ВАРИКЛЕЧКОВСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Пренебр. Който е присъщ на ва-риклечко. Именно, се е срамял от циганията си, като се е тъпкал в трети клас при такива големи командировъчни пари... Ах, вариклечковска българйя! Ив. Вазов, Съч. XXV, 179.
ВАРИКЛЕЧКОВЩИНА ж. Разг. Пренебр. Качество или проява, присъщи на ва-риклечко.
ВАРИКОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. 1. За вени — който има склонност към разширяване, образуване на удебеления, възли.
2. Който е засегнат от варици.
— От лат. уапсо818.
ВАРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до процеса варене в химията, металургията и др. Варилен разтвор. Варилна луга. Варилен казан.
ВАРЙЛНЯ ж. Специална сграда, предназначена за приготвяне на различни храни в голямо количество чрез варене. В района на месокомбината ще се построи централна варилня за супи, бульони, кренвирши, разни кремове и др. ВН, 1964, бр. 3873, 2.
ВАРИОЛА, мн. няма, ж. Мед. Вид тежка заразна болест, която се причинява от вирус и се характеризира с изрив по лицето и тялото, който оставя трайни следи, белези; едра шарка, сипаница. Бяхме инжектирани против вариола и холера, но нямахме инжекции против жълта треска. П. Вежи-нов, ДМ, 28. Нямаше повече от четиридесет и пет години. Небръснат, с белязано от вариола лице, сух, тънък. М. Грубешли-ева, ПП, 114. Векове наред са шествували и са всявали ужас чумата, холерата, вариола-та. НТМ, 1962, кн. 3, 32.
— Лат. уапо1а от уапиз 'разноцветен, шарен'.
ВАРИОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. В авиацията — уред за измерване скоростта на изкачване и слизане на летателните апарати.
— От лат. уапиз 'различен' + гр. цетроу 'метър'.
ВАРИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Обикн. за стойност, брой, количество и под.
— движа се, изменям се в определени граници. Цифровите електронни сметачни машини са скъпи съоръжения, чиято стойност варира от десетки и стотици хиляди до милиони нови лева. НТМ, 1962, кн. 4, 2. Горилата живее обикновено на стада.. Броят на стадото варира от 4 до 30 индивида. Г. Марков, ЧМ, 27. За броя на българите в Цариград след тридесетте години на миналия век има много сведения, но нито едно от тях не е точно, не се основава на преброяване, на статистика. Сведенията варират от 15000 до 150000. Т. Жечев, БВ, 7.
— От нем. уапегеп или фр. уапег.
ВАРИРАНЕ, мн.-ш, ср.Отгл. същ. от варирам.
ВАРЙРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от варирам като прил. Който варира, изменя се в определени граници. Вариращи стойности на температурата.
ВАРИТБА ж. Остар. и диал. 1. Варене, готвене.
2. Вариво. Произвожда храна сякаква — ориз, варитби, .. вино, дървено масло, ся-какви вошки, тютюн и други разни. Ив. Момчилов, МПЗ, 25. На годеж отиват у момини сички момкови домашни и сродници, освен момка, и носят приготвени гозби .. и вино с бъчви и други варитби. Г. С. Раковски, П I, 104.
ВАРИЦЕЛА, мн. няма, ж. Мед. Остра заразна болест, която се причинява от вирус и се характеризира с изрив от мехурчета по лицето и тялото, без да остават следи по кожата; лещенка. Нали ги виждам децата от детската градина, всичките изкараха по една, че и по две болести: и шарка, и заушка, и варицела. К. Калчев, СТ, 47.
— Лат. уапсеПа.
ВАРИЦИ мн. Мед. Заболяване на периферните вени, главно на долните крайници, правото черво, семенния канал, дължащо се на вродена слабост на съдовите стени, при което се появяват удебеления, удължения, възли по тях; разширени вени.
— От лат. уапсез.
ВАРИЯ1 ж. Диал. Тежък железарски чук. Самоковските мадани имат само един чук, когото викат вария. БО, 1846, 7.
— От гр. (ЗареТа.
ВАРИЯ2 ж. Остар. Езикозн. В старобългарски, гръцки и др. — тежко ударение. Поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак оксиите й вариите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над ангел. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. — Ех, да би вие знаяле как тоя Хаджи Генчо пише поменици! — С ок-сии, с варии и с титли, като да са напечатани. Л. Каравелов, Съч. И, 5. Ударенията са три: остро или оксия ('), тежко или вария С) и облеченно или камора Ив. Момчилов, ПСЕ, 167.
— От гр. раргк; 'тежък'.
ВАРКА1 ж. Остар. и диал. Лодка, ладия. А само преди половин час .. Тодори стоеше на руля, морският вятър изпъваше латинското платно и старата варка кръстосваше огромния син залив. С. Чернишев, ВМ, 5. По равните бакърени води на Босфора се проточиха пък върволица варки. П. Тодоров, И II, 25. Месец в облаци се мярка, / трепка, кърши се вълна, / плъзга се крилата варка / в теменужна мрачина. К. Христов, Избр. ст, 30.
— От лат. Ьагса през гр. {Зарка.
ВАРКА2 ж. Остар. 1. Варене, добиване, произвеждане на бира, спирт и др. (Ст. Младенов, БТР).
