БЛЮ`ВНА. Вж. блюввам.
БЛЮ`ДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Блед, изпит. „Ганьо ле, Гандарино льо, / защо си желта блюдава, / дали си болна лежала.“ Нар. пес., СбВСт, 344.
БЛЮ`ДО, мн. -а`, ср. 1. Съд за ястия, обикн. плитък, разлат; чиния, паница. Бялата покривка на масата се закриваше от блюда, стъкла и чаши. Й. Йовков, Разк. I, 199. По средата между двете седалки норманите заковаваха дълга трапеза и я отрупваха с .., блюда, пълни с ястия, плодове и вино. А. Дончев, СВС, 655. Човекът до мен се хранеше бавно, .. В блюдата му винаги оставаше половината храна. С. Северняк, ВСД, 108-109. Огънят весело пламтеше и осветляваше всичките стени, украсени само с щампата на св. Ив. Рилски и с шарени глечосани блюда по полиците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 176. // Ястие, гозба, сипани в такъв съд. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му, седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 9.
2. Вид ястие, гозба. И на мене, .., блюдата на шведската кухня ми се видяха твърде вкусни. Кр. Белев, З, 30. Супите са така нареченото първо блюдо. Те се поднасят на обед, а в някои случаи и вечер. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 137.
3. Остар. Голям плитък съд за поднасяне; поднос, табла. И Гинка зема с лъжичка сладко, което донесе на блюдо слугинята. Ив. Вазов, Съч. XI. 140. Стори му се, че вижда всичките ястия, за които беше сънувал през целия си живот. Ето ги — наредени върху огромно позлатено блюдо… Ал. Бабек, МЕ, 149. Заптиетата са вежливи и услужливи, .. Те сами донасят ястия, които поръчват по желание на затворниците, .. и подават кафе, което се прави долу от затворници и се изкачва на втория кат чрез макари на тенекиени блюда. К. Величков, ПССъч. I, 140-141.
4. Метална паничка, окачена на един от краищата на кобилицата на везни, в която се поставят теглилките или предметът, който се тегли. Ако сложим на везни достойнствата и качествата на Зорка като артист и като човек — не знаем кое блюдо ще натежи. Ив. Димов, АИДЖ, 149.
◇ Виждам (гледам) като на блюдо. Изцяло, съвсем ясно (виждам нещо). Възлазя на връх Остро Бърдо, на рамото на Стара планина, и гледа, като на блюдо, цялата долина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. Поднасям / поднеса на блюдо някому нещо. Книж. Давам някому нещо наготово, без да е положил труд.
БЛЮДОЛИ`ЗЕЦ, мн. -зци, ср. Книж. Човек, който постига облаги чрез ласкателство и угодничество; подлизурко. Сега ни мачкат мазници и блюдолизци. Д. Димов, Т, 200.
БЛЮДОЛИ`ЗКА ж. Книж. Жена блюдолизец.
БЛЮДОЛИ`ЗНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Угоднича, лаская някого, за да постигна някакви облаги. Сега всички се бяха втурнали да блюдолизничат пред германците и фон Гайер почна да заплаща услугите съвсем ниско — само с три-четири лева печалба на килограм. Д. Димов, Т, 336. Други крадат на едро държавната хазна, издигат къщи, получават рушвети, блюдолизничат и всички казват за такива: „Ей как се издигна тоя човек.“ М. Грубешлиева, ПП, 130.
БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блюдолизнича.
БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до блюдолизец и до блюдолизничество. Ще ни дадете ли Вий, блюдолизци и блюдолизническа сган, под съд за разпространение на лъжливи слухове? Б, 1895, бр. 18, 3.
БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или проява на блюдолизец: подмазване, угодничество. Блюдолизничеството на управляващите партии бе облякло Фердинанд с правата на неограничен автократ. Д. Казасов, ВП, 323.
БЛЮДОСЛО`ВИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Празнодумство.
БЛЮ`ДЦЕ, мн. -а`, ср. Умал. от блюдо (в 1 и 3 знач.); малко блюдо. Слугите отново заразнасяха подноси. Сега поднасяха тахан халва и длъгнести филдишени блюдца, пълни със захаросани орехи, бадеми и фъстъци. А. Христофоров, А, 260. На онзи час влезе един слуга с едно блюдце разлато, покрито отгоре с червено кадифе, обнизано със златни ресни и пеперудки. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 155.
БЛЮСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Обикн. с предл. на. Лице, което следи за строгото спазване на установени правила, закони, нравствени норми; пазител. Строг блюстител на старите обичаи в тоя дворец и на законите в царството, аз поисках да взема и вашето одобрение. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. Момчето знаеше тия навици на стражарите и, за да избегне срещата с блюстителя на законите, то издебна момент, когато стражарят разговаряше с един надвесен на прозореца на вагона пътник. М. Марчевски, ГБ, 6.
БЛЮСТИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена блюстител. Оставям децата на строгата и неумолима кака — блюстителка на домашния ред, тичам по работа, тичам на събрания. Н. Стефанова, ОС, 58.
БЛЮСТИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от блюстител.
