всерусийски, общоруски. На 1 май 1920 година Централният комитет на РКП(б) организира всеруски съботник. Нямаше кътче, дето да не работеха в този ден. ВН, 1960, бр. 2668, 2. Всеруска конференция.
ВСЕСВЕ`Т, мн. няма, м. Рядко. Книж. Всемир, вселена.
ВСЕСВЕ`Т, -а`, -о`, мн. -и`, в обръщение за м. р. ед. ч. всесвети`, прил. Книж. Всесвят.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЕСВЕТЕ`ЙШЕСТВО, мн. -а, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово. 1. Титла на цариградския патриарх или обръщение към него за израз на уважение.
2. Лице с такава титла. Поспешиха да го [прошението] подадат на Негово Всесветейшество… като му напомниха дадените от него по-напред тържествени обещания за назначението на български архиереи в български епархии. Тогаз вселенският патриарх пак ги увери в благоразположението на черквата да им даде български архиереи. ПСп, 1876, кн. 11-12, 15.
ВСЕСВЕТЕ`ЙШИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Епитет на най-висш духовник, на патриарх или на монарх, владетел.
2. Остар. Книж. Най-свят (Ст. Младенов, БТР).
ВСЕСВЕТО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Всесветски, всемирен. Браунинг се губи в мъглата на общочовешки абстрактни идеи и всесветовни скърби. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 171. Скръбта е само безконечна, / скръбта е само всесветовна. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 182.
ВСЕСВЕ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до целия свят, до всички страни и до човечеството; световен, всемирен. Стечението на грамадни тълпи с цел за търговска размяна превръща Цариград във всесветско пазарище. Б. Ангелов, ЛС, 128. Последната всесветска война отвори очите, избистри съзнанията. Борба, 1920, кн. 3, 90. Сегашните обществени бедствия не са вече местни, нито пък национални; тий са станали общечеловечески и тяхното премахвание съставлява великата всесветска задача на века. Е. Белами, ССГ (превод), 4-5.
ВСЕСВЕ`ТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. Книж. Ритор. Епитет на монарх за изразяване на почит. — Известно е, че славната ни войска след примирието с русите е събрана под Браила .. Всесветлият султан бе наредил да стегнем редиците й, за да измием с една голяма победа петното от последните неуспехи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 352.
ВСЕСВЯ`Т, -а, -о, мн. всесвети`, прил. Книж. Обикн. епитет на бог — най-свят, пресвят; всесвет. Който прави сякоги добро, а зло не прави, той се казва свят. Но Бог е безкрайно добър, той е следователно пресвят, всесвят. Т. Икономов, ЧПГ, 145.
ВСЕСИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, в обръщение за м. р. ед. ч. всеси`лни, прил. 1. Който има неограничена мощ, могъщество, власт; всемогъщ, всемощен. — Кой управлява всъщност тази страна?… Само капиталът!… Само Борис и олигархите като него!… И баща ти, послушно колелце от държавната машина, което вчера се счупи, се управлява пак от Борис! Борис е всесилен!… Д. Димов, Т, 305. Той ще е по-могъществен от всесилния Кира, който простря ръката си над всички земи и царства. Ив. Вазов, Съч. XI, 49. — О, всесилни господарю! — каза то, като издигна в ръката си голямата книга, която бе донесло със себе си. Св. Минков, ПК, 15. Всесилен владетел. • Обр. Зарад теб, парице, / .., / що работи стават! / .. / Няма си, безгласна, / но и тъй прекрасна; / слаба си, ухилна, / но и пак всесилна! П. Р. Славейков, КМ 1871, 56.
2. Обикн. за мисъл, чувство и др. — който е много силен, проявява се в много висока степен и може всичко да направи, всичко да преодолее; всемогъщ. Идеята на свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да направи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 240. Той разбра, че само свещената земя, на която се е родил, обладава всесилния дар да го излекува, да го успокои. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. Майчината любов е всесилна.
3. Като същ. всесилният м. Рядко. Книж. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилостивият, всесъщият.
ВСЕСИ`ЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Качество на всесилен; всемогъщество. Къде е тоя бог, надарен с неодолимо всесилие и с неизчерпаема добрина? Защо не действува? Защо да чакат печалните роби векове от него помощ, която няма никога да дойде? К. Величков, ПССъч. VIII, 96. Кореспондентът на „Русь“ виждаше в преврата тържеството на Аксаковите идеи; ..; князът — началото на своето всесилие, консерваторите — залога за своята власт. С. Радев, ССБ I, 306.
ВСЕСИ`ЛНО. Рядко. Книж. Нареч. от всесилен. Напразна е борбата ни със краля — / ние ли едничко / нелепо ще се мъчим да разбием / веригата държави, със които / всесилно ни обгражда той сега? Д. Стоевски, ВТ (превод), 64.
ВСЕСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, в обръщение за м.р. ед. ч. всеславни, прил. Рядко. Книж. Най-славен между всички; преславен. Надпис от времето на хан Омуртаг. („Великият хан Омуртаг, обитавайки в стария си дом, направил преславен дом на Дунава. И като измерих разстоянието между двата всеславни дома, направих по средата могила“). Ист. VII кл, 16. Всеславен цар. Всеславен владетел.
ВСЕСЛА`ВНО. Рядко. Книж. Нареч. от всеславен.
