безсилна ярост, само се връцкаше пред вратата, отиваше до огнището, излизаше най-много до ореха и пак се връщаше. Т. Харманджиев, КВ, 408.
2. Обикн. за лекомислена жена — движа се, ходя предизвикателно и предвзето, за да направя впечатление. — Че Герасим пак не е лош, само че тя не умее да го подхване, .. Се` варка напред, се` тя знае, .., се` се връцка, конти, не знам за каква се представя. Ст. Даскалов, СД, 287. — Изглежда вашите жени се крият и забулват от собствените си мъже, а пред чуждите… май срам нямат. — Бай Петко, за неговата това не се отнася — тя не се забулва, като пловдивчанка се връцка. Б. Несторов, АР, 193-194.
ВРЪ`ЦКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от връцкам се.
ВРЪ`ЦНА. Вж. връцвам.
ВРЪ`ЧА. Вж. връчавам и връчвам.
ВРЪ`ЧАВАМ, -аш, несв. (остар.); връ`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Връчвам. Избирателя връчава на председателя бюлетена си сгънат; един от членовете скреплява бюлетена с подписа си. ПОУ, VII. връчавам се, връча се страд.
ВРЪ`ЧАВАНЕ, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от връчавам и от връчавам се; връчване.
ВРЪ`ЧВА, ж. Диал. Делва; връчка. Доде ги [юнаците] води Гроздена, / барем ги благе ранила: / софийски бели погачи, / .. / граовски връчви медове. Нар. пес., СбНУ XLIII, 422.
ВРЪ`ЧВАМ, -аш, несв.; връ`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Предавам някому лично, на ръка нещо (обикн. призовка, покана, съобщение, награда и под.). Откакто започна войната, Димо тичаше от къща на къща, връчваше червени известия. Й. Стоянов, ГЩ, 34. А след няколко дни Вельо лично го освободи и заедно със заплатата за един месец му връчи и заповед за назначение в родния му град. Л. Станев, ПХ, 23. Македонски бръкна в пазвата и му връчи едно писмо. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Дори когато му връчваха ордена за храброст, той не бе изпитвал такава радост, както сега от похвалата на командира си. П. Вежинов, ЗЧР, 73. Връчвам акредитивни писма. △ Връчвам обвинителен акт. връчвам се, връча се страд.
ВРЪ`ЧВАНЕ, ср. Книж. Отгл. същ. от връчвам и от връчвам се. Връчване на обвинителен акт. Връчване на акредитивни писма. Връчване на медал.
ВРЪЧИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Книж. Длъжностно лице, което връчва някому призовка, покана, съобщение, награда и под.
— От Ст. Романски, Правописсн речник, 1952.
ВРЪ`ЧКА, ж. Диал. Делва; връчва. Еднъж тие [вълкът и лисицата] си спечелиле една връчка мед и си я скриле в некоя дупка. Нар. прик., СбКШ, 106.
ВРЪ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Който е напълнен догоре, с връх. — Къде са другите любеници? — повдигна Петко царевичака, .. — Това е всичкото — отвърна мрачно Боцо. — А — обади се Гмуреца, — нали видях, колата беше врътна, а сега бързо-бързо ги изпокрихте!… Нали видях?… Ст. Даскалов, СЛ, 253.
ВРЪ`ШЕН, м. Диал. 1. Връх1 на дърво или на друг предмет; връшка. Изникнало едно дръво, / едно дръво дафиново, / колко лично, толко вишне, / връшенът му в сине небо. / На връшена паун пее. Н. Геров, РБЯ I, 164.
2. Връшник (Н. Геров, РБЯ).
ВРЪШКА` ж. Диал. Връх1 (в 1, 2, 5 и 7 знач.); връшен. От време на време тя се заглеждаше в жилищните блокове, които ставаха все по-грамадни, отсечени, без връшка и хвърляха тежки сенки. Ст. Даскалов, СД, 202. Нурие се обръна да види тяхната къщичка, останала самичка горе на връшката. Л. Галина, Л, 85. Расна дърво столовито, / грановито: / корен в сърце на земята; / връх извило в небесата! / Корен — синове отбрани; / а невести — китни ограни; / внуци мили — / връшки в небеса избили! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 102.
ВРЪ`ШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Изпъкнал железен похлупак, с който захлупват подница и отгоре слагат жар, за да се пече хляб, баница, месо, ястия. На куката все си вреше черният котел, .., а вдясно от огнището, чак до вратата на голямата соба, дигаха мараня заровените подници, и връшници, в които се печаха туртите и погачите. Й. Вълчев, РСЗ, 150. А хлябът беше печен под връшник — по старинен балкански обичай. А. Гуляшки, ЗР, 117. Щом се изпече хлябът и увря чорбата, Захарина отбутна огъня из под котлето, свлече жаравата от връшника и седна до огнището да чака копачите. Ил. Волен, ДД, 81. Старата се въртеше улисана в кухнята и постоянно опитваше пилешкото месо и ориза, които се печеха под нажежен връшник. Г. Караславов, С, 47. • Обр. Слънцето грееше отвисоко, .. Връшникът бе нажежен, разпалваше и синия въздух, и твърдата земя. К. Петканов, X, 163.
2. Диал. Покрив, който е изпъкнал в средата и стои като похлупен върху нещо; коруба. • Обр. Летиш, летиш и гледаш, все е този / небесен връшник с месеца над теб. Н. Марангозов, ЯВ, 47.
3. Диал. Навес над огнището, който поема дима (Н. Геров, РБЯ).
ВРЪ`ЩАМ, -аш, несв.; въ`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. въ`рнат, св., прех. 1. Пращам, насочвам някого или нещо в обратна посока. Войници и полицаи се опитаха
