2. Казан за такова варене. В центъра на павилиона се намира варката, т.е. казана и кацата за варене на бирата. Бдн, 1909, бр. 19, 1.
3. Времето, когато обикн. се извършва такова варене.
ВА`РКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Варкар. Тези четиримата бяха уж варкаджии, а работата им бе да ся вмъкват нощя в корабите и да обират или да убиват, когото намерят вътре, и после да ги обират. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 46.
ВА`РКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Движа се бързо; бързам. — На`, от тази заран съм тръгнала и варкам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Да оставим всичко и… по-скоро, по-скоро към тая височина, която ни мамеше с чудесен изглед. — Не варкай! Ще загрееш лагерите — подряза бай Ангел Пакета моите бликнали изведнъж туристически импулси. Н. Хайтов, ПП, 74. Тогава майка ми мя нагъна да мя моли и заклина да бягам, за да ся избавя .. Аз й отвърнах, че или с нея ведно или никак няма да бягам, па я хванах за ръка и пресилих я да варка. Лет., 1874, 118.
2. Върша нещо бързо, за кратко време или веднага, без да се бавя; бързам. — И недей толкова да варкаш, да хвърляш примка на шията на хората! Ст. Даскалов, СЛ, 343. — Слушай, Янко, слушай, щерко, / що та майкя учи; / кога идеш на момкови двори, / ти не варкай от кон да отседнеш. Нар. пес., СбНУ III, 65. Да кажеш, Велко, на Петър: / По-скоро Петър да варка / да си събере сватове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 221.
ВА`РКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се, състезавам се в бягане.
ВА`РКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варкам и от варкам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който кара варка, лодка; варкаджия, лодкар. Алфред дьо Нервал .. беше прибързал да замине с варкарите и като оставяше брега тогаз, .. той ми беше махнал с ръка. Ч, 1875, бр. 3, 134.
ВАРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Варовит Такива животни [микроскопически] са направили мела (тебешира, от който после от силна температура станал мермерът), камък за гладило и варливите камъние. Лет., 1871, 116.
ВА`РНА1 Вж. варвам1.*
ВА`РНА2 Вж. варвам2.*
ВА`РНАЛИЙКА ж. Разг. Варненка.
ВА`РНАЛИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Варненец.
ВА`РНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее във Варна, град в Североизточна България, разположен по бреговата ивица на Варненския залив на Черно море. В палатките на пловдивци от лагер „Гурко“ никой не спи. Момчетата са загрижени — варненци ги изпреварят. Г. Караславов, ПМ, 56. Варненци за първи път имали случай .. да чуят истински китки от български народни песни. Ст. Грудев, ББ, 15.
ВА`РНЕНКА ж. Жена, която е родена или живее във Варна. Ожени се тиквеничето [сина на Ганди] за една варненка. В. Пламенов, ПА, 96.
ВА`РНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Варна. Къщата на Карагорови се намираше на стръмната улица към морето .. Отвън тя не се отличаваше от къщите на други варненски първенци, издигнати на същата улица. В. Геновска, СГ, 127. — Наедно служихме .. — первий набор, осма пехотна варненска дружина. Й. Йовков, ВАХ, 33. Ниско край морето зеленееха каретата на морската градина, обширна почти колкото варненската. Д. Добревски, БКН, 38. Варненско крайбрежие. Варненско пристанище.
ВА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Варница (във 2 знач.). Купихме си крава .. Но една зима кравата се удави в някакъв варник. КГ, 1972, кн. 1, 4.
ВАРНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Отвор на рудна пещ, отдето излиза сгурията.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАРНИ`ЦА ж. 1. Пещ за изпичане на вар. Жаден за повече впечатления, той се прехласваше дори пред всяка димяща край пътя варница. Й. Вълчев, СКН, 74. Друг път .. ще се запъти в съседното селище, при кариерите, да види как се зидат варниците и как се гори вар цели три денонощия. Й. Радичков, СР, 115.
2. Яма, изкоп в земята за гасене на вар или за съхранение на гасена вар. Двамата бяха използували една празна варница, вързали на дъното малко кученце и замаскирали дупката с пръти, бучиниш и пръст. Г. Белев, ПЕМ, 102. — Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник… Гасят вар, товаря количките… П. Вежинов, ВР, 62.
ВАРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който съдържа вар, напр.: варопепелен, варопясъчен и др.
2. Който е свързан с добиване или обработка на вар, варова смес, напр.: варомешалка, варобъркачка и др.
ВАРОБЕТО`Н м. Бетон, при който свързващото вещество е смес от вар и трас или от вар и смлян камък.
ВАРОБЕТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от варобетон. Варобетонни тухли.
ВАРОБЪРКА`ЧКА. ж. Машина за приготвяне на смес от вар, вода и пясък, която се използва в строителството; варомешалка.
