та фосфор, който,..у когато гният, отпущат на връхнината на водата. Ч, 1870, бр.
3, 94. Голям,а тишина би разпръсната по цялата връхнина на земята. Ст. Младенов, БТР I, 354.
ВРЪХНИНА3 ж. Остар. 1. Най-високата част на планина, която се издига и обособява от билото; връх1. Но ако би било до-волно само созвучието на някои частни речи, за да ся разумее и родът и имято на един народ, що би требувало да ходят тии учени хора да ся трепят за това, даже до връхнините на Уралските планини при Ле-довития океан. Г. Кръстевич, ИБ, 28.
2. Земна издигнатина, възвишение; връх1. Преданието ни разказва, че смедеревското вино е от ония лози, които е насадил император Пробиус по тамошните връхнини. С, 1872, бр. 39,310.
3. Горно течение на река близо до извора. Нагласили са бяха да нападнат на Сръбско от две страни: Андроник от южната страна през Пелагония, а Михаил със своите съюзници през Етрополските баири към връхнините на Струма и Морава. Т. Шишков, ИБН, 251.
О Вземам / взема връхнина. Остар. Книж. Надделявам, побеждавам; вземам връх. Завърза се борба жестока между старите отвечни училища класични и между новородените училища реални,.., и, ако бъдем живи, видя щем кое начало ще да взема връхнина. Н. Бончев, Съч. I, 76.
ВРЪХЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от връх1 (в
1, 2, 5 и 7 знач.). Млада и сочна трева след последните дъждове беше избола тънки връхчета по утъпканата земя около герана. В. Нешков, Н, 370. Там, до самата крепостна стена, неизвестна ръка беше посадила тополка, още млада, с крехко стъбло и кичесто връхче. Ст. Марков, ДБ, 417. Всяка поляна, всяко ридче, всяко поточе, всяко връхче, всяко кладенче си има свое собствено .. име. П. Делирадев, В, 184. Връхчето на молива се счупи. Тя трепна и пак загледа професора. М. Грубешлиева, ПП, 43. Сложи цигарата в устата си, почувствува с връхчето на езика си нейния едва забележим лютивичък вкус. П. Вежинов, ДБ, 201. Новите обувки стиснаха краката на момичето. Фидана полегна на леглото и тихичко заудря острите им връхчета. Л. Михайлова, Ж, 80. Баба циганка излязла / на ено връхче високо, / та па си гледа пригледа. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 63.
ВРЪХЧЕЦ, мн. върховце, м. Умал. от връхче. — Не, не бива да спя — помисли Си-вушка, тръсна главица и.., подскочи на най-острия връхчец на скалата. О. Василев, ДГ, 7. Една чевръста птичка пъстра — малка весела певица, дошла в село от близката горица — кацнала на връхчеца на кит-на слива, до пътя близо. Елин Пелин, ПР,
95. От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената и заплава из въздуха, подпряна само на връхчеца на едната си нога. Ал. Константинов, БГ, 10.
ВРЪЦ и удвоено връц-връц. Междум. Разг. В сказ. функция: а) Обръщам се бързо и внезапно. Намръщил се вълкът кръвник / на пачето фъстене; / сърдит минува той веднъж / от псетата потирен. / Засъсква тя: той връц — па дръж! / Разкъсва я, па беж подире. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275. б) Ирон. Повторено в съчет. насам ... натам. За израз на подигравка, когато някой се връцка. Гледай си селцето, Лулчо, гледай си къщицата,..; а то да ходиш връц насам, връц натам, то не си е работа и няма скопос от такива кумища. Ил. Блъсков, ЗК, 48^
ВРЪЦВАМ, -аш, несв.; връцна, -еш, мин. св. -ах, св. Разг. 1. Непрех. Връцвам се. Тя притича наново край оградата към параклиса,.., връцна назад и неочаквано се повали ничком, обезсилена на долното стъпало. П. Михайлов, ПЗ, 107. Докле се опомнят, зачу се/рев стръвен — и в ужас нечут / добитъкът връцна, и хвърли товара, / и търти в полето кат луд. К. Христов, Изор. ст, 201. Тръгнали са три юнака, три патока / да се къпят на морето; /.. и доволни и щастливи / връцват по скалака диви / пак да се завърнат. Ст. Чилингиров, СБД, 27-29.
2. Прех. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, обикн. в определена посока. — Ама слушай, Бонке! — Знаех си! Не ми говори повече! И жената наново връцна глава към стената. Г. Райчев, ЗК, 10.
ВРЪЦВАМ СЕ несв.; връцна се св., непрех. Разг. Обръщам се бързо, енергично около една точка и се насочвам в обратна посока; врътвам се. Връцна се ханджията и с един скок се намери до ниска врата зад тезгяха. Г. Манов, КД, 41. Готвачката се връцна на пети и отиде да търси профпредседателя. И. Попов, ТС, 57. Слисан, той направи няколко крачки с явното намерение да ме заговори, но като разбра в каква компания съм, изведнъж се спря, връцна се и тръгна към вратата. Л. Станев, ПХ, 15. Данчо, който беше по-смел, се опита едни-два пъти да му дръпне книгата от ръцете, но Валентин се връцваше и бягаше право в къщи. Г. Белев, ПЕМ, 113.
ВРЪЦВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от връцвам и от връцвам се.
ВРЪЦКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се връцка; врътлив, връткав. Връц-кав човек.
ВРЪЦКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Разг. 1. Движа се, ходя неспокойно в различни посоки без определена цел. Дори да го [сандъка] заковеше, нямаше как да слезе от тавана, защото дядо Павел, подлютен от
