до най-малките подробности на властите. К. Величков, ПССъч. I, 8. Разкайваше се за своите подозрения и зли мисли, за тежките думи, които беше й казал, винеше се, че в гнева си беше я изоставил. Ем. Станев, ИК II, 171. Започваше да се вини: не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея? Ст. Сивриев, ПВ, 87.
ВИО`ЛА ж. 1. Четириструнен музикален инструмент, по-голям от цигулка, с по-нисък регистър и по-мек, глух тембър от нея; алтова цигулка. В школата се изучават цигулка, .., виола и контрабас. ВН, 1961, бр. 3048, 2. На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. флейтист, виола, роял. Д. Добревски, БКН, 161.
2. Старинен струнен лъков музикален инструмент с 5-7 струни и с корпус, подобен по форма на днешната цигулка, разпространен през 15-17 в.
— Ит. viola.
ВИОЛЕ`Т, мн. няма, м. Рядко. Книж. Виолетов цвят, виолетова багра; виолетово. Небето бе изумрудено и влажно с воднист оранж на хоризонта, който се преливаше в цинобър, във виолет. Н. Антонов, ВОМ, 36. Откъснати от едни и същи дървета, те [листата] умираха в толкова различни цветове .., че беше чудно откъде се вземат .. тези смесици от кармин, охра, кафе, цинобър, виолет, оранж и всичко онова, което е известно в прегорялата гама на листопада. С. Северняк, ВСД, 46.
— От фр. violet.
ВИОЛЕ`ТКА1 ж. Пролетно диво или градинско цвете с малки виолетови цветове и приятен аромат. Viola odorata. Букетче виолетки.
— От фр. violete.
ВИОЛЕ`ТКА2 ж. Вид ядивна гъба с аметистово виолетов цвят, която се среща в широколистни и иглолистни гори обикн. през есента. Rodopaxilus nudus. Да се запознаем сега с една гъба, която поради необикновения си цвят мнозина смятат за отровна. Тази гъба е боровинката или виолетката. Ив. Димитров, ОП, 51.
ВИОЛЕ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има багра, цвят, смесен от син и червен; лилав, морав. Фигурите на танцуващите се багреха с преливане от червената, оранжева и виолетова светлина на прожектора. Д. Димов, Т, 109. Кой би забелязъл .. виолетовите цветчета на миризливата теменуга? П. Делирадев, В, 161. Виолетов здрач се спущаше в котловинката. Горите по склоновете потъмняваха. Б. Несторов, СР 26. Слънцето вече се спускаше на запад и Арда се обагри с ярки златни и виолетови петна. X. Русев, ПЗ, 100.
2. Като същ. виолетово ср. Виолетов цвят. Илюстрациите са в ярки, чисти цветове — светложълто, виолетово, червено, зелено. Ал. Гетман, ВС, 319. Околните баири се преливат в червено, синьо, във виолетово, докато най-сетне слънцето огрее и снегът блесне като захар. Ем. Станев, ЯГ, 49.
◇ Виолетова гълъбка. Бот. Ядивна вкусна гъба с почти равна, вдлъбната в средата червеновиолетова или кафявовиолетова шапка и бяло невисоко пънче, която расте предимно в широколистни гори. Russula vesca.
ВИОЛЕТОВО- Първа съставна част на сложни думи със значение: чийто основен цвят, посочен във втората част на думата е с виолетов оттенък, напр.: виолетовокафяв, виолетовосин, виолетовочервен и др.
ВИОЛИ`НА ж. Рядко. Цигулка. Най-образцовият му [на Рафаело] портрет е момъкът с виолина, който се пази в двореца на княз Шарра в Рим. К. Величков, ПССъч. III, 178.
— От ит. violino.
ВИОЛИ`Н-ВИРТУО`З м.Рядко. Музикант, виртуоз на цигулка. Пред военния клуб се бе натрупала такава навалица, каквато* не бе имало от дълго време. Може би прочутият виолин-виртуоз бе привлякъл толкова много хора тук. Д. Калфов, Избр. разк., 177.
ВИОЛИ`Н-ВИРТУО`ЗКА ж. Рядко. Музикантка, виртуозка на цигулка.
ВИОЛИ`НЕН -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Виолинов.
ВИОЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от виолина; виолинен, цигулков. Един от най-трудните концерти във виолиновата литература, това е Брамсовият. К, 1927, бр. 109, 2. Виолинов концерт.
◇ Виолинов ключ. Муз. Ключът сол.
ВИОЛИ`СТ м. Музикант, който свири на виола. В операта, в оркестъра на която малкият Бетховен е бил виолист, са били представени „Отвличане от сарая“ .. „Дон Жуан“ и „Фигаро“ .. „Вълшебната флейта“. В. Йонова и др., Б (превод), 27. Държавен симфоничен оркестър — Разград търси добри цигулари, виолист, челисти. ВН, 1962, бр. 3293, 3.
ВИОЛИ`СТКА ж. Музикантка, която свири на виола.
ВИО`ЛКА ж. Диал. Риба змиорка. Пинтата измъкна стария сак, .., постегна го и излезе нагоре по воденичната вада, за да налови малко риба. За час-два той напълни цяла торба с виолки, кротушки, мренчици и различен друг дребосък. Г. Караславов, ОХ II, 87.
ВИОЛОНИ`СТ ж. Книж. Цигулар.
— Фр. violoniste.
ВИОЛОНИ`СТКА ж. Книж. Цигуларка. В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сцената виолонистка даваше втория си концерт. Й. Йовков, Разк. I, 172
