заедно с него. Тя се връщаше назад, тя търсеше спомените. Елин Пелин, Съч. III, 159. Ив това царство кърваво, грешно, /.. / Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своя свещен конец... / Ще викнем ние: "хляб или свинец!" Хр. Ботев, Съч., 1929, 27. Трепнали край черните стени, / стъпките размерено кън
