ВИОЛОНЧЕЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до виолончело. Вио-лончелен концерт. Виолончелна соната. Виолончелни етюди.
ВИОЛОНЧЕЛЙСТ м. Музикант, който свири на виолончело; челист.
— От ит. УююпсеШзГа.
ВИОЛОНЧЕЛЙСТКА ж. Музикантка, която свири на виолончело; челистка.
ВИОЛОНЧЕЛО, мн. -а, ср. Четиристру-нен лъков музикален инструмент, среден по размери между цигулка и контрабас, с тембър по-нисък от този на виолата и по-висок от този на контрабаса; чело. Той погледна опряното е ъгъла виолончело. Не беше свирил отдавна. Ем. Станев, ИК III и IV, 357.
— Ит. уююпсеИо.
ВИПУСК м. Всички, които завършват по едно и също време последния клас или курс на учебно заведение. Говореше се, че е завършил право, а след това и школата за запасни офицери като първенец на випуска. П. Вежинов, ВП, 31. Пред мене е бледна снимка от първия випуск на училището — десетина голобради момчета с окъсели панталони. Н. Тихолов, ДКД, 130. Може би е Радулов, един випуск преди него. Остави го капитан, сега е най-малко подполковник. Ем. Станев, ИК III и IV, 317.
— От рус. вьтуск.
ВИПУСКНИК, мн. -ци, м. 1. Лице от последния клас или курс на учебно заведение. Синът му е випускник във Военното училище във Велико Търново.
2. Само мн. Всички от определен випуск на учебно заведение. От випуска на техникума в Банкя., през 1975 г. от 16 випускници шестима постъпват на работа по специалността. Отеч., 1978, кн. 2, 17. През май ще се организира среща на випускниците по случай десет години от завършване на училище.
— От рус. випускник.
ВИР, вирът, вира, мн. вйрове, след числ. вйра, м. 1. Дълбоко място в река или поток, където водата тече по-бавно. Посред града се извиваше бавно широкият зелен Етър без бързеи и въртопи, с разлати вирове, където се оглеждаха кулите на Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 275. Той стигна там, гдето водата излизаше от гората, разши-ява се на едно място и правеше тоя хла-ен и бистър вир, в който жените от Ж§-руна перяха губери и белеха платна. И. Йовков, СЛ, 22. Този ден щяхме да ходим на реката.. Там имаше чудесни вирове, в които се къпехме. Ст. Стратиев, СВМ, 99. // Дълбоко място в река, което обикн. не замръзва, където рибите прекарват зимата; топлик. Лицето му просветна, сякаш пред Теодосия се появи предишният монах, който ловеше мрени и пъстърви в рибния вир. Ст. Загорчинов, ДП, 386.// Разш. Място в река, където течението е по-бавно, водата се върти в кръг и увлича надолу; въртоп, водовъртеж. В последния миг, когато водовъртежът вече го увличаше в бездънния вир, Крум Тонев свари да се вкопчи в една греда на разбития сал. П. Бобев, К, 6.
2. Нарочно заградено дълбоко място за събиране на вода от дъжд, река и др.; бент. Там дъждовните води се стичат и правят вир. Ив. Вазов, Съч. ХП, 114. Надонесоха [селяните] ритли, дъски, слама, плява, па и една здрава, дебела кълчищница, заприщиха реката всред селото. И вдигна се вир за чудо. Н. Попфилипов, РЛ, 91. Там, дето няма големи реки, селените нарочно изкопават един широк трап, в когото отбиват на чешмите водата, за да са набира вир да си киснат конопите и ликата. Йл. Блъсков, ПБ Ш, 51.
3. Диал. Насъбрана застояла вода; локва, гьол. В близкия вир закрякаха жаби и в чуд-ната вечерна тишина някак успокоително и мечтателно трепна челиченият ек на дружната им песен. Елин Пелин, Съч. I, 80. Как е чудна нашата локва, / наший жабунясал вир! Ив. Вазов, Съч. III, 189.
4. Диал. Извор, кладенче; врело. Каля шета в градине, Кольо, /у градине три вира. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 16.
5. Прен. Остар. и диал. Източник, извор. Първите български литератори от времето на Възраждането не чакаха обаче появата на пълни руско-български речници, за да зачерпят от богатия вир на руската книжнина и на първо място учебна книжнина. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 380.
О Вир вода. Разг. Съвсем мокър. Дъжд рукна — и аз не знаех де да подслоня глава. — Вир вода станах, а бурята не секваше ни за миг. Н. Райнов, КЦ, 100. Никола почна да търкаля едрите снопи. Пот рукна от челото му. Вир вода стана бялата му риза.
А. Каралийчев, СР, 97.
ВИРАЖ м. Книж. 1. Завой, който прави самолет или кораб като се накланя на едната страна. Все ми се струва, че на двора ще зърна възрастен брадат човек, а в небето
— красивия вираж на самолет. А. Станоев, П, 7.
2. Завой, който правят автомобил, велосипед и др. по крива линия.
3. Завой на път, където платното има наклон по отношение на хоризонта. Докато колоездачите се задминават на виражите по бетонната писта, между дърветата пъргаво се провират по своя "писта" група скиори. ВН, 1958, бр. 2256, 3.
— Фр. У1га§е.
ВИРАЖАВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Изразявам; виразявам. Днес китайската писменост е съставена от множество знакове, които имат известен смисъл и които виражават отделни думи. СбС, 22. И често й виражаваше желанието си да я
