3. Прен. Протичане, преминаване (на време, мисли и др.); ход. Но в душите им като жив, тлеещ огън, гори тая вяра, която им дава търпението да не чувствуват вървежа и на вековете. Й. Йовков, Разк. III, 93. Без да му мисли много, той заповяда .. да му доведат на всяка цена тайнственото същество, чиято неочаквана поява обърка изведнаж спокойния вървеж на мислите му. Св. Минков, Избр. пр, 117. Бай Нончо .. обичаше искрено, от душа, простите и отрудени хора. Тази любов нарушаваше понякога лекия и безгрижен вървеж на дните му. А. Гуляшки, СВ, 28. Родопи горделиви — .. / От вашта област светла, по-близко до небето, / аз тайната бих лесно разбрал на битието, / на времето вървежа, на хаоса гласа. Ив. Вазов, Съч. II, 28-31.
4. Прен. Остар. Развитие, протичане на процес, дейност; ход. Нужно е да споменем за устройството, което депутатите предвидяха за българската национална църква. Хронологически тоя въпрос биде разрешен по-рано, но ние го отделихме от общия вървеж на разискванията, за да го разгледаме по-обширно в свръзка с българските партии преди Освобождението и с руската политика в Изток. С. Радев, ССБ, 99. Често той понаднича и в класното отделение, за да контролира вървежа на образователното дело в градеца. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. Но Иван Белин знаеше вървежа на световните работи и не се отчайваше. Й. Йовков, ВАХ, 155. А цар Симеон следеше от една височина вървежа на боя. Н. Райнов, ВДБ, 65. Всички въстаници, .., с първото ни още пристигане, наобиколиха ни, да разпитват за туй и онуй по вървежа на въстанието. З. Стоянов, ЗБВ II, 99. Тоя връвеж на работите в нашата отделна народна черква гръцката патриархия не гледаше с добро око. Лет., 1873, 284.
5. Начин на вървене, ходене; походка. От тъмнината се отдели и дойде при нея мъж — по вървежа се познаваше, че е строен, млад. Й. Йовков, ЖС, 197. Спокоен беше и вървежът му. Движеше се бавно, със ситен ход, малко прегърбен, с наведена глава. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 51. По-късно от вратника излезе плещест мъж. Обърна се, извика на човека, който беше в двора, и с тежък вървеж се насочи към кръчмата. К. Петканов, ОБ, 213. Вървежът на тая жена бе поривист, младежки. Ст. Дичев, ЗС II, 325. — Преде, преде! — провикваше се Теохарий, като се любуваше на хубавия вървеж на коня. Й. Йовков, ПК, 185.
6. Диал. Място, по което се върви; път, пътека. Още от върха на баира аз видях бае Васила, че беше спрял талигата насред пътя, малко по-назад от мястото, дето нашият вървеж се кръстосваше с шосето. Т. Влайков, РП I, 8. — Виждам. Но все оттук ли отиват на извора? .. Минават… Тук си е вървеж. Особено неделен ден… ВН, 1960, бр. 2658, 4.
◇ На вървеж. Диал. С бавен ход, ходом. Циганчетата бяха вещи на тая работа; хвърлиха се на конете, взеха по един дълъг камшик, уловиха юздите и пуснаха полека, на вървеж конете къде Син вир. Ц. Гинчев, ГК, 257.
ВЪРВЕ`Ж2, мн. няма, м. Диал. Стомашно разстройство; диария, дрисък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`РВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е направен от връв. Те шибаха с ожесточение, с вървеното си камшиче .. дървената коническа топка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 52.
ВЪРВЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вървя. Но вървенето в тъмнината под слабата светлина на звездите бе трудно и бавно. Д. Димов, Т, 573. А че е жена — личеше по всичко: и по вървенето, и по белия ръченик… Ст. Марков, ДБ, 124. Вървим един зад друг, .. С отмерена походка, която излъчва първична наслада от самото вървене. Бл. Димитрова, Лав., 18.
ВЪ`РВЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от въ`рвя.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език…, 1941.
ВЪРВЕНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Оживен път; вървище. Минаващото през Стипоне Цариградско шосе е било винаги вървеник на римляни, кръстоносци и накрая на турци. Г. Белев, ПЕМ, 13.
2. Върволица. По пътя за постницата на свети Лука беше вървеник от хора — старци, мъже, жени и деца. Г. Белев, ПЕМ, 60.
ВЪРВЕШКА`ТА нареч. Вървешком.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ВЪРВЕШКО`М нареч. Като вървя, по време на вървене; вървешката. Друг път те се спираха, говореха си с доближени глави, но сега само си кимваха, вървешком си разменяха по някоя дума и отминаваха всяка по своя път. Б. Несторов, АР, 93. Тя идеше и плетеше вървешком. Й. Йовков, ПГ, 219. Мануш захвърли вилата, грабна палтото си от плета и вървешком го облече. Й. Петров, МВ, 95. Саша бързо минаваше покрай тях, поздравяваше ги вървешком и подтичваше нагоре, развълнувана и щастлива. Ст. Марков, ДБ, 353.
ВЪРВИ`ЦА ж. Умал. от връв (в 1 и 2 знач.); вървичка. Защитникът й адвокат, .., с окачени на черна вървица очила, .., поиска думата. Ив. Вазов, Разк. XIII, 22. Той ме погледна смутено, но бързо реши и припна към прозореца, който отвори, и с една малка връвица???, що висеше там, измъкна привързано — писъмце. Св. Миларов,
ВЪРВИ`ЧКА ж. Умал. от връв (в 1 и 2 знач.); вървица.
