ВАРВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от варвам1 и от варвам се.
ВАРВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от варвам2 и от варвам се.
ВАРВАР, -ъг, -а, мн. -и, м. Осщар. Варварин. Атила бил жесток варвар. И. Груев, КВИ (превод), 62. Сяка светиня варвар ни гази: / народност, вяра, — нищо не пази. Л. Каравелов, Съч. 1,11.
ВАРВАРИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Довеждам някого до варварско състояние. варваризирам се страд.
ВАРВАРИЗЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от варваризирам и от варваризирам се. Варва-ризиране на нравите.
ВАРВАРЙЗЪМ1, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. 1. Само ед. Жестоко и безогледно унищожаване на културни ценности.
2. Жестокост, диващина. В заседателната зала, забележителна със своите стари стенописи, през време на въстанието е паднала една граната .. На една поставка е поставена гранатата като спомен и предупреждение за варваризма на фашизма. Г. Караславов, Избр. съч. 1П, 253.
— От гр. рарраргацо^.
ВАРВАРЙЗЪМ2, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. Езикозн. Заимствана дума или израз, образувани по чужд образец и несвойствени на даден език. Писателят е употребил много неологизми и варваризми.
— От гр. рарраршцбд.
ВАРВАРИН, мн. варвари, м. 1. Пренебрежително название, което древните гърци и римляни давали на всеки чужденец. Всички други варвари, които последователно са нападали Рим, не му са нанесли толкова пакост, колкото папите и техните внуци. К. Величков, ПССъч. III, 9. — Ирино, ти си безумна. Да любиш тоя българин, тоя варварин! Ив. Вазов, Съч. XX, 14.
2. Прен. Човек, който унищожава културни ценности, който е див, жесток, изостанал в културно отношение. — Бедният български народ, ще ли скоро да се избави от игото на варварите турци? Ив. Вазов, Съч. XII, 195. В най-високото място на града се издига величествен храм. Тъй като много пъти храмът е бил разрушаван от варвари, посветен е на всички светии. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 12. Мохамед II, Завоевателя, пристигна в „Света София“ подир пладне. Пред бронзовата врата на предоверието завари един еничарин — кърти с нож украсата. Султанът удари варварина със сабята си. А. Каралийчев, С, 46.
3. Диал. Дебел, груб, недодялан човек (Н. Геров, РБЯ).
— От гр. рарраро";.
ВАРВАРКА ж. 1. Пренебрежително название, което древните гърци и римляни давали на всяка чужденка.
2. Диал. Груба, недодялана жена (Н. Геров, РБЯ).
ВАРВАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до варварин. Усамотена поради езичеството си, варварска България — както презрително я наричаха надменните императори, крале и епископи — нямаше приятели, живееше сред врагове. А. Гуляш-ки, ЗВ, 173, 49. Робските въстания подкопали основите на робовладелския строй, а варварските нашествия му нанесли последния удар. Ист. X и XI кл, 14. Тоз народ [да-ките] отколе време минуваше за най-храбър между сичките наречени варварски народи. ИБН, 38.
2. Който е присъщ, характерен за изостанал в културно отношение човек; див, некултурен, невежествен. Равнината пред него беше почерняла от турци, които идеха с тая варварска музика. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 140. Варварско отношение към старинни паметници. И Който е присъщ на див, жесток човек или е извършен, изхожда от жесток човек, политическа система, власт и под.; безчовечен. Какъв е този варварски морал, който позволява едно за едни, а за други го запрещава? Г. Караславов, ОХ I, 183. Печалната вест за варварското убийство .. ме покърти и порази. Бълг., 1902, бр. 455, 4. Варварска постъпка. Варварска жестокост. Варварски злодейства. Варварски нападения. Варварски насилия.
3. За дума, израз — който е чужд, неприсъщ, несвойствен за даден език. Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея варварски слова. Ст. Загорчинов, ЛСС, 94.
4. Истор. Който се отнася до варварство (във 2 знач.). Варварски племена.
ВАРВАРСКИ. Нареч. от. прил. варварски (във 2 знач.); по начин, характерен за див, изостанал в културно отношение човек, група, народ и др. Пространството, оградено с крепостна стена, е било заето от голям брой постройки, но всички са варварски разрушени от турците. Ст. Михайлов, БС, 89. Държа се варварски. // Жестоко, безчовечно. Поробителите варварски се разправяха с народа.
ВАРВАРСТВО, мн. -а, ср. 1. Безогледно унищожаване на културни ценности.
— Аз ви предупреждавамче няма да напусна София и ако вие посмеете да запалите града, вие ще носите тежка отговорност! Целият свят ще узнае за вашето варварство! Д. Линков, ЗЗБ, 138. // Постъпка, проява на див, жесток човек; варварщина. Башибозуците я убили. Предадените мъже, които видели с очите си това варварство на турците, впуснали се да си земат оръжието. 3. Стоянов, ЗБВ III, 287. Ни в една друга земя ние не срещаме такива ужасни варварства, такива свирепи преследвания и
