ВАРИКЛЕ`ЧКОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който е присъщ на вариклечко. Именно, се е срамял от циганията си, като се е тъпкал в трети клас при такива големи командировъчни пари… Ах, вариклечковска българи`я! Ив. Вазов, Съч. XXV, 179.
ВАРИКЛЕ`ЧКОВЩИНА ж. Разг. Пренебр. Качество или проява, присъщи на вариклечко.
ВАРИКО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. 1. За вени — който има склонност към разширяване, образуване на удебеления, възли.
2. Който е засегнат от варици.
— От лат. varicosis.
ВАРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до процеса варене в химията, металургията и др. Варилен разтвор. Варилна луга. Варилен казан.
ВАРИ`ЛНЯ ж. Специална сграда, предназначена за приготвяне на различни храни в голямо количество чрез варене. В района на месокомбината ще се построи централна варилня за супи, бульони, кренвирши, разни кремове и др. ВН, 1964, бр. 3873, 2.
ВАРИО`ЛА, мн. няма, ж. Мед. Вид тежка заразна болест, която се причинява от вирус и се характеризира с изрив по лицето и тялото, който оставя трайни следи, белези; едра шарка, сипаница. Бяхме инжектирани против вариола и холера, но нямахме инжекции против жълта треска. П. Вежинов, ДМ, 28. Нямаше повече от четиридесет и пет години. Небръснат, с белязано от вариола лице, сух, тънък. М. Грубешлиева, ПП, 114. Векове наред са шествували и са всявали ужас чумата, холерата, вариолата. НТМ, 1962, кн. 3, 32.
— Лат. variola от varius ’разноцветен, шарен’.
ВАРИОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. В авиацията — уред за измерване скоростта на изкачване и слизане на летателните апарати.
— От лат. varius ’различен’ + гр. μέτρον ’метър’.
ВАРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Обикн. за стойност, брой, количество и под. — движа се, изменям се в определени граници. Цифровите електронни сметачни машини са скъпи съоръжения, чиято стойност варира от десетки и стотици хиляди до милиони нови лева. НТМ, 1962, кн. 4, 2. Горилата живее обикновено на стада .. Броят на стадото варира от 4 до 30 индивида. Г. Марков, ЧМ, 27. За броя на българите в Цариград след тридесетте години на миналия век има много сведения, но нито едно от тях не е точно, не се основава на преброяване, на статистика. Сведенията варират от 15 000 до 150 000. Т. Жечев, БВ, 7.
— От нем. varieren или фр. varier.
ВАРИ`РАНЕ, мн.* -ия, ср. Отгл. същ. от варирам.
ВАРИ`РАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от варирам като прил. Който варира, изменя се в определени граници. Вариращи стойности на температурата.
ВАРИ`ТБА ж. Остар. и диал. 1. Варене, готвене.
2. Вариво. Произвожда храна сякаква — ориз, варитби, .. вино, дървено масло, сякакви вошки, тютюн и други разни. Ив. Момчилов, МПЗ, 25. На годеж отиват у момини сички момкови домашни и сродници, освен момка, и носят приготвени гозби .. и вино с бъчви и други варитби. Г. С. Раковски, П I, 104.
ВАРИЦЕ`ЛА, мн. няма, ж. Мед. Остра заразна болест, която се причинява от вирус и се характеризира с изрив от мехурчета по лицето и тялото, без да остават следи по кожата; лещенка. Нали ги виждам децата от детската градина, всичките изкараха по една, че и по две болести: и шарка, и заушка, и варицела. К. Калчев, СТ, 47.
— Лат. varicella.
ВА`РИЦИ мн. Мед. Заболяване на периферните вени, главно на долните крайници, правото черво, семенния канал, дължащо се на вродена слабост на съдовите стени, при което се появяват удебеления, удължения, възли по тях; разширени вени.
— От лат. varices.
ВАРИ`Я1 ж. Диал. Тежък железарски чук. Самоковските мадани имат само един чук, когото викат вария. БО, 1846, 7.
— От гр. βαρεῑα.
ВАРИ`Я2 ж. Остар. Езикозн. В старобългарски, гръцки и др. — тежко ударение. Поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак оксиите и вариите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над ангел. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. — Ех, да би вие знаяле как тоя Хаджи Генчо пише поменици! — С оксии, с варии и с титли, като да са напечатани. Л. Каравелов, Съч. II, 5. Ударенията са три: остро или оксия ( ´ ), тежко или вария ( ` ) и облеченно или камора ( ̑ ). Ив. Момчилов, ПСЕ, 167.
— От гр. βαρύς ’тежък’.
ВА`РКА1 ж. Остар. и диал. Лодка, ладия. А само преди половин час .. Тодори стоеше на руля, морският вятър изпъваше латинското платно и старата варка кръстосваше огромния син залив. С. Чернишев, ВМ, 5. По равните бакърени води на Босфора се проточиха пък върволица варки. П. Тодоров, И II, 25. Месец в облаци се мярка, / трепка, кърши се вълна, / плъзга се крилата варка / в теменужна мрачина. К. Христов, Избр. ст, 30.
— От лат. barca през гр. βάρκα.
ВА`РКА2 ж. Остар. 1. Варене, добиване, произвеждане на бира, спирт и др. (Ст. Младенов, БТР).
