цето, че си има паринки. Н. Геров, РБЯ I, 119.
ВЕСЕЛО нарен. 1. Радостно, безгрижно, приветливо, закачливо. —Добро утро, добро утро... господа ранобудници! — каза той, като се усмихваше весело и непринудено. Ив. Вазов, Съч. VI, 51. Той пристъпи настръхнал, страшен, готов да убие човека. Но съвсем отблизо го гледаха оните на Минка, зеленикави, ясни, лъчисти, гледаха го и вес$лоь и невинно, и тоя поглед смути Агата. И. Йовков, ЖС, 18. Тя го посрещаше весело в къщи, смееше му се като на дете. Елин Пелин, Съч. III, 138. Тя говореше весело и засмяно, и оните й светеха от радост. Т. Влайков, Съч. II, 69. Учудваха му се на сръчността, сякаш на нивата бе израсъл. Момичето, което вървеше след него да му връзва, весело му подхвърли: — Де е сега Яна да те види! К. Петканов, СВ, 114. И тъй нашият войник заживя много весело: ходеше на театър, разхождаше се в градината на царя и раздаваше на бедните много пари. Цв. Минков, СЦ (превод), 32. • Удвоено в е с е л о-в е с е л о. За усилване. Ухилен до ушите от станалото събитие между двамата млади, по пътя Яким весело-весело си ломотеше. Б. Обретенов, С, 165.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед.
а) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, че някой е във весело настроение.
— Се ти е малко това пусто вино... Той нищо не отговори — боеше се да не му се скара Султана повече, а му беше весело и леко на сърцето след празничния обед. Д. Талев, ПК, 95. Има часове, в които ти е особено весело, леко, хубаво. Л. Александрова, ИЕЩ, 272. — Ако песента е по-лесна — пее и реве целият салон. Всички. И се смеят, и им е весело! П. Спасов, ХлХ, 314. Пий вино кисело, да ти бъде весело. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 47. • Удвоено весело-весело. За усилване. Като се добрахме до горската барака на върха, хайле се позарад-вахме. Тук и сушина, и топлина.. Сушим се и закусваме, и надуваме винка лозича, и ни е весело-весело и леко. Ал. Константинов, Съч. I, 256. б) Означава, че някъде има веселба, радост, весело настроение. Бешко посрещна новата година сам, но около него беше тъй оживено, тъй весело и шумно, че той забрави самотата си. Ал. Бабек, МЕ, 197. — От някое време не е никак весело в нашата къща, чедо.. Мене ми се иска поне-когаш и да се посмея, и да попея, ама се нещо ме спира, се с половина сърце... Д. Талев, ПК, 349. А знаете ли колко е весело и хубаво на такава нива, дето има повече копач-ки и се момичета! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 13‘
ВЕСЕЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на весел. Левски имаше ръст среден.., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Пала-зов винаги е бил весел и винаги беше правил смехории, но сега изпадна в една трескава и луда веселост, стана наистина духовит и изобретателен. Й. Йовков, ВАХ, 52. Всъщност всички го гледаха учудени, дори обезпокоени от необичайната му веселост, зад която явно личеше треската на обтегнати до скъсване нерви. Г. Райчев, Избр. съч.
11,51.
ВЕСЕЛУШКА ж. Диал. 1. Жена или момиче с весел нрав. Един ден Лачката ми каза поверително: — Вчера идва у вас весе-лушката. Носеше романи и други подобни, да ни просвещава... К. Калчев, ДНГ, 87.
2. Епитет на животно. Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне бело-ного / и три веселушки / ярки-среброгушки. В. Паспалеева, МСС, 11.
ВЕСЕЛУШКО, мн. -вци, м. Диал. Мъж или момче с весел нрав.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕСЕЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Създавам весело, радостно настроение у някого; забавлявам. Отскоро бе се завъртял в село, свиреше с гуслата, пееше, веселеше хората. Елин Пелин, Съч. I, 220. Вечер, като се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те свиреха и пееха до късни нощи, та веселяха махалата. И. Петров, НЛ,
57. — Като пън съм лежал, а вие сте се били, кръв сте проливали.. А мнозина ли паднаха от нашите? —Двама-трима, а Едрей в огница се мята. — Едрей песнопоят ли? Е, веселеше ни момъкът! Ст. Загорчинов, ДП, 145-146. — Не ме гледай, ами ме вземи,
— казал той [Езоп] на Антропос-Филосо-фос.. — Ще те взема. Все ще ми свършиш каква да е работа. Само ще трябва да научиш смехории, та да ми веселиш децата. Д. Немиров, Б, 44. Па и децата да ни са живи и здрави, и тие ни веселят и разговарят. Т. Влайков, БСК I, 509. Ще хванат Мечо, ще му окачат на носа халка. В село ще го заведат. Хоро да играе на мегдана, селските деца да весели. Ем. Станев, ГЧ, 6. веселя се страд.
ВЕСЕЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Участвам във веселба; забавлявам се. Обнадежди се народът,.., яде, пие, весели се. Елин Пелин, Съч.
IV, 111. Те пиеха, викаха, лудуваха, веселяха се със същата тая дила,.., която бликаше и в работата им. Й. Йовков, Ж 1945, 7.
— Синко, младостта хвърчи като пиле с девет крила! Сега ви е времето, веселете се! К. Петканов, X, 87. Цял ден играха, пяха, веселиха се, а щом мръкна — свирна рог и всички се прибраха. А. Каралийчев, НЗ,
15. А дядо ви Либен седеше като цигански царибашия, ядеше, пиеше и веселеше се. Л. Каравелов, Съч. П, 39.
