цвете — върбинка. ВН, 1960, бр. 2638, 1. Вижте мойта сестричка / посади си лехичка; / по средата с латинка, / в края пъстра върбинка! В. Паспалеева, МСС, 5.
ВЪРБИ`ЦА ж. 1. Умал. от върба; върбичка. У Недини слънце грее, върбо ле, върбо, върбице ле! / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
2. Събир. Малко набрани върбови клонки (Ст. Младенов, БТР).
ВЪРБИ`ЧКА ж. Умал. от върба; върбица. Като изръфа набързо всичко и като размаза мазнината по дланите си, той мина през воденицата, отиде на изворчето, легна на корем, напи се, като си поемаше шумно дъх, и се оттегли в сянката на две млади върбички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 251.
ВЪ`РБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от дървото върба. А пък така много му се искаше на момчето да си има хубаво ножче, напролет да резне с него върбов клон, да потече сок и да си направи пискун. Сп. Кралевски, ВО, 17. По бреговете на реката прибягваха деца и кършеха върбови клонки. К. Петканов, ОБ, 129. В лявата си ръка той държеше тънка върбова пръчица с няколко продълговати листенца накрая. Д. Талев, И, 9. Извън върбовата сянка ярко прежуряше августското слънце и гореше всеки подрастящ стрък, всяка крехка зеленинка. Ц. Церковски, Съч. III, 38.
2. Който се състои от върби. Бреговете [на Дунава] са обкитени тук-таме с върбови горички, а виждат се по средата и малки песъчливи островчета. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 120. Месечината, която слизаше над върбовата кория, поклати глава възмутена, скри се зад дърветата и вече не се показа. А. Каралийчев, ПГ, 147. Гордият генерал трепна и мигом насочи бинокъла си надолу, къде върбовия гъсталак, отгдето неприятелят в гъсти колони вече настъпваше. Ц. Церковски, Съч. III, 132.
3. Който е направен, изработен от върба. Едно дете, пеейки непонятна варварска песен, опразваше с шепи дребна риба от един върбов кош. Ст. Загорчинов, ЛСС, 9. Те [катунарите] ще нощуват тук. Скоро лумват огньове, задумкват дайрета, засвирва върбова свирка. П. Незнакомов, СНП, 216.
◇ Върбова сянка. Място, където може да се седи без работа. Тук не е върбова сянка.
ВЪРБОВИ`НА ж. Диал. Отсечен върбов клон. Речехме ли пък да напалим печката със суровите дунавски върбовини, само опушена от ловци в дупката си лисица би могла да разбере защо проливахме толкова горчиви и подлютени сълзи… О. Василев, ЖБ, 350.
ВЪРБО`ВКА ж. Тревисто растение с листа, подобни на върба и пурпурни или розови цветове, разположени на съцветия, което расте по бреговете на реки, ливади, поляни; върболика. Epilobium.
ВЪРБОЛИ`КА ж. Диал. Върбовка. В гората пък ще срещнете петровия кръст, жълтия лен, синята тинтява, .., червения карамфил и стройните стъбла с красиви розови съцветия на върболиката. Ив. Димитров, ОП, 24. Под огромните листа на омана, огризани като дантела от гъсеници, надничаше върболиката, а от разпуканите й шушулчици вятърът отнасяше ситни пухести семенца. П. Бобев, ЗП, 133.
ВЪ`РВА ж. Диал. Връв. Той [Левски] се засили, скочи високо… над острите дълги колове и забучените въз тях леси… Изведнъж нещо го дръпна, закачи се — вървата на навоя ли? Ст. Дичев, ЗС II, 713. Той завиваше небрежно черната върва върху навущъка си и дори не трепна. Г. Караславов, ОХ II, 652. Трудно се изправяше от кревата. Преди една седмица идва брат му да го види и на бела закова кълчищна върва, за нея се държеше, като ставаше. М. Яворски, ХСП, 277. Щерьо беше станал и оправяше вървата с чушки. Д. Кисьов, Щ, 307. Когато са случеше да носят пушки, тие ги спущаха във водата, вързани с върва, от каика и спираха пред дома на баба Тонка. З. Стоянов, ЗБВ I, 132. -„Земи ма, земи, Нацке ма / от мене върва жълтица.“/ — „Пусти остали жълтици, / при мойте бели бешлици“. Нар. пес., СбВСт, 617.
ВЪРВАРЯ` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, несв., непрех. Диал. Нижа се, провървям се. — Нека дойде Веско да си хапне черешки. Толкова народ се вървари все уж да помогне, а гледа повече да слага в устата си. Кр. Григоров, ПЧ, 135.
ВЪРВЕ`Ж1, мн. няма, м. 1. Движение с ходене, крачене в някаква посока; вървене, ходене, ход. От възкачването на падината войниците и полицаите се замориха, дебелият сняг затрудняваше вървежа им и те започнаха да събличат шинелите си. Д. Ангелов, ЖС, 390. Сега Ботев бе вече в Букурещ, крачеше по същите ония улици, които познаваше, и крачеше с вълнение, което личеше по вървежа му — ту бръз, ту занесен, ту стремителен и отривист. Ст. Дичев, ЗС II, 601. От черква тя се връща малко по-късно, че нейният вървеж е по-бавен. Т. Влайков, Пр I, 85. Конят с мъка вече крачеше, уморен от предишния вървеж. Ив. Вазов, Съч. XV, 80.
2. Разш. Движение, обикн. на превозно средство в някаква посока. Влакът взе да забавя вървежа си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 13. През нощта параходът спираше вървежа си няколко пъти. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Колелетата равномерно тропотяха от умерения вървеж, кабриолетът едва се клатушкаше, когато те попадаха в някоя хлътнина по шосето. Т. Харманджиев, Р, 22.
