ров, Съч. I, 32. Ти, тежък чук, кови го [меча] всепобеден —/на живий тежката съдба да облекчи! П. П. Славейков, Събр. пр, III, 194.
ВСЕПОБЕДНО. Книж. Нареч. от всепобеден. Всепобедно / нахлува тука новото
— безшумно / изчезва всичко старо и достойно. Д. Стоевски, ВТ (превод), о/.
ВСЕПОБЕДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от всепобеден.
ВСЕПОБЕЖДАВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който побеждава, покорява всичко; всепобеден. А във въздуха се разнесе звън,.., тържественият химн на пролетта, на всепобеждаващия живот... Д. Спрос-транов, С, 330. Основно качество, с което Йовков често идеализира своите герои, е всепобеждаващата женска хубост. Лит. XI кл., 230.
ВСЕПОГЛЪЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който поглъща, поема в себе си всичко. В далечното минало представата за всепоглъщащата водна стихия, която вещае края на света, е била още по-ярка. НТМ, 1966, кн. 215, 41. Неведнъж се удивля-вах на упорството на виетнамския селянин, който педя по педя е завоювал земята в Делтата или педя по педя я е изтръгвал от всепоглъщащата джунгла. Ал. Гетман, ВС, 343.
2. Прен. Който обзема, поглъща, овладява съзнанието или психиката на някого. И друг път е поливала градинката,.., но като че никога не е изпитвала такава голяма,.., все-поглъщаща радост. А. Каменова, ХГ, 122. "Ако той би живял в наше време, той би могъл да се развлича през свободните си часове с всепоглъщащо четене на детективски романи или с решаване на кръстословици...". Ив. Въжарова, ИН (превод), 216.
ВСЕПОЗНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Познат, известен на всички; всеизвестен. Всепознатият малък врабец, / като слушал славея поен, / си внушил, че и той е певец / и замислил концерт самостоен. Хр. Радевски, Б, 27.
ВСЕПОКОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Извънредно покорен, покорен във всичко. Според него климатът е причина, дето някои си народи нап-реднуват.., а други живеят равнодушно..: ..едни стават завоевателни и деятелни, а други биват лениви и всепокорни. Ч, 1870, бр. 5, 130.
ВСЕПОКОРНО. Остар. Книж. Нареч. от всепокорен. Гердан чорбаджи коленичи всепокорно, стори темане и каза: — Бей ефендим, такива работи изгарят ръцете на человека. Ив. Вазов, Съч. VIII, 74.
ВСЕПОКОРЯВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който покорява, подчинява всички или покорява изцяло, напълно. Васил Левски е една от най-ярките звезди на българската национална революция. Той е пленя-вал Вазов с действената си личност, с все-покоряващата си воля, с необикновената си преданост на народното дело. Лит. X кл, 198.
2. Който привлича, спечелва всички. Тя притежава несравнима прелест; нейният чар е всепокоряващ... Наред с това^обаче планината крие коварни изненади. И. Попов, ТС,
17.
ВСЕПОНЯТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е разбираем, понятен за всички. Езикът на музиката е всепонятен.
ВСЕПРЕДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Обикн. пред името на изпращача в учтив завършек на писмо — който е изцяло, напълно предан някому или на нещо. "Приемете с Бобчева най-сърдечните ми благопожелания. Твой всепредан К. Величков." СбЦГМГ, 254.
ВСЕПРЕПОДОБИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на йеромонах или обръщение към него за израз на уважение. На свършвание председателят на общината, негово всепреподобие икономът поп Христо, предизвести публиката за второто тържество. У, 1871, бр. 16, 250-251.
ВСЕПРИЗНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е признат от всички; общопризнат. Каравелов беше човек високо просветен, всепризнат писател, редактор на вестник. Ст. Дичев, ЗС II, 473. Той трябваше да възстанови засегнатия си авторитет на всепризнат главатар в игри, в лудории, в .. похождения по чужди овощни градини. Т. Харманджиев, Р, 98. Всепризнат учен.
ВСЕПРОНЙКВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който прониква навсякъде, във всичко. Вацлав бе усетил дъха на морето още на пристанището,.. Мирисът бе силен и всепроникващ — той го зашемети за един миг, като непознат алкохол. П. Вежинов, ДБ, 56-57. Имаше тогава детската ми душа всепроникващи очички — всичко виждаше, пък нямаше думи да го изрази. Ем. Станев, А, 11-12. Всепроникващи лъчи.
ВСЕПРОЩЕНИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Всеопрощение. Готов за всепрощение / към вчерашний враг твой, /ти фърляш във забвение/обидите безброй. Ив. Вазов, Съч. V,
143.
— Рус. всепрощение.
ВСЕРУСЙЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Всеруски. Ние, българите, трябва да се съобразяваме винаги с намеренията на негово императорско величество всерусийския господар. Ст. Дичев, ЗС I, 327. Всерусийски събор.
— Друга (остар. книж.) форма: всеросййски (рус.).
ВСЕРУСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до цяла Русия или до всички руси;
